— Кое е първо, Фениксът или Огънят?
— Хм… какво ще кажеш, Хари? — попита несигурно Луна.
— Какво?! Няма ли парола?
— А не, трябва да се отговори на въпрос — отговори тя.
— Ами ако отговорът е грешен?
— Ами, тогава се налага да чакаш, докато дойде някой, който може да отговори правилно. — каза Луна. — Разбираш ли, така научаваш нещо ново.
— Ами… проблемът ни, Луна, е че не можем да си позволим да чакаме някой друг.
— Да, разбирам какво искаш да кажеш — сериозно каза тя. — Ами тогава, отговорът е, че кръгът няма начало и край.
— Добър отговор — каза гласът и вратата се отвори.
Празната обща стая на Рейвънклоу, беше голямо, кръгло помещение, по-просторно от всичко, което Хари беше виждал в „Хогуортс“. Красиви, арковидни прозорци бяха издълбани в стените, които бяха декорирани в синя и сребърна коприна. През деня Рейвнъклоу трябва да имаха разкошен изглед към околните планини. Таванът беше омагьосан и изпълнен със звезди, които се отразяваха в килима в тъмно синьо. Имаше маси, столове и лавици за книги, а в ниша срещу вратата стоеше висока статуя от бял мрамор.
Хари разпозна Роуина Рейвънклоу. Беше виждал неин бюст в дома на Луна. Статуята стоеше до врата, която според Хари, водеше към спалните на горния етаж. Той се отправи право към мраморната жена и тя сякаш отговори на погледа му с една насмешлива полуусмивка, красива и все пак плашеща. Нежно на вид венче от мрамор, бе възпроизведено на главата и. Беше подобно на тиарата, която Фльор носеше на сватбата си. На венчето бяха изписани думи. Хари излезе изпод манитята и се качи на цокъла в основата на статуята, за да ги разчете.
Ум, отвъд най-смелите представи, е най-голямото съкровище
— И това те прави да изглеждаш най-големият бедняк, безмозъчен глупако! — каза крякащ глас.
Хари се завъртя, подхлъзна се и падна на пода. Широкоплещестата фигура на Алекто Кароу се беше изправила пред него и в момента, в който Хари вдигна пръчката си, тя притисна пръст към изображението на скелет на китката си.
Глава тридесета
УВОЛНЕНИЕТО НА СИВИРЪС СНЕЙП
В момента, в който, пръстът на Алекто докосна Знака, белегът на Хари изригна от болка, стаята сякаш потъна и той отново стоеше на гола скала под един нос, а морето се плискаше наоколо му и сърцето му се изпълни с триумф:
Бяха хванали момчето.
Силен трясък върна Хари към реалността. Той вдигна неориентирано пръчката си, но вещицата пред него вече падаше на земята. Удари се в пода толкова силно, че стъклата на шкафовете с книги издрънчаха.
— Никого не бях Вцепенявала, освен по време на уроците във ДА — каза Луна, доста заинтересовано. — Беше по-шумно отколкото предполагах.
И почти моментално таванът започна да трепери. Шумът от бягащи стъпки се залилваше все повече зад вратата, водеща към спалните. Заклинанието на Луна бе разбудило Рейвънклоуци, които спяха на горния етаж.
— Луна къде си? Трябва да вляза под мантията!
Единият крак на Луна се показа от нищото. Той забърза към нея и тя спусна отново мантията над двамата, в момента в който, вратата се отвори и поток от Рейвънклоуци, всички облечени в пижами, се изсипа в общата стая. Надигнаха се въздишки и викове на изненада при вида на лежащата в безсъзнание Алекто. После учениците се събраха предпазливо около нея, като около звяр, който всеки миг можеше да се събуди и да ги нападне. След това един смел първокурсник се приближи и я побутна по гърба с крак.
— Мисля, че може и да е мъртва — с наслада каза той.
— Я виж ти! — щастливо промърмори Луна, докато учиниците се събираха около Алекто. — Те са доволни!
— Да, бе… страхотно…
Хари затвори очи и когато белегът се обади отново, се гмурна в съзнанието на Волдемор… Движеше се през тунела към първата пещера… Беше решил да дойде и да провери първо медальона… това обаче нямаше да отнеме много време…
На вратата на Общата стая се чу почукване и всички Рейвънклоуци замръзнаха. Хари чу, как от другата страна на вратата, мекият, музикален глас на орела на вратата попита:
— Къде отиват Изчезналите предмети?
— Не знам, ясно ли ти е? Я да млъкнеш! — изръмжа недодялан глас, който Хари разпозна като гласът на братът на Алекто, Амикус. — Алекто? Алекто? Тук ли си? Хвана ли го? Отвори вратата!
Ужасени, учениците от Рейвънклоу си зашушукаха. После, без предупреждение откъм вратата се чуха серия от силни удари, сякаш някой стреляше с пистолет.
— АЛЕКТО! Ако той дойде и не сме хванали Потър, — искаш ли да ти се случи същото като на Малфой? ОТГОВОРИ МИ! — викаше Амикус, като дърпаше и тресеше вратата с цялата си сила, но тя все пак не се отваряше. Рейвънклоуци започнаха да се отдръпват, а по-страхливите се втурнаха обратно по стълбите към леглата си. Тогава, точно докато Хари се чудеше, дали да не отвори вратата и да вкамени Амикус, преди смъртожадният да успее да направи нещо, зад вратата се чу втори, много познат глас:
— Може ли да попитам, какво правите, професор Кароу?
— Опитвам се… да мина… през проклетата… врата! — извика Амикус. — Вървете и доведете Флитуик! Доведете го, веднага!
— Но нима сестра ви не е вътре? — попита професор МакГонагол. — Нали точно професор Флитуик я пусна вътре по-рано снощи, и то по изрична Ваша молба? Може би тя ще ви отвори вратата? Не е нужно да будите половината замък.
— Тя не ми отговаря, ти дърта метла такава! ТИ ще ми отвориш! Проклятие! Действай, веднага!
— Но, разбира се, щом желаете — каза професор МакГонагол с ужасна студенина в гласа. Чу се леко почукване с чукчето и музикалният глас попита отново:
— Къде отиват Изчезналите предмети?
— В нищото, което ще рече, навсякъде — отговори професор МакГонагол.
— Добре формулирано! — каза чукчето орел и вратата се отвори.
Няколкото Рейвънклоуци, които все още бяха в стаята, хукнаха към стълбите, когато Амикус се втурна в стаята, размахвайки пръчката си. Прегърбен като сестра си, той имаше бледо, грозно лице и малки очи, които веднага се спряха на Алекто, просната безжизнена на пода. Той нададе вик на гняв и ярост.
— Какво са й направили, малките пикльовци?!! — развика се той. — Ще ги подложа всичките на „Круциатус“, докато не си признаят кой го е направил! — и какво ще каже сега Тъмният Лорд? — изпищя той, докато стоеше над сестра си и се удраше с юмрук по челото. — Не сме го хванали, а те са я убили!
— Тя е само вцепенена! — нетърпеливо каза професор МакГонагол, която оглеждаше Алекто. — Ще се оправи!
— Не-е, със сигурност няма да се оправи! — извика отново Амикус — Не и след като Тъмният Лорд се разправи с нея! Тя го призова, усетих как Черният знак гори, а той ще помисли, че сме хванали Потър!
— Хванали сте Потър?! — разко рече професор МакГонагол. — Какво искате да кажете с това „Хванали сме Потър“?
— Той ни каза, че Потър може да се опита да проникне в Кулата на Рейвънклоу, и да го призовем, ако го хванем!
— Защо ще му е на Хари Потър да се опитва да прониква в Кулата на Рейвънклоу! Потър е от моя дом!
Под гнева и неверието Хари усети гордост от тона на гласа й, и го изпълни силна привързаност към
