Хари Потър и Орденът на феникса

— Някои може и да не повярват — съгласи се с равен глас Хърмаяни. — Но в онова, което „Пророчески вести“ написаха за бягството от Азкабан, има очевидни празноти. Според мен мнозина се питат дали няма по-правдоподобно обяснение за случилото се, дали няма и друга, по-различна версия, дори и тя да се е появила в… — Тя погледна с крайчеца на окото Луна. — В… в по-особено списание… лично аз си мисля, че ще им бъде любопитно да я прочетат.

Известно време Рита мълча, но понавела глава, загледа с пронизващ поглед Хърмаяни.

— Добре, да предположим за миг, че го направя — рече внезапно тя. — Какъв хонорар ще получа?

— Не мисля, че татко плаща на хората, които пишат в списанието — поясни замечтана Луна. — Те го правят, защото е чест за тях и за да си видят името напечатано.

Когато се обърна към Хърмаяни, Рита Скийтър изглеждаше така, сякаш пак е усетила в устата си силния вкус на смрадлив сок.

— Нима очаквате да го направя ей тъй, без пари?

— Ами да — потвърди спокойно Хърмаяни и си отпи от питието. — В противен случай, както знаете прекрасно, ще уведомя властите, че сте нерегистриран зоомаг. Не се и съмнявам, от „Пророчески вести“ ще ви броят добри пари, за да опишете отвътре живота в Азкабан.

На Рита явно не й се искаше друго, освен да грабне хартиеното чадърче от чашата на Хърмаяни и да й го натика в носа.

— Май нямам избор — промълви с разтреперан глас.

За пореден път отвори крокодилската си чанта, извади парче пергамент и приготви Самопишещото перо.

— Тате ще се зарадва много — оживи се Луна.

По брадичката на Рита заигра мускул.

— Е, Хари! — извърна се към него Хърмаяни. — Готов ли си да кажеш на обществото истината?

— Мисля, че да — отвърна той и загледа как Рита наглася Самопишещото перо върху пергамента между тях.

— В такъв случай смело напред, Рита — подкани бодро Хърмаяни и извади черешката от дъното на чашата си.

Глава двайсет и шестаВидения и изненади

Луна обясни отнесено, че не знаела кога точно ще излезе в „Дрънкало“ интервюто с Хари, понеже баща й очаквал чудесен дълъг материал с описание на неотдавнашни случаи, при които са били забелязани нагънатороги шнорхелоподобни квакльовци…

— А тази статия, разбира се, е от голяма важност и може би ще се наложи Хари да почака до следващия брой — заяви Луна.

Хари установи, че не е никак лесно да говори за нощта, когато Волдемор се е завърнал. Рита искаше да изтръгне от него и най-дребната подробност и той й разправи всичко, което помнеше. Знаеше, че това е единствената възможност да разгласи пред света истината. Питаше се как ли ще я посрещнат. Мнозина сигурно щяха да затвърдят мнението си, че той е напълно обезумял, особено при положение че разказът му щеше да се появи редом до разни небивалици за някакви нагънатороги шнорхелоподобни квакльовци. Но след бягството на Белатрикс Лестранж и нейните съучастници, другите смъртожадни, у Хари бе припламнало неустоимото желание да стори нещо, каквото и да било, дори и от него да няма полза…

— Изгарям от нетърпение да видя какво мисли Ъмбридж за това, че си се разприказвал пред всички — сподели с нескрито възхищение Дийн, докато вечеряха в понеделник.

От другата му страна Шеймъс поглъщаше огромни количества пилешко-шунков пай, ала Хари знаеше, че и той слуша.

— Правилно постъпи, Хари — обади се Невил, който седеше срещу тях. Беше доста блед, но продължи тихо: — Сигурно ти е било… тежко… да говориш за това… нали?

— Да — промърмори Хари, — но хората трябва да знаят на какво е способен Волдемор.

— Точно така — кимна Невил, — както и неговите смъртожадни… хората трябва да знаят…

Невил не се доизказа и пак се зае с печения картоф. Шеймъс вдигна очи, но когато срещна погледа на Хари, побърза да се извърне отново към чинията си. След малко Дийн, Шеймъс и Невил се отправиха към общата стая и оставиха Хари и Хърмаяни да чакат на масата Рон, който още не се беше прибрал от тренировката по куидич.

Чо Чан влезе в залата заедно с приятелката си Мариета. Хари го присви под лъжичката, Чо обаче и не погледна към масата на грифиндорци и седна с гръб към него.

— О, забравих да те попитам — рече весело Хърмаяни и хвърли един поглед към масата на „Рейвънклоу“, — какво стана на срещата с Чо? Защо се върна толкова рано?

— Ами… беше… — зафъфли Хари и придърпа чинията с пудинг от равен, за да си сипе допълнително. — Пълен провал… честно казано.

И й разправи какво се е случило в сладкарницата на Мадам Пудифут.

— И така… — каза в заключение след няколко минути, когато от пудинга не бе останала и трошица, — тя скочи, представи си, и ми заяви: „Е, довиждане, Хари“, а после излезе на бегом. — Хари остави лъжичката и погледна Хърмаяни. — Защо ли го направи? Какво я прихвана?

Хърмаяни погледна към тила на Чо и въздъхна.

— Ох, Хари — рече тъжно. — Извинявай, но си се държал малко нетактично.

— Нетактично ли?! — възмути се той. — Всичко уж вървеше добре, когато тя ми изтърси, че Роджър Дейвис я бил поканил на среща, че тя и Седрик били идвали в същата гадна сладкарница и се били целували… как според теб се почувствах аз?

— Ами… не е трябвало точно по средата на срещата да й казваш, че ще се виждаш с мен — осведоми го Хърмаяни търпеливо, като човек, който обяснява на свръхчувствително едва проходило дете, че едно и едно прави две.

— Ама… — задави се Хари, — ама нали ти ми каза да дойда в дванайсет и да доведа и нея… Можех ли да го направя, без да я предупредя?

— Трябвало е да й го съобщиш по друг начин — продължи да го поучава все така влудяващо търпеливо Хърмаяни. — Трябвало е да й кажеш, че ти е ужасно неприятно, но съм те накарала да обещаеш, че на всяка цена ще дойдеш в „Трите метли“, а на теб изобщо не ти се ходи и предпочиташ да прекараш целия ден с нея, но за съжаление наистина се налага да се срещнеш с мен и я молиш, молиш я от все сърце да дойде с теб, пък дано се измъкнеш по-бързо. Нямаше да е зле и да подметнеш, че ме мислиш за голяма грозотия — допълни Хърмаяни, сякаш едва сега се е сетила и за това.

— Но аз не те мисля за грозотия — смая се Хари.

Момичето се разсмя.

— По-тежък случай си и от Рон… всъщност не, не си — въздъхна Хърмаяни, понеже от другия край на залата към тях с тежка стъпка се зададе Рон, свъсен и целият оплескан с кал. — Виж какво, Чо се е засегнала, когато си казал, че ще се срещаш с мен, и затова е решила да те накара да ревнуваш. По свой начин се е опитала да разбере доколко я харесваш.

— Това ли е правела? — ахна Хари точно когато Рон се свлече на пейката отсреща и придърпа към себе си всички чинии, до които стигаше. — А нямаше ли да бъде по-лесно, ако просто ме беше попитала кого харесвам повече, нея или теб?

— Момичетата не обичат да задават такива въпроси — обясни Хърмаяни.

— А би трябвало! — възкликна убеден Хари. — Тогава просто щях да й кажа, че я харесвам, и тя нямаше да се разстройва отново заради гибелта на Седрик!

— Не твърдя, че е постъпила разумно — отбеляза Хърмаяни, когато при тях дойде и Джини, и тя кална като Рон и също толкова нацупена. — Просто се опитвам да ти обясня какво е изпитвала.

— Защо не вземеш да напишеш книга — предложи Рон, докато си режеше картофите, — тъкмо ще обясниш всички безумия, които правят момичетата, та момчетата да могат да ги разбират.

— Ами да — подкрепи го въодушевено Хари и се поизвърна към масата на „Рейвънклоу“. Чо точно беше станала и все така без да го поглежда, излезе от Голямата зала. Доста потиснат, Хари попита Рон и