— ’Ари, ти спаси живота на сестра ми, никога няма да го забравя.
Това не беше точно цялата истина, но Хари реши да не й напомня факта, че Габриел никога не е била в истинска опасност.
— Както и да е — продължи Фльор, посочвайки с пръчката си купа със сос върху печката, която започна на ври — г-н Оливандер-р отива при Мюр-риел тази вечер. Това ще направи нещата по-лесни. Таласъмът, — намръщи се тя като го спомена, — може да се премести долу, а ти, Р-рон и Дийн можете да вземете малката спалня.
— Ние нямаме нищо против да спим в хола — каза Хари, който знаеше, че Грипкук не би приел да спи на дивана, а за плана им беше важно да го държат колкото се може по-щастлив. — Не се притеснявай за нас, — парира протестите й той, — ние скоро тръгваме и без това, Рон, Хърмаяни и аз. Няма да сме тук още дълго.
— Но какво искаш да кажеш? — намръщи се тя докато местеше едно блюдо с магическата си пръчка. — Р-разбира се, че никъде няма да ходите, тук сте в безопасност!
Тя звучеше доста като г-жа Уизли докато казваше това и Хари беше доволен, че задната врата се отвори в този момент. Луна и Дийн влезнаха, косите им бяха мокри от дъжда навън, а ръцете им бяха пълни с дърва за огъня.
— … и има малки ушички — точно казваше Луна, — нещо като тези на хипопотам, казва татко, само че лилави и космати. И ако искаш да ги извикаш, трябва да тананикаш, само помни, че те предпочитат валс, не нещо бързо…
Дийн повдигна рамене като минаваше покрай Хари и последва Луна в другата стая, която бе трапезария и хол едновременно, където Рон и Хърмаяни точно слагаха масата за вечеря. Хари използва шанса да избяга от въпросите на Фльор като взе две кани сок от тиква и отиде при тях.
— … а, ако някой ден дойдеш вкъщи, ще мога да ти покажа рога, татко ми писа за него, но още не съм го видяла, защото смъртожадните ме отвлякоха от „Хогуортс Експрес“ и не успях да се прибера вкъщи за Коледа, — обясняваше Луна, докато тя и Дейн разпалваха огъня.
— Луна, казахме ти — каза й Хърмаяни, — този рог екплодира. Той беше от Ерумпент, а не от нагънаторог шнорхело…
— Не е вярно, със сигурност е бил рог от нагънаторог шнорхелоподобен квакльо, — увери я Луна. — Татко ми каза. Досега сигурно ще се е е възстановил, те много бързо се регенерират, нали знаете.
Хърмаяни поклати глава и продължаваше да подрежда вилиците, когато се появи Бил с г-н Оливанър. Майсторът на пръчки все още изглеждаше много крехък и Бил му служеше за опора, освен че носеше големия му куфар.
— Ще ми липсвате, г-н Оливандър! — каза Луна и се доближи до стария мъж.
— И ти на мен, миличка… — отвърна Оливандър, потупвайки я по рамото. — Ти ми беше незаменима опора в онова ужасяващо място.
— Au revoir, г-н Оливандър-р… — каза Фльор и го целуна по двете бузи. — Чудя се дали мога да ви помоля да доставите една пратка на лелята на Бил Мюр-риъл? Така и не успях да й върна тиарата.
— За мен ще бъде чест! — поклони се Оливандър, — това е най-малкото, което мога да направя в замяна на вашето гостоприемство.
Фльор извади изтъркано кадифено ковчеже и го отвори пред майстора на вълшебни пръчки. Тиарата блестеше и улавяше светлината на ниската лампа.
— Лунни камъни и диаманти… — каза Грипкук, който се бе промъкнал в стаята без Хари да забележи. — Таласъмска направа, нали?
— И платена от магьосници… — тихо отвърна Бил, а таласъмът го прониза с поглед, който бе едновременно обиден и предизвикателен.
Вятърът духаше силно в прозорците на къщурката когато Бил и Оливандър изчезнаха в нощта. Останалите се сгъчкаха около масата, лакът до лакът и започнаха да ядат. Огънят искреше в огнището до тях. Хари забеляза, че Фльор само разбутваше храната си и гледаше към прозореца на всеки няколко минути. За тяхно облекчение, Бил се върна обратно още преди да довършат първото си ядене, косата му беше разрошена от вятъра.
— Всичко е наред — каза той на Фльор. — Оливандър се е настанил. Мама и татко ви пращат поздрави. Джини ви изпраща цялата си обич, Фред и Джордж продължават да ядосват Мюриел — все още въртят бизнес с поръчки по сови под носа й. Тя се разведри като й предадохме тиарата, каза, че вече мислела, че сме я свили…
— Ех, да, тази мила душица, леля ти… — каза Фльор сърдито, докато използваше вълшебната си пръчка да подреди мръсните чинии в редица във въздуха, а след това ги изпрати извън стаята.
— Татко направи тиара! — обади се Луна. — Е, всъщност, прилича повече на корона…
Рон хвана погледа на Хари и се ухили, Хари усети, че и той си бе припомнил налудничевия накит, който видяха, когато посетиха Ксенофилиус.
— Той всъщност се опитва да пресъздаде загубената диадема на Рейвънклоу. Той мисли, че вече е успял да индентифицира повечето от основните елементи. Наистина си пролича, особено когато добави крила от Пръчести…
Чу се похлопване по предната врата. Всички погледнаха в тази посока. Фльор дотърча от кухнята изплашена, Бил скочи на крака, извади вълшебната си пръчка и я насочи към вратата, Хари, Рон и Хърмаяни направиха същото. Грипкук се плъзна под масата, без да издаде и звук.
— Кой е? — извика Бил.
— Аз съм Ремус Джон Лупин! — отвърна му глас, приглушен от виещия вятър. Хари усети как го побиват тръпки: какво ли се беше случило? — Аз съм върколак, женен съм за Нимфадора Тонкс; ти си Пазител на тайната на Къщурката на раковините и ми каза адреса и да дойда, ако има спешен случай!
— Лупин е… — промърмори Бил и изтича да отвори вратата.
Лупин се спъна в прага. Беше блед и увит в пътното си наметало, прошарената му коса бе разрошена от вятъра. Той се изправи, огледа стаята, за да види кой точно беше там и извика:
— Момче е! Кръстихме го Тед, на бащата на Дора!
— Какво…?? Тонкс? Тонкс е родила??… — изписка Хърмаяни.
— Да, да, тя роди! — извика Лупин.
Навсякъде около масата се чуваха радостни викове и въздишки на облекчение. Хърмаяни и Фльор го поздравиха едновременно, а Рон си мърмореше „Леле, бебенце!“, сякаш за пръв път чуваше за нещо такова да се случва.
— Да… да… момче! — каза Лупин отново, опиянен от собственото си щастие. Той заобиколи масата и прегърна Хари, сякаш сцената в къщата на площад Гримолд никога не се бе случила.
— Ти ще му бъдеш ли кръстник? — попита той, когато пусна Хари.
— А-аз?!… — заекна Хари.
— Ти, разбира се… Дора също е съгласна, няма никой по-добър…
— Аз… ами да…
Хари се чувстваше изумен, учуден, възхитен; Бил побърза да донесе вино, а Фльор се опитваше да убеди Лупин да остане за едно питие.
— Не мога да остана дълго, трябва да се върна — каза Лупин докато ги оглеждаше. Той изглеждаше много подмладен, много по-млад от колкото Хари го бе виждал някога. — Много ти благодаря, Бил.
Бил напълни чашите им и всички заедно ги вдигнаха за тост.
— За Теди Ремус Лупин — каза Лупин, — бъдещ велик вълшебник!
— На кого прилича? — поиска да знае Фльор.
— Мисля, че прилича на Дора, а тя мисли, че прилича на мен. Няма много коса. Беше чернокос, когато се роди, но мога да се закълна, че стана рижава час по-късно. Вероятно ще е рус когато се върна. Андромеда каза, че косата на Тонкс е започнала да се променя още в деня на раждането й… — той изпразни чашата си. — Добре де, може да изпия още едно — допълни той докато Бил му наливаше.
— Вятърът се удряше в малката къщурка, огънят продължаваше да хвърля искри, а Бил не след дълго отваряше нова бутилка вино. Новините на Лупин сякаш бяха избутали техните собствени грижи — мисълта за новородения живот беше опияняваща. Само таласъмът изглеждаше недокоснат от празничната атмосфера и не след дълго той се оттегли в спалнята си, която сега бе запазена само за него. Хари си
