— А останалите хоркрукси? — попита Хари. — Мислите ли, сър, че знаете какво представляват?
— Мога само да се досещам — отговори Дъмбълдор. — Поради вече посочените причини смятам, че Лорд Волдемор ще предпочете предмети, обвеяни с известно величие. Ето защо проучих внимателно миналото му с надеждата да открия доказателства за изчезнали предмети, до които се е докосвал.
— Медальонът с капачето! — възкликна на висок глас Хари. — Чашата на Хафълпаф!
— Да — усмихна се Дъмбълдор. — Готов съм да се обзаложа — може би не на другата си ръка, но поне на два-три пръста, — че те са се превърнали в третия и четвъртия хоркрукс. Ако — повтарям — приемем, че той е създал общо шест хоркрукса, останалите два са забулени в по-голяма загадъчност, но отново бих си позволил да изкажа предположението, че след като се е сдобил с вещи на Хафълпаф и Слидерин, Волдемор се е заел да издирва вещи на Грифиндор и Рейвънклоу. Сигурен съм, че въображението му е било силно привлечено от идеята за четири вещи на четиримата основатели. Не бих могъл да отговоря на въпроса дали Волдемор е успял да се сдобие с нещо на Рейвънклоу. Но съм убеден, че единствената известна реликва, която сме наследили от Грифиндор, е на безопасно място.
Дъмбълдор посочи с почернели пръсти стената отзад и стъклената витринка с украсения с рубини меч.
— Според вас, сър, затова ли е искал да се върне в „Хогуортс“? — попита Хари. — За да се опита да намери някаква вещ на някой от другите основатели?
— Да — потвърди Дъмбълдор. — За съжаление обаче това не ни помага особено, защото Волдемор беше отпратен, без да получи възможност да претърси училището — поне аз смятам така. Това ме кара да заключа, че той не е осъществил мечтата си да събере предмети, принадлежали на четиримата основатели. Със сигурност се е сдобил с два, не е изключено да е намерил и трети, но за повече не смея да твърдя.
— Дори и да е открил нещо, принадлежало на Рейвънклоу или на Грифиндор, пак остава шестият хоркрукс — напомни Хари, след като преброи на пръсти. — Освен ако не се е сдобил с вещи и на двамата.
— Съмнявам се — каза Дъмбълдор. — Мисля, че знам какво представлява шестият хоркрукс. Интересно какво ще ми отвърнеш, ако споделя с теб, че от известно време проявявам любопитство към поведението на змията Наджини.
— Змията ли? — трепна Хари. — Може ли да превърнеш животно в хоркрукс?
— Не е препоръчително — обясни Дъмбълдор, — защото очевидно си е опасно да повериш част от душата си на нещо, което може да мисли и да се придвижва само. Но ако не греша в изчисленията, когато Волдемор е влязъл в дома на родителите ти с намерението да те убие, все още не му е достигал най-малко един хоркрукс, за да постигне крайната си цел от шест хоркрукса. Както личи, свързвал е превръщането на един или друг предмет в хоркрукс със смъртта на изключително важни за него хора. Вярвал е, че ако те убие, ще отстрани опасността, посочена в пророчеството. Смятал е, че става непобедим. Сигурен съм, че с твоята смърт е възнамерявал да направи последния си хоркрукс. Както знаем, не е успял. След доста години обаче е използвал Наджини, за да убие един възрастен мъгъл, и тогава навярно му е хрумнало да превърне нея в последния си хоркрукс. Тя откроява връзката му със Слидерин, а това засилва тайнствения ореол на Лорд Волдемор. Според мен, доколкото изобщо е способен да се привърже към нещо, той е привързан именно към змията, приятно му е да я държи до себе си и дори за човек, който владее змийски език, явно има необичайно голяма власт над нея.
— Значи дневника вече го няма, пръстена го няма… — каза Хари. — Чашата, медальонът с капачето и змията още си стоят непокътнати и според вас не е изключено някоя вещ на Рейвънклоу или Грифиндор също да е превърната в хоркрукс.
— Да, прекрасно обобщение, точно и немногословно — похвали го Дъмбълдор и сведе глава.
— В такъв случай… още ли ги издирвате, сър? Тях ли търсите, когато отсъствате от училището?
— Да — потвърди Дъмбълдор. — Търся от много време. Мисля че… може би… съм близо до откриването на още един хоркрукс. Има обнадеждаващи знаци.
— Ако го намерите, може ли и аз да дойда с вас и да ви помогна да се отървем от него? — примоли се Хари.
Дъмбълдор го гледа миг-два много съсредоточено и отвърна:
— Да.
— Мога да дойда с вас? — ахна от изумление Хари.
— О, да — подсмихна се директорът. — Според мен си си извоювал това право.
Хари усети как го плисва вълна от радост. Беше прекрасно поне веднъж да не чува, че трябва да внимава и да се пази. Директорите и директорките по стените очевидно не бяха чак толкова въодушевени от решението на Дъмбълдор — Хари видя как някои клатят глава, а Финиъс Нигелус направо изсумтя.
— Волдемор дали разбира, сър, че някой от хоркруксите е унищожен? Може ли да почувства? — попита Хари, без да обръща внимание на портретите.
— Прелюбопитен въпрос, Хари. Според мен не. Затънал е в злини, тези жизненоважни частици са били отделени от него твърде дълго и той вече не чувства, както ние. Може би на прага на смъртта ще осъзнае какво е загубил… но така и не разбра например, че дневникът е бил унищожен, докато не изтръгна насила истината от Луциус Малфой. Казаха ми, че Волдемор е изпаднал в ужасен гняв, когато установил, че дневникът е бил съсипан и че вълшебните свойства са му били отнети.
— А аз си мислех, че самият той е поискал Луциус Малфой да вкара неусетно дневника в „Хогуортс“.
— Да, искал е преди много години, когато е бил сигурен, че ще успее да създаде още хоркрукси, но Луциус е трябвало да чака нареждане от Волдемор, а така и не го е получил, защото малко след като му дал дневника, Волдемор изчезнал. Безспорно е смятал, че Луциус няма да дръзне да прави с хоркрукса друго, освен да го пази като зеницата на окото си, обаче явно е надценил страха на Луциус пред господар, който е изчезнал преди години и за когото бил убеден, че вече е мъртъв. Луциус, естествено, не е и подозирал какво всъщност представлява дневникът. Доколкото разбирам, Волдемор му е обяснил, че с него Стаята на тайните ще се отвори отново, защото й е направено хитроумно заклинание. Ако е знаел, че държи в ръцете си къс от душата на своя повелител, Луциус безспорно е щял да се отнася към него с повече благоговение, вместо това обаче той решил да осъществи стария план, но в своя изгода: като подхвърлил дневника на дъщерята на Артър Уизли, се е надявал да злепостави Артър, да направи така, че да ме изхвърлят от „Хогуортс“, и същевременно да се отърве от силно изобличителен предмет. Ах, клетият Луциус… след яростта на Волдемор, задето от користни подбуди е захвърлил хоркрукса, и гръмкия провал в министерството миналата година няма да се изненадам, ако дълбоко в себе си той е доволен, че точно сега е на безопасно място — в Азкабан.
Хари помисли-помисли и попита:
— Значи ако всички хоркрукси бъдат унищожени, Волдемор
— Да, така мисля — потвърди Дъмбълдор. — Без хоркруксите Волдемор ще бъде обикновен простосмъртен с осакатена и омаломощена душа. Никога не забравяй обаче, че дори душата му да е безнадеждно накърнена, мозъкът и магическата му мощ си остават непокътнати. Искат се необикновени умения и могъщество, за да убиеш магьосник като Волдемор — дори да няма вече хоркрукси.
— Но аз не притежавам необикновени умения и могъщество! — възкликна спонтанно Хари.
— Притежаваш, и още как! — отсече Дъмбълдор. — Ти притежаваш сила, каквато Волдемор никога не е имал. Можеш да…
— Знам! — нетърпеливо рече Хари. — Мога да обичам!
Доста му беше трудно, но все пак се въздържа да не добави: „Голяма работа!“
— Да, Хари, можеш да обичаш — потвърди Дъмбълдор и от изражението му личеше, че е съвсем наясно какво е премълчал Хари току-що. — А след всичко, което си преживял, това е велико и забележително качество. Още си твърде малък, за да разбереш колко си необикновен, Хари.
— Значи казаното в пророчеството, че ще притежавам „сила, каквато Черния лорд не познава“, означава просто… любов? — попита Хари, който се чувстваше малко подведен.
— Да… просто любов — отвърна Дъмбълдор. — Но недей да забравяш никога, Хари, че казаното в пророчеството придобива такава важност само защото Волдемор му е придал този смисъл. Казах ти го в края на миналата година. Волдемор те е набелязал като най-опасния за себе си човек и така те е направил
