— Господарю! — възрази Снейп, вдигайки пръчката си.
— Не може да стане по друг начин! — каза Волдемор. — Аз трябва да владея Пръчката, Сивиръс. Владеейки пръчката, ще владея и Потър накрая.
И Волдемор замахна с Могъщата пръчка във въздуха. Тя не стори нищо на Снейп, който за части от секундата изглежда помисли, че се е спасил, но после намерението на Волдемор се изясни. Клетката на змията се носеше из въздуха, и преди Снейп да може да направи каквото и да е, освен да извика, тя обви главата и раменете му и Волдемор заповяда на змийски език:
— Уби-и-ий!
Чу се ужасяващ вик. Хари видя как лицето на Снейп изгуби и малкото цвят, който му бе останал, то побеля, черните му очи се разшириха, докато зъбите на змията се забиваха в гърлото му. Той неуспешно се опита да избута клетката от себе си, но коленете му отказаха и той се строполи на земята.
— Съжалявам — каза Волдемор студено.
Той се обърна, не изпитваше и капчица тъга, нито угризение. Беше време да напусне бараката и да атакува, с пръчка, която сега щеше да изпълнява напълно заповедите му. Той я насочи към блестящата клетка на змията, която се издигна нагоре, освободи Снейп, който удари глава в земята, кръв струеше от раната на врата му. Волдемор прекоси стаята без да погледне назад и огромната змия се понесе след него със защитата си.
Обратно в тунела и в съзнанието си, Хари отвори очи — той бе наранил кокалчетата на ръката си, когато я бе захапал за да не извика. Сега гледаше през тънката цепка между щайгата и стената, наблюдавайки крак в черен ботуш да стъпва по пода.
— Хари! — прошепна Хърмаяни зад него, но той вече бе насочил пръчката си към щайгата, която му пречеше да вижда. Тя се вдигна във въздуха на няколко сантиметра и кацна тихо настрани. Колкото можеше по-тихо, той се вмъкна в стаята.
Той не знаеше защо го прави, не знаеше защо приближава към умиращия мъж, не разбираше какво бе почувствал, когато бе зърнал бялото лице на Снейп, пръстите, опитващи се да запушат кървящата рана на врата му. Хари свали мантията-невидимка и погледна надолу към човека, когото бе мразил, чийто разширени черни очи бяха зърнали Хари, докато се бе опитвал да проговори. Хари се надвеси над него и Снейп хвана мантията му и го дръпна към себе си.
Ужасяващ, стържещ, бълбукащ шум се разнесе от гърлото на Снейп:
— Вземи това… вземи го…
Още нещо, освен кръв, се процеждаше от Снейп. Нещо сребристосиньо, нито газ, нито течност бликаше от устата, ушите и очите му и Хари знаеше какво е, но не знаеше какво да прави… но тогава бутилка, измагьосана от въздуха бе мушната в треперещите му ръце от Хърмаяни. Хари изля сребърното вещество с пръчката си в нея. Когато бутилката бе пълна до горе, а Снейп изглеждаше, сякаш в него не бе останала и капка кръв, захвата му върху робата на Хари отслабна.
— Погледни… ме… — прошепна той.
Зелените очи срещнаха черните, но след секунда нещо в дълбините на тъмните изглежда изчезна, оставяйки ги фокусирани, празни и безизразни. Ръката, която държеше Хари тупна на пода и Снейп не помръдна повече.
Глава тридесет и трета
ПРИКАЗКАТА НА ПРИНЦА
Хари остана коленичил до Снейп и просто се взираше в него, докато съвсем изненадващо един висок студен глас проговори толкова близо до тях, че Хари подскочи на крака, стискайки здраво бутилката в ръце, помислил, че Волдемор е влязъл отново в стаята.
Гласът на Волдемор отекна през стените и вратата и Хари осъзна, че говореше на „Хогуортс“ и околностите, така че жителите на Хогсмийд и тези, които все още се биеха в замъка да могат да го чуят ясно, все едно е застанал до тях, дишайки във вратовете им, на един смъртоносен удар разстояние.
— Вие се бихте — каза студеният висок глас — храбро. Лорд Волдемор умее да цени смелостта.
При все това, понесохте тежки загуби. Ако продължавате съпротивата срещу мен, всички ще умрете, един по един. Не желая това да става. Всяка пропиляна капка магическа кръв е загуба и разточителство. Лорд Волдемор е милостив. Заповядвам на войските си да се оттеглят незабавно. Имате един час. Приберете жертвите си и се отнесете с тях достойно. Лекувайте ранените измежду вас. Сега се обръщам, Хари Потър, директно към теб. Ти позволи на своите приятели да умрат за теб, вместо да се изправиш лично срещу мен. Ще чакам един час в Забранената гора. Ако в края на този час не си дошъл при мен, не си се предал, тогава битката продължава. Този път ще вляза в боя лично, Хари Потър, и ще те намеря, и ще накажа всеки останал мъж, жена и дете, които са се опитали да те скрият от мен. ЕДИН ЧАС…
Рон и Хърмаяни едновременно клатеха глави с вълнение, гледайки към Хари.
— Не го слушай! — каза Рон.
— Всичко ще бъде наред — рече разпалено Хърмяни. — Нека да… да се върнем в замъка, ако той е в гората, ще трябва да измислим нов план…
Тя хвърли поглед към трупа на Снейп, после побърза обратно към входа на тунела. Рон я последва. Хари сгъна мантията невидимка, после погледна към Снейп. Не знаеше какво да чувства, освен шок заради начина, по който беше убит Снейп и причината това да бъде сторено…
Те пропълзяха обратно през тунела, без никой от тях да проговори, и Хари се зачуди дали Рон и Хърмяни можеха още да чуят Волдемор, звънтящ в главите им, както той.
„Ти позволи на своите приятели да умрат за теб, вместо да се изправиш лично срещу мен. Ще чакам един час в Забранената гора… Един час…“
Изглеждаше все едно малки вързопи се валяха по моравата пред замъка. Вероятно имаше само около час до идването на зората, и все пак бе тъмно като в рог. Тримата забързаха към каменните стъпала. Самотен дървен налъм с размерите на малка лодка лежеше изоставен пред тях. Нямаше друга следа от Гроуп или нападателя му.
Замъкът беше неестествено притихнал. Сега нямаше светлинни проблясъци, нито взривове, нито пищене, нито викове. Плочите сред изоставената входна зала бяха изцапани с кръв. Все още по пода се търкаляха разпилени смарагди, заедно с мраморни късове и дървени трески. Част от перилата на стълбите бяха отнесени.
— Къде са всички?… — прошепна Хърмаяни.
Рон поведе напред към Голямата зала. Хари се спря на вратата. Масите на училищните домове ги нямаше и залата беше претъпкана. Оцелелите стояха на групи, прегърнати през врата. Върху повдигнатия подиум мадам Помфри и група помощници лекуваха пострадалите. Фирензи беше между ранените; от хълбока му шуртеше кръв и той се превиваше на място, неспособен да се изправи.
Загиналите лежаха в редица по средата на залата. Хари не можеше да види тялото на Фред, защото семейството му се беше скупчило около него. Джордж бе коленичил до главата му; госпожа Уизли бе полегнала напряко през гърдите на Фред и тялото й потръпваше. Господин Уизли я галеше по косата, докато малки водопади от сълзи течаха по бузите му.
Безмълвно, Хари, Рон и Хърмаяни закрачиха нататък. Хари видя Хърмаяни да приближава Джини, чието лице бе подпухнало и посивяло, и да я прегръща. Рон се присъедини към Бил, Фльор и Пърси, който прехвърли ръка през раменете на Рон. Докато Джини и Хърмаяни се преместваха по-близо до останалите от семейството, пред Хари се разкриха труповете, лежащи редом с Фред. Ремус и Тонкс, бледи, застинали и изпълнени с покой, изглеждаха като заспали под тъмния, омагьосан таван.
Голямата зала сякаш отлетя надалеч, стана по-малка, сви се, докато Хари залиташе назад към входа. Не можеше да си поеме дъх. Не можеше да понесе да гледа никои от телата, да види кой още беше умрял за него. Не можеше да понесе да се присъедини към семейство Уизли, не бе способен да ги погледне в очите, при положение, че ако се бе предал от самото начало, Фред може би нямаше да загине… Обърна се и побягна нагоре по мраморното стълбище. Лупин, Тонкс… Искаше му се да не чувства… Имаше желание да изтръгне сърцето си, вътрешностите си, всичко, което крещеше в него…
Замъкът бе съвсем празен; дори призраците изглежда се бяха присъединили към всеобщия траур в Голямата зала. Хари тичаше, без да спира, стискайки кристалната колба с последните мисли на Снейп, и не забави темпото си, докато не достигна каменния водоливник, охраняващ директорския кабинет.
