Хари Потър и Нечистокръвния принц

— О… о, да — каза Хари.

— Флитуик! — предупреди ги Рон.

Съвсем мъничкият учител по вълшебство се задаваше с пружинираща походка, а само Хърмаяни беше успяла да превърне оцета във вино и стъкленицата й беше пълна с наситеночервена течност, докато съдържанието в стъклениците на Хари и Рон още си беше мътнокафяво.

— Хайде, хайде, момчета! — изписка укорно професор Флитуик. — По-малко приказки, повече действие… я да ви видя как ще опитате…

Двамата вдигнаха магическите си пръчки, съсредоточиха се възможно най-силно и ги насочиха към стъклениците. Оцетът на Хари стана на лед, а стъкленицата на Рон се пръсна.

— Да… за домашно… — заяви професор Флитуик, след като излезе изпод чина и изтръска от върха на шапката си парчетата стъкло. — Упражнения.

След урока по вълшебство имаха един от редките промеждутъци между часовете, когато и тримата бяха свободни, и се върнаха заедно в общата стая. На Рон очевидно му беше олекнало, че е скъсал с Лавендър, Хърмаяни също изглеждаше весела, макар че когато я попитаха защо се подсмива, тя отвърна само:

— Денят е прекрасен.

И Рон, и Хърмаяни като че ли не забелязаха яростната битка, която бушуваше в мислите на Хари.

Тя е сестра на Рон.

Но нали е разкарала Дийн!

Въпреки това е сестра на Рон.

Аз съм най-добрият му приятел!

От това нещата се усложняват

Ако първо поговоря с него…

Той ще те удари.

И какво като ме удари?

Той е най-добрият ти приятел!

Хари почти не забеляза кога са прекрачили през дупката в портрета и са се озовали в окъпаната в слънце обща стая и съвсем бегло видя групичката седмокурсници, които се бяха събрали там, докато Хърмаяни не възкликна:

— Кейти! Върнала си се! Добре ли си?

Хари се взря: наистина беше Кейти Бел, която изглеждаше съвсем здрава и беше заобиколена от ликуващите си приятели.

— Наистина съм добре! — отвърна тя щастлива. — В понеделник ме изписаха от „Свети Мънго“, прекарах два дни у дома с мама и тате и днес сутринта се върнах тук. Лийни тъкмо ми разказваше за последния мач и за Маклагън, Хари…

— Да — рече той. — Е, сега ти се върна, Рон също е в прилична форма и направо ще ги смажем онези от „Рейвънклоу“, а това означава, че още можем да се надяваме да грабнем купата. Слушай, Кейти…

Трябваше да я попита още сега, от любопитство дори за миг забрави за Джини. Приятелите на Кейти вече си събираха нещата, очевидно бяха закъснели за трансфигурация, а Хари сниши глас.

— Огърлицата… сега спомняш ли си кой ти я даде?

— Не — отвърна Кейти и поклати унило глава. — Всички ме питат, а аз нямам никаква представа. Последното, което помня, е, че влязох в женската тоалетна в „Трите метли“.

— Значи си сигурна, че си влязла в тоалетната? — включи се и Хърмаяни.

— Ами помня, че отворих вратата — уточни Кейти, — значи човекът, който ми е направил проклятието Империус, е стоял точно зад нея. След това изобщо не помня какво е ставало, дойдох на себе си едва преди половин месец в „Свети Мънго“. Вижте какво, трябва да вървя, не искам Макгонъгол да ме наказва да преписвам, въпреки че съм се върнала днес…

Тя взе чантата и учебниците си и забърза след своите приятели, оставяйки Хари, Рон и Хърмаяни да седят на една маса до прозореца и да размишляват върху думите й.

— Значи огърлицата е дадена на Кейти от момиче или жена, щом е станало в дамската тоалетна — обобщи Хърмаяни.

— Или от някого, който е приличал на момиче или жена — вметна Хари. — Не забравяйте, в „Хогуортс“ има цял котел многоликова отвара. Знаем, че част от нея е била открадната…

Той си представи дълго-предълго шествие от Крабовци и Гойловци, които подскачат покрай него, преобразени в момичета.

— Смятам да глътна още малко от Феликса и отново да опитам с Нужната стая — оповести Хари.

— Само ще хабиш отварата — отряза Хърмаяни и остави „Силабичен речник“ на Спелман, който тъкмо беше извадила от чантата си. — Късметът едва ли ще ти помогне в този случай, Хари. При Слъгхорн беше различно, ти определено можеше да го убедиш, просто трябваше да побутнеш малко обстоятелствата. Но късметът не е достатъчен, за да преодолееш мощно заклинание. Не пилей за щяло и нещяло остатъка от отварата! Ако Дъмбълдор те вземе със себе си, ще ти бъде необходим целият късмет на този свят… — завърши тя шепнешком.

— Не можем ли да забъркаме още? — попита Рон Хари, без да обръща внимание на Хърмаяни. — Ще бъде страхотно, ако се запасим с нея… я да видим в учебника…

Хари извади от чантата си учебника по отвари за напреднали и затърси Феликс Фелицис.

— Олеле, страшно сложно е! — съобщи той, докато плъзгаше поглед по списъка с необходимите съставки. — И се прави в продължение на половин година… оставя се да къкри…

— Не съм и очаквал друго — въздъхна Рон.

Хари тъкмо понечи да остави учебника, когато забеляза, че ъгълчето на една страница е прегънато, затова прелисти нататък и видя заклинанието „Сектумсемпра“, под което пишеше „За врагове“ — той самият го беше прегънал преди няколко седмици. Не беше установил какво е въздействието му главно защото не искаше да го изпробва пред Хърмаяни, но смяташе да го приложи още следващия път, когато Маклагън му изскочеше изневиделица в гръб.

Единственият човек, който не се зарадва особено на завръщането на Кейти Бел в училището, беше Дийн Томас, защото вече нямаше да я замества като гончия. Когато Хари му съобщи, той понесе удара мъжки, само изсумтя и сви рамене, но докато се отдалечаваше, на Хари определено му се стори, че Дийн и Шеймъс мърморят размирнически зад него.

Следващия половин месец всички бяха свидетели на най-добрите тренировки по куидич, откакто Хари беше станал капитан. Отборът беше много щастлив, че се е отървал от Маклагън, и неописуемо доволен, че Кейти се е върнала, и всички летяха изключително добре.

Джини изобщо не изглеждаше разстроена, задето е скъсала с Дийн, напротив — беше душата на отбора. Всички се забавляваха страхотно, докато тя имитираше как Рон подлитва припряно нагоре-надолу пред головите стълбове, докато куофълът се носи шеметно право към него, или как Хари крещи заповеди на Маклагън, преди да бъде съборен от метлата. Докато се смееше с останалите, Хари беше доволен, че си има безобидна причина да се любува на Джини, дори по време на тренировките получи още няколко контузии с блъджъра, защото не беше гледал снича.

Битката в главата му продължаваше да бушува: Джини или Рон? Понякога му се струваше, че след- Лавендъровият Рон може би няма да бъде чак толкова против Хари да ходи с Джини, после обаче си спомняше физиономията на Рон, когато я беше видял да се целува с Дийн, и беше сигурен, че той ще изтълкува като долно предателство дори и ако Хари само хване сестра му за ръка…

Въпреки това не можеше да се сдържи да не разговаря с Джини, да не се смее и да не се прибира от тренировките заедно с нея. Колкото и да го гризеше съвестта, все се хващаше да умува как двамата да останат сами; щеше да бъде чудесно, ако Слъгхорн устроеше поредното си малко празненство, тъй като Рон нямаше да е наблизо, за беда обаче Слъгхорн явно се беше отказал. Един-два пъти Хари дори се накани да поиска помощ от Хърмаяни, но после си помисли, че едва ли ще понесе самодоволното й ехидно изражение, каквото май долавяше понякога, ако тя го засечеше да се любува прехласнат на Джини или да се смее на шегите й. За капак го глождеше и притеснението, че ако той не определи среща на Джини, скоро със сигурност ще го направи друг — поне тук двамата с Рон бяха единодушни, че всички й налитат и това никак не е добре за нея.

И така, от ден на ден Хари се изкушаваше все повече да глътне още малко от Феликс Фелицис, защото