доста други таласъми бяха вдигнали поглед от работата си, за да се вторачат в Хърмаяни.
— И имате… удостоверение за самоличност? — попита таласъмът.
— Удостоверение? Аз… никога досега не са ми искали удостоверение за самоличност тук! — каза Хърмаяни.
— Те знаят — прошепна Грипкук в ухото на Хари. — Трябва да са били предупредени, че може да има измамник!
— Пръчката ви би била достатъчна, мадам — каза таласъмът. Той протегна леко трепереща ръка и с ужасяващ изблик на осъзнаване, Хари разбра, че таласъмите от „Гринготс“ вероятно бяха информирани, че пръчката на Белатрикс е била открадната.
— Действай веднага, действай веднага!… — просъска Грипкук в ухото на Хари, — проклятието „Империус“!
Хари вдигна пръчката от глог изпод мантията, насочи я към стария таласъм и прошепна, за първи път в живота си:
— ИМПЕРИО!
Странно усещане прониза ръката на Хари, чувство на тръпнеща топлина сякаш се изливаше от съзнанието му, надолу през сухожилия и вени, свързвайки го с пръчката и проклятието, което току що беше направил. Таласъмът взе пръчката на Белатрикс, огледа я отблизо и после каза:
— А, направили са ви нова пръчка, мадам Лестранж!
— Какво? — каза Хърмаяни. — Не, не, това си е моята…
— Нова пръчка? — каза Травърс, приближавайки преградата отново: все още таласъмите отвсякъде наблюдаваха. — Но как е станало, кой майстор на пръчки използва?
Хари реагира, без да мисли. Насочвайки пръчката си към Травърс, той промърмори:
— ИМПЕРИО! — още веднъж.
— О, да, разбирам — рече Травърс, гледайки пръчката на Белатрикс — да, много е хубава. А действа ли добре? Винаги съм на мнение, че магическите пръчки искат малко дресировка, нали?
Хърмаяни изглеждаше крайно объркана, но за огромно облекчение на Хари, тя прие странното развитие на събитията без коментар. Старият таласъм зад преградата плесна с ръце и един по-млад таласъм се приближи.
— Ще ми трябват Хлопките — каза той на таласъма, който се втурна нататък и се върна след момент с кожена торба, сякаш пълна с подрънкващ метал, която той подаде на своя началник. — Добре, добре! Значи, ако нямате против да ме последвате, мадам Лестранж — рече старият таласъм, скачайки от стола и скривайки се от поглед, — ще ви заведа до вашия трезор.
Той се появи от другата страна на преградата, с бодра крачка в посока към тях, а съдържанието на кожената торба все така дрънчеше. Травърс сега стоеше съвсем неподвижно с увиснала челюст и широко отворена уста. Рон допълнително привличаше внимание върху този странен феномен като гледаше Травърс с учудване.
— Чакай… Богрод!
Друг таласъм дотича иззад преградата.
— Имаме инструкции — каза той с поклон към Хърмаяни. — Простете ми, мадам, но сме получили специални заповеди по отношение трезора на семейство Лестранж.
Той зашепна бързо в ухото на Богрод, но омагьосаният таласъм се отърси от него.
— Наясно съм с инструкциите, мадам Лестранж иска да посети трезора си… Много стара фамилия… стари наши клиенти… Оттук, моля…
И, все още подрънквайки, той забърза към една от множеството врати, водещи извън залата. Хари погледна назад към Травърс, който все още стоеше на място, необичайно безучастен, и взе решение. С махване на пръчката си, той накара Травърс да дойде с тях, крачейки примирено по следите им, докато не достигнаха вратата и преминаха в грубия каменен проход отзад, осветен от горящи факли.
— В беда сме; те заподозряха нещо… — каза Хари, щом вратата се тръшна зад тях и свали мантията- невидимка. Грипкук скочи от раменете му: нито Травърс, нито Богрод показаха и най-малка изненада от неочакваната поява на Хари Потър помежду им. — Те са под „Империус“ — добави той, в отговор на незададените объркани въпроси на Хърмаяни и Рон, относно Травърс и Богрод, които стояха там с празни погледи. — Не съм сигурен, че го направих достатъчно силно, не знам…
И още един спомен се стрелна през ума му, как истинската Белатрикс Лестранж му бе изкрещяла, когато за първи път се бе опитал да използва непростимо проклятие: „Трябва наистина да го искаш, Потър!“
— Какво ще правим? — попита Рон. — Дали да не се измъкнем сега, докато все още можем?
— Ако можем… — рече Хърмаяни, гледайки назад по посока на вратата към основната зала, където кой знае какво се случваше.
— Стигнахме толкова далеч, предлагам да продължим — каза Хари.
— Добре! — каза Грипкук. — Значи, трябва ни Богрод да управлява вагончето; аз вече нямам правомощия там. Но няма да има място за магьосника.
Хари насочи пръчката си към Травърс.
— ИМПЕРИО!
Магьосникът се обърна и се отдалечи по дългата пътека в добро темпо.
— Какво го караш да направи?
— Да се скрие! — рече Хари, докато насочваше пръчката си към Богрод, който подсвирна, за да призове малко вагонче и то се дотътри из тъмнината по релсите към тях. Хари беше сигурен, че може да чуе викове отзад в основната зала, докато се покатериха вътре, Богрод пред Грипкук, Хари, Рон и Хърмаяни, наблъскани заедно отзад.
С раздрусване вагончето потегли, набирайки скорост: те прелетяха покрай Травърс, който се бе изгърбил навътре в една пукнатина сред стената, после вагончето продължи да се криви и извива през подобните на лабиринт проходи, наклонено надолу през цялото време. Хари не можеше да чуе нищо през тракането на вагончето по релсите: Косата му летеше зад него, докато те профучаваха покрай сталактити, спускайки се все по-надълбоко под земята, но той продължаваше да поглежда назад. Все едно бяха оставили огромни отпечатъци от стъпки след себе си; колкото повече мислеше за това, толкова по-глупаво му се виждаше, че бяха предрешили Хърмаяни като Белатрикс, че бяха взели със себе си пръчката на Белатрикс, когато смъртожадните знаеха добре кой я е откраднал…
Бяха по-дълбоко, отколкото Хари някога бе прониквал из „Гринготс“; взеха един извит завой на скорост и видяха пред себе си, само на секунди от него, мощен водопад, стоварващ се върху релсите. Хари чу Грипкук да изкрещява „Не!“, но нямаха спирачки. Те се хвърлиха през водопада. Вода изпълни очите и устата на Хари, той не можеше да вижда или да диша: Тогава с ужасно накланяне напред вагончето се преобърна и всички те бяха изхвърлени от него. Хари чу вагончето да се разбива на парчета в стената на прохода, чу Хърмаяни да изпищява нещо, и почувства как се плъзва назад към земята, все едно в безтегловност, приземявайки се безболезнено на каменистия под.
— О-омекотяващо заклинание! — изпелтечи Хърмаяни, докато Рон я издърпваше на крака, но за ужас на Хари, той видя, че тя вече не беше Белатрикс; вместо това тя стоеше там с възголеми дрехи, вир вода и напълно себе си; Рон беше червенокос и голобрад отново. Те го осъзнаваха, докато поглеждаха един към друг, опипвайки собствените си лица.
— „Водопадът на крадците!“ — каза Грипкук, като се изправяше на крака и гледаше назад към наводнените релси, потънали сред, Хари знаеше сега, нещо повече от вода. — Измива всички заклинания, всяко магическо укриване! Знаят, че има нарушители в „Гринготс“, пуснали са всички защити срещу нас!
Хари видя Хърмаяни да проверява дали все още притежава мънистената чантичка и бързо пъхна ръка под връхната си дреха, за да се увери, че не е загубил мантията невидимка. После се обърна да види Богрод, който тръскаше главата си с недоумение: Падението на крадците явно беше премахнало неговото подчиняващо проклятие.
— Имаме нужда от него… — каза Грипкук, — не можем да влезем в трезора без таласъм от „Гринготс“. И също така се нуждаем от Хлопките.
— ИМПЕРИО! — каза пак Хари; гласът му проехтя през каменния проход и той почувства отново онова усещане за опияняващ контрол, което протичаше от мозъка към пръчката му. Богорд още веднъж се
