Тяхното колебание беше единственото, от което Хари се нуждаеше.
— ЕКСПЕЛИАРМУС!
Пръчката на Гойл излетя от ръката му и изчезна в купчината предмети зад него; той се хвърли глупашки на земята, опитващ се да я намери, Малфой отскочи от обсега на второто Зашеметяващо проклятие на Хърмаяни и Рон, внезапно появявайки се от края на пътеката, изпрати към Краб проклятие за Пълно тяловкочанясване, което почти уцели. Краб се превъртя и извика отново:
— АВАДА КЕДАВРА!
Рон се скри, за да се изплъзне от струята зелена светлина. Останалият без пръчка Малфой се скри зад един трикрак гардероб, когато Хърмаяни изпрати Зашеметяващо проклятие срещу него, което удари Гойл.
— Тя е тук някъде! — изкрещя Хари към нея, посочвайки купчината вехтории, в които падна диадемата. — Иди и я потърси, докато аз помогна на Ро…
— ХАРИ! — изпищя тя.
Бучащ, силен шум зад него го предупреди. Той се обърна и видя Рон и Краб, тичащи колкото могат по- бързо към пътеката пред тях.
— Харесва ли ти топлината, отрепко? — избоботи Краб, докато тичаше.
Но изглежда, че той не можеше да контролира това, което бе измагьосал. Огромни пламъци ги преследваха и лижеха куповете вехтории, които ставаха на сажди при тяхното докосване.
— АГУАМЕНТИ! — извика Хари, но струята вода, бликнала от неговата пръчка се изпари във въздуха.
— БЯГАЙ!
Малфой хвана зашеметения Гойл и го издърпа при себе си, Краб ги изпревари, изглеждайки ужасен. Хари, Рон и Хърмаяни го замерваха с проклятия, докато бягаше, но огънят започна да преследва тях. Това не беше обикновен пламък, Краб беше използвал проклятие, за което Хари не беше чувал. Докато завиваха зад ъгъла, пламъците ги гонеха, сякаш бяха живи, мислещи и имащи намерение да ги убият. Сега огънят се променяше, образувайки огромен комплект от огнени зверове — огнени змии, химери и змейове, бълващи и бълващи огън и които се подемаха нагоре-надолу и после пак нагоре. Те изгаряха и камъните, като ги подхвърляха нагоре и ги гълтаха с алена паст.
Малфой, Краб и Гойл бяха завладяни от гледката: Хари, Рон и Хърмаяни спряха на място — огнените чудовища обикаляха около тях, идвайки все по-близо и по-близо; нокти, рога и опашки ги шибаха и горещината беше като стена около тях.
— Какво можем да направим? — изпищя Хърмаяни през оглушителното бучене на огъня.
— Тук!
Хари сграбчи чифт големи метли от купчината вехтории наблизо и хвърли едната на Рон, който издърпа Хърмаяни зад себе си. Хари преметна крака си над другата и със силно отблъскване от земята те се понесоха във въздуха, едва избягвайки острия клюн на една огнена граблива птица, която щракна с него към тях. Пушекът и горещината бяха поразителни — под тях измагьосаният огън унищожаваше вещите на поколения преследвани ученици, престъпните резултати на хиляди забранени експерименти, тайните на хиляди хора, потърсили убежище в стаята. Хари не можеше да види и следа от Малфой, Краб и Гойл. Той се спусна колкото можеше по-ниско над грабещите огнени чудовища, опитвайки се да ги намери, но нямаше нищо друго, освен огън. Какъв ужасен начин да умрат… той никога не е искал това…
— Хари, да се махаме, да се махаме! — извика Рон, макар че не можеше да види къде е вратата през черния пушек.
И тогава Хари чу слаб, плачлив човешки писък от бъркотията, която лакомите пламъци причиняваха.
— Прекалено… е… опасно! — извика Рон, но Хари се завъртя във въздуха. Очилата даваха известна защита на очите му от пушека, той леко докосна огнената буря отдолу, търсейки признаци за живот, крайник или лице, което още не е обгорено като въглен…
И той ги видя — Малфой, с ръце, обвиващи тялото на Гойл, който беше в безсъзнание, и двамата върху нестабилна купчина обгорели бюра и се гмурна надолу. Малфой го видя да се приближава и вдигна ръка, но макар че я хвана, Хари знаеше, че това не е на добре. Гойл беше прекалено тежък и ръката на Малфой, покрита с пот, се изплъзна веднага от тази на Хари…
— АКО УМРЕМ ЗАРАДИ ТЯХ, ЩЕ ТЕ УБИЯ, ХАРИ! — изкрещя Рон, и докато огромна огнена химера ги нападаше, той и Хърмаяни издърпаха Гойл на тяхната метла и се издигнаха, въртейки се и криволичейки из въздуха, а Малфой се изкатери зад Хари.
— Вратата, давай към вратата, вратата! — изпищя Малфой в ухото на Хари и той побърза след Рон, Хърмаяни и Гойл през издигащия се на талази въздух, едва дишайки. Навсякъде около тях последните неизгорели предмети създанията на измагьосания огън ги хвърлиха във въздуха като по време на лудешко парти. Чаши и щитове, блещукаща огърлица и стара, потъмняла диадема…
— Какво правиш, какво правиш, вратата е натам!! — изкрещя Малфой, но Хари направи остър завой и се гмурна. Той виждаше на забавен кадър как диадемата пада, обръщайки се и блестейки, докато падаше към пастта на зинала огнена змия и тогава… той я улови! Хари пикира отново, когато змията се хвърли след него, извиси се високо и се насочи право към вратата, която, надяваше се стои отворена — Рон, Хърмаяни и Гойл бяха изчезнали. Малфой пищеше отчаяно и беше сграбчил Хари толкова здраво, че чак го болеше. Тогава, през дима, Хари видя правоъгълен отвор на стената и насочи метлата към нея; мигове след това чист въздух запълни дробовете им и те се блъснаха в стената пред тях. Малфой, на който му се повдигаше, падна от метлата и легна по лице, задъхвайки се и кашляйки. Хари се извъртя и се изправи, вратата на Нужната стая беше изчезнала и Рон и Хърмаяни седяха на земята зад все още безжизнения Гойл, дишайки тежко.
— К-краб? — заеквайки изрече Малфой, когато успя да проговори. — К-к-краб…
— Той е мъртъв! — каза Рон остро.
Тегнеше тишина, нарушавана само от кашляне и пъхтене. Тогава няколко силни удара разтърсиха замъка и процесия перленобели безглави фигури преминаха покрай тях на коне, галопирайки, техните глави ревяха кръвожадно под мишниците им. Хари се олюля на краката си, когато безглав ловец премина и се огледа наоколо — битката все още продължаваше навсякъде около тях. Хари можеше да чуе повече писъци от тези на оттеглящите се призраци. Паника се надигна в него…
— Къде е Джини? — попита той остро. — Тя беше тук. Мислех, че ще се върне в Нужната стая.
— Брей, смяташ ли, че Стаята все още ще работи след тоя пожар? — каза Рон, но също се изправи на крака, разтърквайки гърдите си и оглеждайки се наляво и надясно. — Да се разделим и да разгледаме…
— Не… — прекъсна го Хърмаяни, ставайки също на крака. Малфой и Гойл останаха свлечени безнадеждно на пода на коридора, никой от тях нямаше пръчка. — Нека стоим заедно. Искам да кажа, че ще отидем… Хари, какво е това в ръката ти?
— Какво? О, да…
Той разтвори дланта си и показа диадемата. Тя бе все още топла, покрита със сажди, но когато я погледна от близо, той успя да разчете гравираните на нея ситни думи — „Безграничният разум е най- голямото богатство на човека“. Вещество, приличащо на кръв, тъмно и лепкаво, изглежда се бе просмукало във диадемата. Внезапно Хари почувства, че тя завибрира грубо… после се разпадна на части в ръцете му и когато го направи, му се стори, че е чул най-немощния, най-отдалечения писък на болка, ечащ не от околностите, или от замъка, а от предмета, който току-що стана на парчета между пръстите му.
— Това беше Демоничният огън! — изхленчи Хърмаяни, гледайки към парчетата.
— Моля?!
— Демоничен огън; това е вълшебен пламък — едно от нещата, които унищожават Хоркруксите, но аз никога не бих посмяла да го използвам, толкова е опасен! От къде Краб е знаел как…
— Трябва да го е научил от двамата Кароу! — каза Хари мрачно.
— Жалко, че не е внимавал, когато са му казвали как да го спре, наистина… — каза Рон, чиято коса, като тази на Хърмаяни, бе опърлена и лицето му бе почернено. — Ако не бе опитал да убие всички ни, щях да бъда доста тъжен, че е мъртъв.
— Но не разбирате ли?! Това значи, че ако само успеем да се доберем до змията…
Но тя млъкна, когато викове, крясъци и ясните звуци на дуели изпълниха коридора. Хари се огледа и
