— Ти наистина го разбираш…
— Части от него… — каза Хари. Частици… Но ми се иска да разбирах така и Дъмбълдор. Но ще видим… Хайде! Сега при Оливандър!
Рон и Хърмаяни изглеждаха озадачени, но впечатлени, докато го следваха и почукаха на вратата срещу тази на Бил и Фльор. Слабо „Влез!“ им отвърна.
Майсторът на магически пръчки лежеше на двоен креват най-далеч от прозореца. Той бе държан в подземието повече от година и изтезаван. Хари знаеше това, поне за един път. Той изглеждаше измършавял, костите на лицето му бяха остро изпъкнали под жълтеникавата му кожа. Големите му, сребристи очи изглеждаха огромни в хлътналите им орбити. Ръцете, които лежаха върху одеалото можеха да принадлежат на скелет. Хари седна на празното легло до Рон и Хърмаяни. Изгряващото слънце не се виждаше тук. Стаята гледаше към градината и прясно изкопаният гроб.
— Г-н Оливандър, съжалявам, че ви безпокоя!… — каза Хари.
— Мило мое момче!… гласът на Оливандър бе немощен. — Ти ни спаси. Мислих си, че ще умра в онова място. Никога не бих могъл… никога не бих могъл да ти се отблагодаря… достатъчно.
— За нас беше удоволствие…
Белегът на Хари туптеше. Той знаеше, беше сигурен, че едва ли е останало някакво време да стигне пръв до целта на Волдемор, или да се опита да му попречи. Той усети полъх на паника… но бе взел решението си, когато бе избрал да говори с Грипкук първо. Преструвайки се на спокоен, както всъщност не се чувстваше, той се разтърси из кесийката около врата му и извади двете половини на счупената пръчка.
— Г-н Оливандър, имам нужда от помощ.
— Каквото и да е. Каквото и да е… — каза тихо майсторът.
— Можете ли да поправите това? Възможно ли е?
Оливандър протегна трепереща ръка и Хари постави едва свързаните части в дланта му.
— Бодлива зеленика и фениксово перо… — каза Оливандър с треперещ глас. — Двайсет и осем сантиметра. Чудесна и податлива.
— Да… — каза Хари. Можете ли?…
— Не… — прошепна Оливандър. — Съжалявам, много съжалявам, но пръчка, която е претърпяла такъв стадий на повреда не може да бъде поправена по нито един от начините, които знам.
Хари се бе подготвил, но беше удар да го чуе, въпреки това. Той взе половинките на пръчката и ги прибра обратно в кесийката около врата си. Оливандър се вторачи в мястото, където потрошената пръчка се бе изпарила и не отмести поглед докато Хари не извади от джоба си двете пръчки които бе донесъл от дома на Малфой.
— Можете ли да идентифицирате тези? — попита Хари.
Майсторът взе първата от пръчките и я приближи до бледите си си очи, въртейки я с изпъкналите си, кокалести пръсти, огъвайки я лекичко.
— Орех и змейска сърдечна нишка, — каза той. — Тридесет сантиметра. Неподатлива. Тази пръчка принадлежи на Белатрикс Лестранж.
— А тази?
Оливандър приложи същото проучване.
— Глог и косъм от еднорог. Точно двадесет и пет сантиметра. Сравнително гъвкава. Това беше пръчката на Драко Малфой.
— Беше? — повтори Хари. — Не е ли още негова?
— Може би не. Ако си я взел…
— Така направих…
— … значи може да бъде твоя. Разбира се, начинът на отнемане е от значение. Много зависи и от самата пръчка. Обичайно, когато пръчка е спечелена, тя сменя предаността си!
В стаята настъпи тишина, освен далечното вълнение на морето.
— Говорите за пръчките, сякаш имат чувства! — каза Хари. — Сякаш могат да мислят…
— Пръчката избира магьосника — каза Оливандър. — Това винаги е било ясно на тези от нас, които са изучавали науката за правене на магически пръчки.
— Човек може да използва пръчка, въпреки че не го е избрала, нали? — попита Хари.
— О да, ако си магьосник, ще можеш да насочваш магията си през почти всеки инструмент. Най-добрите резултати, обаче, трябва винаги да идват от там, където има най-голяма връзка между магьосник и пръчка. Тези връзки са сложни. Първоначално привличане и тогава взаимно търсене за опит, пръчката се учи от магьосника, магьосникът се учи от пръчката…
Морето се вълнуваше напред назад; беше тъжен звук.
— Отнех тази пръчка от Драко Малфой насила! — каза Хари. — Мога ли да я използвам безопасно?
— Мисля, че да. Сложни закони регулират притежанието на пръчки, но завладяните обикновено се подчиняват на желанията на новият господар.
— Значи да използвам тази? — каза Рон, изваждайки пръчката на Опаш от джоба си и я подаде на Оливандър.
— Кестен и сърдечна нишка от змей. Двадесет и два и половина сантиметра. Крехка. Накараха ме да изработя тази, недълго след отвличането ми, за Питър Петигрю. Да, ако си я спечелил, е по-вероятно да ти се подчини и да го прави по-добре, отколкото друга пръчка.
— И това важи за всички пръчки, така ли? — попита Хари.
— Така мисля… — отвърна Оливандър, разглеждайки с изпъкналите си очи лицето на Хари.
— Питате дълбоки въпроси, г-н Потър. Науката за магическите пръчки е сложен и мистериозен клон от Магията.
— Значи е нужно да се убие предишният собственик, за да се смени собственикът напълно? — попита Хари.
— Нужно ли? Не, бих казал, че не е нужно да се убива…
— Има легенди, обаче, — каза Хари и пулсът му се ускори, болката в белега се увеличи; той бе сигурен, че Волдемор бе решил да задейства идеята си — … легенди за пръчка — или пръчки — които се предават от ръка на ръка чрез убийство!
Оливандър пребледня. Върху снежната възглавница той изглеждаше светло-сив, но очите му станаха огромни, кръвясали и изпълнени със страх.
— Само една пръчка, мисля… — прошепна той.
— И Вие-знаете-кой се интересува от нея, нали? — попита Хари.
— Аз — как?!… — дрезгаво изрече Оливандър и погледна умолително към Рон и Хърмаяни за помощ. — Откъде знаете това?…
— Искаше да му кажете как да преодолее връзката между пръчките ни! — каза Хари.
Оливандър изглеждаше уплашен.
— Той ме изтезаваше, трябва да разберете това! Проклятието „Круциатус“, аз… аз нямах избор, освен да му кажа каквото знаех, каквото предполагах!
— Разбирам! — каза Хари. Казали сте му за сърцевините? Предложили сте му да вземе нечия друга пръчка?
Оливандър изглеждаше изплашен и вкаменен от нещата, което Хари знаеше. Той кимна бавно.
— Но не проработи! — продължи Хари. — Моята победи взетата назаем. Знаете ли защо?
Оливандър поклати глава бавно, досущ както бе кимнал.
— Аз… никога не бях чувал за подобно нещо. Вашата пръчка направи нещо уникално онази вечер. Връзката на сърцевините е изключително рядка, но защо вашата пръчка счупи взетата пръчка, не знам…
— Говорихме за другата пръчка, пръчката която сменя собственика си чрез убийство. Когато Вие- Знаете-Кой осъзна, че моята пръчка бе направила нещо странно, той се върна и попита за другата пръчка, нали?
— Откъде знаете всичко това?!
Хари не отговори.
— Да, попита… — прошепна Оливандър. — Той искаше да знае всичко което можех да му кажа за
