Министерството, в момента непрекъснато арестуват „предатели“. Успях да вляза в контакт с Абърфорт и преди десет минути той ми прати съобщение, че „Хоруортс“ ще бъде нападнат, и ето ме и мен.
— Ами да, ние очакваме Префектите ни да поемат своята отговорност, в размирни времена, като това — каза Джордж, като успешно имитираше най-помпозните речи на Пърси. — А сега, да вървим горе да се бием, иначе всички свестни смъртожадни вече ще са заети.
— Значи, ти сега си ми снаха? — попита Пърси, който се здрависваше с Фльор, докато бързаха нагоре по стълбището заедно с Бил, Фред и Джордж.
— Джини! — излая госпожа Уизли.
Джини се опитваше под прикритието на сдобряването, да се промъкне нагоре.
— Моли, а какво ще кажеш — започна Лупин, ако Джини остане тук. Така поне ще е на мястото на събитията и ще знае какво става, а пък няма да е насред битката?
— Аз…
— Това е добра идея! — твърдо каза господин Уизли. — Джини, ти ще останеш тук, чуваш ли ме?
Джини очевидно не хареса особено идеята, но кимна, при необичайно твърдия поглед на баща си. Господин и госпожа Уизли, и Лупин също се отправаха по стълбите.
— Къде е Рон? — попита Хари. — Къде е Хърмаяни?
— Трябва вече да са тръгнали към Голямата зала — извика господин Уизли през рамо.
— Но аз не ги видях да минават покрай мен — каза Хари.
— Казаха нещо за тоалетна — каза Джини — малко след като ти тръгна.
— Тоалетна ли?!
Хари прекоси стаята, отиде до отворената врата на Стаята на желанията и провери в тоалетната отвън. Беше празна.
— Сигурна ли си, че казаха тоалетна?…
В този момент белегът му избухна в болка и Нужната стая отново изчезна. Той гледаше през високите железни врати към тъмните поляни и замъка, който сега беше целият осветен. Наджини се беше навила около раменете му. Беше обзет от студено, жестоко чувство, чувство, което предхождаше убиването…
Глава тридесет и първа
БИТКАТА ЗА „ХОГУОРТС“
Омагьосаният таван на Голямата зала бе тъмен и обсипан със звезди, а под него четирите маси на домовете бяха заети от разчорлените ученици, някои по пътнически наметала, а други по халати. Тук-таме блестяха перленобелите фигури на духовете-бродници. Всички очи, живи и мъртви, бяха приковани върху професор МакГонагол, която говореше от издигнатата в най-далечния край на залата платформа. Зад нея стояха останалите преподаватели, включително кентавъра Фирензи и членовете на Ордена на Феникса, които бяха пристигнали, за да се бият.
— … евакуацията ще бъде наблюдавана от господин Филч и мадам Помфри. Префекти, когато дам сигнал, всеки ще организира учениците от своя дом и по определения ред ще ги заведе до евакуационната точка.
Много от учениците изглеждаха като вкаменени. Обаче, докато Хари се движеше покрай стените и търсеше Рон и Хърмаяни на масата на Грифиндор, Ърни Макмилън се изправи на масата на Хафълпаф и извика:
— И какво ще стане ако пожелаем да останем и да се бием?
Чу се откъслечно ръкопляскане.
— Който е пълнолетен, може да остане.
— А какво ще стане с багажа ни? — попита едно момиче от Рейвънклоу. — Нашите куфари, нашите сови?
— Нямаме никакво време за събиране на вещи — отвърна професор МакГонагол. — Най-важното е да ви изведем от тук невредими.
— Къде е професор Снейп? — извика момиче от масата на Слидерин.
— Той… хмм… така да се каже… офейка! — отговори професор МакГонагол и масите на Грифиндор, Хафълпаф и Рейвънклоу изригнаха в радостни викове.
Хари прекосяваше Голямата зала успоредно на масата на Грифиндор, все още търсейки Рон и Хърмаяни. Докато преминаваше, лица се обръщаха след него и в съзнанието му проникваше шепот.
— Ние вече поставихме охрана около замъка, — продължи професор МакГонагол, — но е малко вероятно да издържим дълго, ако не я подсилим. Затова трябва да ви помоля да се придвижвате бързо и тихо и да слушате префектите…
Но нейните последни думи бяха заглушени от друг глас, който прокънтя навсякъде из голямата зала. Той беше висок, студен и кристален. Никой не разбра откъде идваше. Изглежда, сякаш проникваше през стените, като спящо от векове чудовище, на което е дадена заповед…
— Знам, че се подготвяте за битка! — чуха се писъци сред учениците, някой се вкопчиха едни в други, оглеждайки се наоколо за източника на гласа. — Вашите усилия са напразни. Вие не можете да ме победите. Не искам да ви убивам. Аз уважавам много преподавателите в „Хогуортс“. Не желая да проливам магьосническа кръв.
Сега в Голямата зала се стелеше тишина, тишина, която притискаше тъпанчетата, тишина, която стените не можеха да удържат.
— Предайте ми Хари Потър, — каза гласът на Волдемор — и те няма да бъдат наранени. Предайте ми Хари Потър и няма да докосна училището. Предайте ми Хари Потър и ще бъдете възнаградени. Имате време до полунощ.
Тишината пак ги задави. Всички глави се обърнаха, всяко око се завъртя за да намери Хари, да го задържи завинаги в сиянието на хиляди невидими лъчи. Тогава една фигура се изправи на масата на Слидерин и той разпозна Панси Паркинсон, която вдигна треперещата си ръка и изпищя:
— Но той е там! Потър е там! Някой да го хване!
Преди Хари да успее да проговори, всички се раздвижиха. Грифиндорци пред него се изправиха и застанаха лице в лице със слидеринци. След това се изправиха хафълпафци и почти едновременно с тях станаха учениците от Рейвънклоу, всички с гръб към Хари и гледащи към Панси Паркинсон. Хари, объркан, но благодарен, забеляза магически пръчки, подаващи се отвсякъде, извадени изпод мантии и от ръкави.
— Благодаря Ви, госпожице Паркинсон! — каза професор МакГонагол със стегнат глас. — Вие първа ще напуснете Голямата зала с господин Филч. Вашият дом ще ви последва.
Хари чу стърженето на пейките, а после звука на слидеринци, тълпящи се в другия край на залата.
— Рейвънклоу, последвайте Слидерин! — извика професор МакГонагол.
Бавно, четирите маси се изпразниха. Масата на Слидерин беше напълно пуста, но някои от по-старите рейвънклоуци бяха останали на местата си, докато другарите им излизаха, още повече хафълпафци останаха назад, а половината от Грифиндор останаха седнали, което накара професор МакГонагол да слезе от платформата, за да отпрати малолетните.
— Абсолютно „НЕ“, Крийви! За теб се отнася същото, Пийкс!
Хари изтича до семейство Уизли, всички седящи на масата на Грифиндор.
— Къде са Рон и Хърмаяни?
— Ти не ги ли намери… — започна господин Уизли, изглеждайки разтревожен.
Но той спря, когато Книгсли се качи на платформата, за да призове останалите да се бият.
— Ние имаме само около половин час до полунощ, затова трябва да действаме бързо. Преподавателите и Ордена на Феникса изготвиха план за битка. Професорите Флитуик, Спраут и МакГонагол ще поведат групи от бойци в трите най-високи кули на замъка — Астрономическата, както и тези на Грифиндор и Рейвънклоу — където ще имат добър изглед и отлични позиции за отправяне на проклятия. Междувременно Ремус и Артър — той посочи Лупин и господин Уизли, които седяха на масата на Грифиндор — и аз ще ръководим групи в подземията. Нуждаем се от някой, който да организира защитата на входовете или на тайните проходи в училището.
— Звучи като работа за нас! — каза Фред, посочвайки себе си и Джордж, и Кингсли кимна в знак на съгласие.
— Добре тогава, водачите да дойдат тук, за да разделим групите!
