помръднат или да обсъдят положението помежду си, обаче, те чуха вик изотзад.
— Виж ти, мадам Лестранж!
Хари се завъртя и Грипкук затегна хватката си около врата му: Висок, слаб магьосник с корона от гъста сива коса и дълъг остър нос крачеше към тях.
— Това е Травърс — изсъска таласъмът в ухото на Хари, но в този момент Хари не можеше да разсъждава кой ли е този Травърс. Хърмаяни се беше изпънала до пълния си ръст и каза с толкова презрение, колкото можа да изтръгне от себе си:
— А ти какво искаш?
Травърс спря в движение, явно оскърбен.
— Той е един друг смъртожаден! — изшептя Грипкук, и Хари се промъкна плахо встрани да повтори информацията в ухото на Хърмаяни.
— Просто реших да те поздравя! — каза студено Травърс, — но ако присъствието ми е нежелано…
Хари разпозна гласа му сега: Травърс беше един от смъртожадните, които се бяха появили в къщата на Ксенофилиус.
— Не, не, съвсем не, Травърс! — каза Хърмаяни бързо, опитвайки се да прикрие грешката си. — Как си?
— Е, признавам, че съм доста изненадан да те видя наоколо точно сега, Белатрикс.
— Наистина? Че защо? — попита Хърмаяни.
— Ами… — позакашля се Травърс, — чух, че обитателите на имението Малфой са… задържани в къщата, след онова… ъ… бягство…
Хари силно се надяваше Хърмаяни да реагира разумно. Ако това бе истина, и Белатрикс се предполагаше да не може да бъде видяна навън на публично място…
— Тъмният Лорд прощава на тези, които са му служили истински вярно в миналото — каза Хърмаяни с великолепно подражание на най-презрителните маниери на Белатрикс. — Може би доверието му в теб, Травърс, не е така голямо, каквото е в мен.
Макар смъртожадният да изглеждаше засегнат, също така сякаш стана по-малко подозрителен. Той хвърли поглед към човека, който Рон току що беше вцепенил.
— Как те обиди този?
— Няма значение, няма да го стори отново! — каза Хърмаяни студено.
— Някои от тези, лишените от пръчки, се случва да създават проблеми — каза Травърс. — Докато не правят нищо друго, освен да просят, нямам нищо против, но предната седмица една от тях направо ме помоли да пледирам в Министерството за нейния случай. „Аз съм магьосница, сър, аз съм магьосница, нека ви го докажа!“ — каза той, имитирайки с квичене. — Като че ли ще взема да й дам моята пръчка… но чия пръчка — полюбопитства Травърс, — използваш ти в момента, Белатрикс? Чух, че твоята собствена е била…
— Пръчката ми си е тук у мен — каза студено Хърмаяни, повдигайки пръчката на Белатрикс. — Не знам какви слухове си чул, Травърс, но ми се виждаш печално дезинформиран.
Травърс изглеждаше малко изненадан от новините и се обърна вместо това към Рон.
— Кой е приятелят ти? Май не го познавам.
— О, това е Драгомир Деспард — каза Хърмаяни; бяха решили, че измислен чужденец е най-сигурното прикритие, което Рон може да използва. — Говори съвсем малко английски, но симпатизира на целите на Тъмния Лорд. Пропътувал е дотук разстоянието от Трансилвания, за да види нашия нов режим.
— Наистина?! Добър ден, Драгомир! Как сте?
— ’Обърден… — рече Рон, протягайки ръка.
Травърс изправи напред само два пръста и се ръкува с ръката на Рон все едно се страхуваше да не се изцапа.
— Е, какво ви води — теб и твоя… а-а… симпатичен приятел — на „Диагон-али“ толкова рано? — попита Травърс.
— Трябва да посетя „Гринготс“ — каза Хърмаяни.
— Уви, аз също! — каза Травърс. — Злато, злато, мръсно злато! Но не можем да живеем без него, а и все пак признавам, че не съм във възторг от необходимостта да влизам в пряк контакт с нашите дългопръсти приятелчета.
Хари почувства моментално как пръстите на Грипкук се стегнаха около врата му.
— Да тръгваме тогава? — предложи Травърс, посочвайки на Хърмаяни напред. Хърмаяни нямаше друг избор, освен да тръгне неохотно след него и нататък по кривата калдаръмена уличка към мястото, където снежнобялата сграда на „Гринготс“ се извисяваше над другите малки магазинчета. Рон се мъкнеше редом с тях, а Хари и Грипкук ги следваха отзад.
Наблюдателен смъртожаден беше най-последното нещо, от което имаха нужда. И най-лошото беше, че Травърс крачеше редом, както той смяташе, до Белатрикс, което не даваше възможност на Хари да комуникира с Хърмаяни или Рон. Сякаш без време, групата пристигна в основата на мраморните стъпала, водещи нагоре към големите бронзови врати. Както Грипкук бе предупредил по-рано, таласъмите с ливреи, които обикновено стояха на входа, бяха заменени от двама магьосници, всеки от които държеше по един дълъг тънък златен жезъл.
— Ах, Неподкупни Проверители!… — въздъхна Травърс театрално, — толкова грубо… но толкова ефективно!
И той забърза нагоре по стъпалата, кимвайки наляво и надясно към магьосниците, които вдигнаха златните жезли и ги прекараха нагоре-надолу по тялото му. Проверителите, Хари знаеше, засичаха заклинания за преобразяване и скрити магически обекти. Знаейки, че разполага само със секунди, Хари насочи пръчката на Драко към всеки от стражите подред и измърмори „КОНФУНДО!“ два пъти. Незабелязано от Травърс, който гледаше през бронзовите врати във вътрешната зала, всеки от стражите леко трепна, когато заклинанието го удари.
Дългата черна коса на Хърмаяни се спускаше на вълни зад нея, докато се качваше по стълбището.
— Един момент, мадам — каза стражът, повдигайки своя Проверител.
— Но вие току що вече направихте това! — каза Хърмаяни със заповедническия арогантен глас на Белатрикс. Травърс се огледа, с повдигнати вежди.
Стражът беше объркан. Той погледна надолу към тънкия златен Проверител и после към своя колега, който каза, леко слисан:
— Да, ти току що ги провери, Мариус.
Хърмаяни профуча напред. Рон беше до нея, а Хари и Грипкук изприпкаха невидимо зад тях. Хари хвърли поглед назад, докато прекосяваха прага. И двамата магьосници се почесваха по главите.
Два таласъма стояха пред втората двойна врата, този път сребърна, на която бяха гравирани стиховете, предупреждаващи за ужасното възмездие, очакващо потенциални крадци. Хари погледна към тези думи и изведнъж го прободе ясен спомен: как стоеше на съвсем същото място в деня, когато беше навършил единайсет, най-чудесния рожден ден в живота му, и как Хагрид беше редом с него, изричайки: „Нали ти казах… трябва да си луд, за да се опиташ да я ограбиш.“ Банката „Гринготс“ бе изглеждала място на чудесата в онзи ден, омагьосания трезор с купчина злато, което никога не бе знаел, че притежава, и никога дори за момент не би му хрумнало, че би се върнал тук да краде… Но само след секунди се намериха насред огромната мраморна зала на банката.
Зад дългата преграда множество таласъми седяха на високи столове и обслужваха първите посетители за деня. Хърмаяни, Рон и Травърс се насочиха към стар таласъм, който изследваше дебела златна монета през голяма лупа. Хърмаяни позволи на Травърс да мине преди нея под предтекст, че иска да разясни особеностите в залата на Рон.
Таласъмът захвърли монетата, която държеше, настрани, измърморвайки безадресно: „Леприкорнка“. После поздрави Травърс, а той му подаде малък златен ключ, който беше проверен и върнат обратно. Хърмаяни пристъпи напред.
— Мадам Лестранж! — каза таласъмът, очевидно изненадан. — Боже мили! Как… как мога да ви помогна днес?
— Искам да вляза в трезора си! — рече Хърмаяни.
Старият таласъм сякаш се отдръпна леко. Хари се огледа. Не само Травърс наблюдаваше отзад, но и
