подчини на волята му, сменяйки обърканото си изражение с любезна незаинтересованост, докато Рон побърза да вземе кожената торба с метални инструменти.
— Хари, мисля, че чувам хора да се приближават! — каза Хърмаяни, посочи с пръчката на Белатрикс към водопада и извика:
— ПРОТЕГО! Видяха защитното вълшебство да разбива потока от омагьосана вода, която полетя обратно нагоре по коридора.
— Добра идея — рече Хари. — Води ни, Грипкук!
— А как ще излезем обратно? — попита Рон, докато забързаха пеш през мрака след таласъма, а Богрод пъшкаше по следите им като старо куче.
— Нека да се тревожим за това, когато ни се наложи — каза Хари. Опитваше се да се вслуша: Стори му се, че чува нещо да подрънква и да се движи наблизо. — Грипкук, колко още остава?
— Не много, Хари Потър, не сме далеч…
И те завиха зад ъгъла и видяха нещото, за което Хари се бе подготвял, но което въпреки това накара всички тях да замръзнат на място.
Гигантски змей беше завързан към земята пред тях, преграждайки пътя към четири-пет от най- дълбоките трезори в банката. Люспите на звяра бяха станали избледнели и напукани през дългото му затворничество под земята, очите му бяха млечнорозови; и двата му задни крака носеха тежки окови, от които вериги стигаха до огромни пилони, забити дълбоко в каменистата земя. Великанските му крила, увенчани с шипове и сега свити близо до тялото му, щяха да изпълнят цялото пространство наоколо, ако ги разпереше, и когато обърна грозната си глава към тях, той изрева със звук, който накара скалата да потрепери, отвори уста и изстреля огнена струя, която ги запрати назад, бягайки нагоре по коридора.
— Наполовина сляп е… — изпъшка Грипкук, — но дори още по-свиреп заради това. И все пак, ние имаме средство да го контролираме. Той е бил обучен какво да очаква, когато Хлопките наближат. Дайте ми ги.
Рон подаде торбата на Грипкук и таласъмът извади отвътре множество малки метални инструменти, които при разтърсване издаваха продължителен звънтящ звук, като миниатюрни чукчета по наковалня. Грипкук ги раздаде наоколо: Богрод прие покорно своята хлопка.
— Знаете какво да правите — каза Грипкук на Хари, Рон и Хърмаяни. — Той ще очаква болка, когато чуе този звук. Ще се отдръпне и Богрод трябва да постави дланта си върху вратата на трезора.
Те продължиха зад завоя отново, тръскайки Хлопките, и шумът проехтя сред скалните стени, чудовищно усилен, така че дори вътрешността на черепа на Хари сякаш вибрираше заедно с подземието. Змеят нададе още един дрезгав рев, а после отстъпи. Хари можеше да го види как трепери, и докато се приближаваха, той видя белези, издълбани чрез злобни прорязващи удари по лицето му, и предположи, че змеят е бил приучен да се страхува от горещи остриета, когато чуе звука на Хлопките.
— Накарай го да докосне ръката си до вратата! — подкани Грипкук Хари, който отново обърна пръчка към Богрод. Старият таласъм се подчини, притискайки дланта си към дървото, и вратата на трезора се разтопи пред тях, разкривайки малко пространство, подобно на пещера, претъпкано от пода до тавана със златни монети и бокали, сребърни брони, кожи от странни създания — някои с дълги шипове, други с клюмнали криле, отвари в скъпоценни шишенца, и един череп, все още носещ корона.
— Търсете, бързо! — каза Хари, докато всички забързаха навътре в трезора.
Той беше описал чашата на Хафълпаф на Рон и Хърмаяни, но ако другият, незвестен Хоркрукс, беше нещото, което бе скрито в този трезор, тогава нямаха представа как изглежда. Едва бе имал време да хвърли поглед наоколо, обаче, преди да чуят приглушено тропване изотзад: вратата се бе появила отново, заключвайки ги в трезора, и потапяйки ги в пълен мрак.
— Няма значение, Богрод ще бъде способен да ни освободи! — каза Грипкук, след като Рон нададе вик от изненада. — Осветете с пръчки, не можете ли? И побързайте, имаме малко време!
— Лумос! — Хари огря със запалената си пръчка наоколо из трезора, лъчът й се спусна над проблясващите скъпоценности; той видя фалшиво копие на меча на Грифиндор да лежи върху висока полица, сред бъркотия от вериги. Рон и Хърмаяни също бяха запалили пръчките си и сега изследваха обкръжаващите ги купчини от предмети.
— Хари, дали не е това…? Аа-у!
Хърмаяни изкрещя от болка и Хари завъртя пръчка към нея навреме, за да види скъпоценен бокал да се изхлузва от ръцете й. Но падайки, той се разцепи, превърна се в дъжд от бокали, така че секунда по-късно, с оглушителен шум, подът беше покрит с еднакви чаши, търкалящи се във всички посоки, а оригиналът беше невъзможно да бъде различен измежду тях.
— Изгори ме! — простена Хърмаяни, смучейки изприщените си пръсти.
— Добавили са проклятията „Гермино“ и „Флагранте“! — рече Грипкук. — Всичко, до което се докоснете ще ви изгаря и ще се умножава, но фалшификатите са безполезни… и ако продължите да хващате съкровището, в крайна сметка ще бъдете смазани до смърт под тежестта на нарастващото злато!
— Добре, не пипайте нищо! — каза Хари с отчаяние, но още в същия момент Рон, без да иска, бутна с крак един от падналите бокали и още двайсет от тях мигновено се появиха, докато Рон подскачаше на място, с частично отнесена от огъня обувка при контакта с нажежения метал.
— Стойте на място, не мърдайте! — извика Хърмаяни, стискайки Рон.
— Просто се оглеждайте наоколо! — каза Хари. — Помнете, чашата е малка и златна, има надпис гравиран върху нея и две дръжки… иначе вижте дали не можете да забележите символа на „Рейвънклоу“ някъде тук, орела…
Те насочваха пръчки към всяко кътче и пукнатина, въртейки се внимателно на място. Беше невъзможно да не докоснат нищо; Хари запрати огромна каскада от фалшиви галеони към земята, където те се присъединиха към бокалите, и сега едва имаше място, където да стъпят, а блестящото злато пламтеше с горещина, така че трезорът заприлича на фурна. Светлината от пръчката на Хари преминаваше през щитове и изработени от таласъми шлемове, спираше се по полиците, стигащи до тавана; все по-високо и по-високо повдигаше лъча, докато внезапно попадна на предмет, който накара сърцето му да пропусне удар и ръката му да потрепери.
— Там е, ето там горе!
Рон и Хърмаяни също насочиха пръчките си към нея, така че малката златна чаша заблещука сред светлината, идваща от три посоки: чашата, принадлежала на Хелга Хафълпаф, предадена по-късно във владение на Хепзиба Смит, от която я е откраднал Том Риддъл.
— И как, по дяволите, ще се качим там горе, без да докосваме нищо? — попита Рон.
— АКЦИО ЧАША! — изкрещя Хърмаяни, която явно бе забравила в отчаянието си какво им бе казал Грипкук по време на обсъжданията по плана им.
— Няма смисъл, няма смисъл — изръмжа таласъмът.
— Тогава какво ще правим? — каза Хари, гледайки ядно таласъма. — Ако искаш да си получиш меча, Грипкук, ще трябва да ни помогнеш малко повече от… чакайте! Мога ли да докосвам нещата тук с меча? Хърмаяни, дай го насам!
Хърмаяни потършува сред дрехите си, извади мънистената чантичка, претърси я за няколко секунди и изтегли бляскавия меч. Хари го сграбчи за рубинената дръжка и допря върха на острието му до сребърен змей наблизо, който не се умножи.
— Ако само мога да провра меча през една от дръжките… но как ще стигна дотам горе?
Рафтът, където бе сложена чашата, беше извън обсега на когото и да било от тях, дори на Рон, който беше най-висок. Жегата от омагьосаното съкровище нарастна на вълни, и пот се стече по лицето и гърба на Хари, докато се бореше да измисли начин да се качи до чашата; и тогава той чу змейски рев от другата страна на вратата на трезора, и звука от дрънчене нарастна все по-силен и по-силен.
Бяха наистина в капан сега: Нямаше изход навън, освен през вратата, и ордата от таласъми изглежда наближаваше от другата страна. Хари погледна Рон и Хърмаяни и видя ужас по лицата им.
— Хърмаяни — каза Хари, докато дрънченето нарастваше все по-силно, — трябва да се кача там горе, трябва да се отървем от чашата…
Тя вдигна пръчката си, насочи я към Хари и прошепна:
— ЛЕВИКОРПУС!…
Изтеглен във въздуха за глезена си, Хари се удари в комплект доспехи и дубликати избухнаха от него
