измъкване на Хари. Едното му око все още бе затворено и подуто. Господарю… моля ви… синът ми…
— Ако синът ти е мъртъв, Луциус, то това не е по моя вина. Той не дойде и не се присъедини към мен, както останалите от Слидерин. Може би той е решил да бъде приятел на Хари Потър.
— Не… никога!… — прошепна Малфой.
— Надявай се да е така!
— Не се ли боите, господарю, че Потър може да бъде убит от друга ръка, а не от Вашата? — попита Малфой с треперещ глас. — Няма ли да бъде по… извинете ме… по благоразумно да спрете битката, да влезете в замъка и да го откриете сам?
— Не се преструвай Луциус. Ти искаш битката да спре, за да откриеш какво се е случило със сина ти. И няма нужда аз да търся Потър. Преди разсъмване Потър сам ще дойде да ме намери.
Волдемор пак се вгледа в пръчката между пръстите си. Тя го тревожеше, а нещата които тревожеха лорд Волдемор трябваше да бъдат оправени…
— Иди и доведи Снейп.
— Снейп, г-господарю?!…
— Снейп. Трябва ми. Имам… работа за него. Тръгвай!
Ужасен, препъвайки се в мрака, Луциус напусна стаята. Волдемор продължаваше да стои там, въртейки бързо пръчката в пръстите си, взирайки се в нея.
— Това е единственият начин, Наджини… — той прошепна и се огледа наоколо, и там беше огромната дебела змия, сега висяща във въздуха, извивайки се елегантно във измагьосаното защитно място, което той бе направил за нея, сияеща прозрачна сфера, нещо между блестящ кафез и котел.
С въздишка, Хари се дръпна и отвори очи в същия момент, в който ушите му бяха пронизани от писъците и плача, ударите и гърма на битката.
— Той е в Къщата на крясъците. Змията е там, тя е обградена от някакъв вид магическа защита. Той току-що прати Луциус Малфой да намери Снейп.
— Волдемор се намира в Къщата на крясъците?! — попита Хърмаяни изумено. — Той дори не се… не се бие?!
— Той мисли, че няма нужда да се бие… — каза Хари — Мисли, че аз ще отида при него!
— Но защо?
— Знае, че съм след Хоркруксите… той пази Наджини близо до него… очевидно аз трябва да ида до него, за да се приближа до Хоркрукса…
— Точно така, — каза Рон, свивайки рамене. — така че ти не трябва да отидеш, това е което той иска, което очаква! Ти стой тук и се грижи за Хърмаяни, а аз ще отида да взема…
Хари прекъсна Рон.
— Вие двамата оставате тук, а аз ще ида под мантията и ще се върна колкото мога по…
— Не! — каза Хърмаяни. — най-добре ще е аз да взема мантията и…
— Дори не си го и помисляй! — озъби й се Рон.
Хърмаяни отговори:
— Рон, аз просто съм по-способна…
И тогава гобленът на края на стълбата, зад който те стояха, беше разкъсан.
— ПОТЪР!
Двама маскирани смъртожадни стояха там, но преди още да вдигнат напълно пръчките си, Хърмаяни извика:
— ГЛИСЕО!
Стълбите под краката им се превърнаха в пързалка и Хърмаяни, Хари и Рон паднаха и се понесоха на долу, без да могат да контролират скоростта си, но толкова бързо, че Зашеметителните проклятия на смъртожадните профучаха над главите им. Те изпратиха проклятие към гоблена на края на стълбите и се приземиха на етажа, удряйки се в стената.
— ДУРО! — изплака Хърмаяни, посочвайки гоблена с пръчката си и се чуха два високи тъпи удара, когато гобленът се превърна в камък и двамата смъртожадни, преследвайки ги, се сблъскаха с него.
— Назад! — извика Рон и той, Хари и Хърмаяни се хвърлиха към една врата, когато стадо галопиращи чинове, водени от тичащата след тях професор МакГонагол мина покрай тях. Тя се появи не за да ги предупреди. Косата и беше разпусната и имаше дълбока рана на бузата си. Когато зави зад ъгъла, те чуха вика й:
— АТАКА!
— Хари, ти вземи мантията — каза Хърмаяни, — Не се бой за нас…
Но той я метна върху тримата — макар че бяха високи, той се съмняваше, че някой би могъл да види краката им през наслоения с прах въздух, между падащата мазилка и проблясването на проклятия. Те изтичаха по следващата стълба и се намериха в коридор, пълен с дуелиращи се. Портретите зад бойците бяха изпълнени с фигури, крещейки съвети и окуражавайки, докато смъртожадните, замаскирани или не, се биеха с ученици и учители. Дийн бе лице в лице с Долохов, Парвати се дуелираше с Травърс. Хари, Рон и Хърмаяни издигнаха пръчките си едновременно, готови да стрелят, но бойците бяха така преплетени, че имаше голяма вероятност да уцелят своите хора, ако измагьосат проклятие. Докато стояха неподвижни, търсейки възможност за действие, те чуха едно силно „Йеееееее!“ и поглеждайки нагоре, Хари видя Пийвс, движейки се над тях, хвърляйки Грудки-капани върху смъртожадните, чиито глави изведнъж потънаха и се разтегнаха като дебели червеи.
— А-А-А-А-ХХХХ!
Шепа грудки удариха мантията над главата на Рон — влажните зелени коренчета сякаш се закачиха във въздуха, докато той се опитваше да ги изтърси.
— Има някой невидим там! — извика маскиран смъртожаден, посочвайки към тях. Дийн се възползва от моментното разсейване на смъртожадния, нокаутирайки го с едно Зашеметително проклятие, Долохов се опита да отмъсти, но Парвати изпрати към него Заклинание за пълно тяловкочанясване.
— Да вървим! — извика Хари и той, Рон и Хърмаяни хванаха здраво мантията и забързаха към края на Мраморната стълба във Входната зала с наведени глави, през мелето от бойци, подхлъзгайки се в локви от сок от грудките…
— Аз съм Драко Малфой, аз съм Драко, аз съм на ваша страна!
Драко беше на горната стъпало, умоляващ друг маскиран смъртожаден. Хари зашемети смъртожадния, докато минаваха покрай тях. Малфой, ухилен, се оглеждаше наоколо за своя спасител; Рон го цапардоса изпод мантията. Малфой падна върху смъртожадния, напълно объркан, устата му кървеше.
— За втори път днес ти спасяваме живота, двулично копеле такова! — изкрещя Рон.
Имаше все повече дуелиращи се по стълбите и в залата, смъртожадни, накъдето Хари погледнеше: Яксли, близо до входната врата, дуелиращ се с Флитуик; маскиран смъртожаден, биещ се с Кингсли точно до тях. Ученици тичаха във всички посоки, някои носещи или влачещи ранени приятели. Хари изпрати Зашеметяващо проклятие към маскирания смъртожаден, той пропусна, но насмалко да уцели Невил, който се появи отнякъде, заплашително размахвайки наръч Отровни Тентакули, които се закачиха радостно около близкия смъртожаден и започнаха да се увиват около него. Хари, Рон и Хърмаяни се втурнаха по мраморната стълба и някакво стъкло се разби отляво — слидеринският часовник, който отброяваше точките на дома, разсипа изумрудите си навсякъде и бягащите хора се запрепъваха и изпопадаха. Две тела паднаха от балконите, когато те достигнаха вратите и нещо сиво, което Хари бе взел за животно, се втурна на четирите си крака, за да забие зъби в тялото на единия от падналите.
— НЕ! — изпищя Хърмаяни и със оглушителен взрив от пръчката си отхвърли Фенрир Грейбек от тялото на немощно борещата се Лавендър Браун. Той се удари в мраморните перила и се опита да се изправи на крака. Тогава, с ярка бяла светкавица и пукот една кристална топка се изтресе на главата му и той се сгърчи на земята, без да мръдне повече.
— Имам още! — изпищя професор Трелони от перилата. — Още за всеки, който поиска! Ето…
И с движение подобно на сервис, тя извади друга огромна кристална сфера от торбата си, махна с пръчката си във въздуха и накара топката да полети из Голямата зала, преди да изхвърчи през прозореца. В този момент огромните дъбови входни врати се пръснаха на парчета и още от грамадните паяци си проправиха път през залата. Писъци на ужас разцепиха въздуха — биещите се, независимо смъртожадни или не, се разпръснаха и струи червена и зелена светлина полетяха към паяците, които ръмжаха и потръпваха,
