мислеше, че само той го е забелязал, докато не видя как Бил проследява таласъма с поглед.
— Не, стига толкова… наистина трябва да се връщам — каза Лупин, като отклони още една чаша с вино. Той стана и се загърна с наметалото си за път. — До скоро виждане, до скоро… ще се опитам да ви донеса малко снимки след няколко дена… всички ще са толкова радостни, че съм успял да ви видя…
Той завърза наметалото си и се сбогува с тях, прегърна момичетата и се ръкува с момчетата, и после изчезна в бурната нощ.
— Кръстник, Хари! — каза Бил когато отидоха в кухнята, за да помогнат в прибирането на масата. — Това е истинска чест! Поздравления!
След като изчака Хари да остави чашите, които носеше, Бил затвори вратата зад тях, изолирайки шумните гласове на другите, които продължаваха с празненството дори и след отпътуването на Лупин.
— Искам да поговоря с теб насаме, Хари, но нямах възможност покрай всичките тези хора наоколо. — Бил се поколеба.
— Хари, ти планираш нещо с Грипкук.
— Това беше твърдение, а не въпрос и Хари не си направи труда да отрича. Той само погледна към Бил, очаквайки го да продължи.
— Познавам таласъмите! — каза Бил. — Работя за „Гринготс“ откакто напуснах „Хогуортс“. Доколкото е възможно да съществува приятелство между магьосници и таласъми, може да се каже, че имам приятели таласъми… или поне такива, които познавам добре и харесвам… — той се поколеба отново. — Хари, какво искате от Грипкук и какво сте му обещали в замяна?
— Съжалявам, Бил — отвърна Хари, — но не мога да ти кажа!
Кухненската врата зад тях се отвори, Фльор се опитваше да донесе още празни чаши.
— Изчакай една минута… — помоли я Бил.
Тя се отдръпна и той затвори вратата отново.
— Тогава трябва да ти кажа това… — продължи Бил. — Ако сте се забъркали в някаква сделка с Грипкук, особено ако се отнася за някоя скъпоценност, трябва да сте особено внимателни. Таласъмските представи за собственост, заплащане и отплата не са същите, като тези на хората.
Хари се почувства напрегнат, все едно малка змия се бе раздвижила вътре в него.
— Какво искаш да кажеш? — попита той.
— Говорим за съвсем различни гледни точки — отвърна Бил. — Сделки между магьосници и таласъми са се сключвали от столетия насам… но ти сигурно знаеш това от „История на Магията“. Имало е грешки и от двете страни, никога няма да твърдя, че магьосниците са били винаги невинни. Както и да е, но повечето таласъми, а особено пък тези в „Гринготс“, вярват че на магьосниците не може да им се има доверие, когато става въпрос за злато и съкровища, че те нямат никакво уважение към собствеността на таласъмите.
— Аз уважавам… — започна Хари, но Бил поклати глава.
— Не разбираш, Хари, никой не може да разбере, освен ако не е живял с таласъми. За един таласъм истинският господар на всеки предмет е този, който го е направил, а не този, който го е поръчал. Всеки предмет, изработен от таласъм в техните очи им принадлежи с право.
— Но ако е бил купен…
— … тогава ще го сметнат за нает от този, който е платил парите. Но те изпитват трудност да приемат идеята, че предмети, изработени от таласъми, преминават от магьосник на магьосник. Видя лицето на Грипкук, когато видя тиарата. Той не одобрява това. Вярвам, че той мисли (също като голяма част от своята раса), че тя е трябвало да бъде върната на таласъмите веднага, след като първоначалният собственик е умрял. Те смятат навика ни да пазим изработени от таласъми предмети и да ги предаваме от магьосник на магьосник, без да плащаме допълнително, за нещо повече от кражба!
Хари се почувства странно. Чудеше се дали Бил не се бе досетил за повече, отколкото показваше.
— Това което искам да кажа — продължи Бил като сложи ръка на вратата, — е да бъдеш изключително внимателен когато обещаваш нещо на таласъми, Хари. По-безопасно би било да откраднеш от „Гринготс“, отколкото да пренебрегнеш такова обещание.
— Разбрах — каза Хари когато Бил отвори вратата, — Благодаря ти. Ще го имам пред вид.
Докато следваше Бил обратно при другите, му хрумна странна мисъл, без съмнение под влияние на виното, което бе изпил. Изглежда, че щеше да стане също толкова безрасъден кръстник на Теди Лупин, колкото Сириус Блек беше за него.
Глава двадесет и шеста
„ГРИНГОТС“
Плановете им бяха съставени, приготовленията завършени; в най-малката спалня няколко дълги черни косъма (накъсани от пуловера, който Хърмаяни бе носила в имението на Малфой) лежаха навити в мъничка стъкленица над камината.
— … и при това ще използваш истинската й пръчка — каза Хари, посочвайки към пръчката от орех, — така че мисля, че ще бъдеш доста убедителна.
Хърмаяни изглеждаше уплашена, че пръчката може да я заплете или ухапе, докато я взимаше.
— Мразя това нещо — каза тя с отслабнал глас. — Наистина. Чувствам употребата на пръчката й като нещо нередно, тя не работи правилно за мен… Тя е… все едно част от нея.
Хари не можеше да пропусне да си спомни как Хърмаяни беше пренебрегнала неохотата му към пръчката от черна трънка, настоявайки, че той си въобразява, когато тя не работеше така добре, както неговата собствена, казвайки му, че просто трябва да се упражнява. Все пак той реши да не й връща обратно собствения й съвет — някак си навечерието на опита им за покушение над „Гринготс“ изглеждаше като неправилен момент да й се противопоставя.
— Поне вероятно ще ти помогне да навлезеш в ролята си — рече Рон. — Помисли какво е било извършено с тази пръчка!
— Но нали това имам предвид! — каза Хърмаяни. — Това е пръчката, измъчвала майката и бащата на Невил и кой знае още колко хора. Това е пръчката, убила Сириус!
Хари не бе помислял за това; погледна надолу към пръчката и получи внезапен порив да я строши грубо, да я разсече на две с меча на Грифиндор, който беше подпрян на стената край него.
— Липсва ми моята пръчка… — каза тъжно Хърмаяни. — Ще ми се господин Оливандър да беше направил още една и за мен.
Господин Оливандър беше изпратил на Луна нова пръчка тази сутрин. Тя бе навън в задния двор в момента, за да изпробва способностите й под късното следобедно слънце. Дийн, който беше загубил своята пръчка, останала у „ловците“, наблюдаваше доста мрачно.
Хари погледна надолу към пръчката от глог, която преди бе принадлежала на Драко Малфой. Той бе изненадан, но приятно, да открие, че тя работеше за него поне толкова добре, колкото по-рано тази на Хърмаяни. Спомняйки си какво им бе споделил Оливандър за тайното действие на пръчките, Хари реши, че знае какъв е проблемът на Хърмаяни: тя не бе спечелила верността на ореховата пръчка чрез лично отнемане от Белатрикс.
Вратата на спалнята се отвори и Грипкук влезе. Хари инстинктивно се пресегна към дръжката на меча и го изтегли по-близо до себе си, но веднага съжали за действието си. Беше сигурен, че таласъмът е забелязал. Опитвайки се да замаже неприятния момент, той каза:
— Точно правехме последна проверка на екипировката ни, Грипкук. Казахме на Бил и Фльор, че тръгваме утре сутрин и ги предупредихме да не стават да ни изпратят.
По тази точка бяха настояли твърдо, защото Хърмаяни трябваше да се преобрази в Белатрикс, преди да тръгнат, а колкото по-малко Бил и Фльор знаеха или подозираха за това какво смятат да правят, толкова по-добре. Бяха обяснили също, че няма да се връщат. Тъй като бяха загубили старата палатка на Пъркинс в нощта, когато ги бяха хванали „ловците“, Бил им беше дал една друга назаем. Тя сега беше натъпкана в мънистената чантичка, която, Хари бе впечатлен да научи, Хърмаяни бе опазила от „ловците“ чрез съвсем прост подход — скривайки я в чорапа си.
Макар че щяха да му липсват Бил, Фльор, Луна и Дийн, да не споменаваме домашния уют, на който се бяха наслаждавали през последните няколко седмици, Хари очакваше с нетърпение да избяга от ограниченията в Къщурката на раковините. Беше се уморил от това да се старае да не бъдат чути и от това да стоят затворени в малката тъмна спалня. Преди всичко, копнееше да се отърве от Грипкук. При все това,
