— Туни ме м-мрази. Защото видяхме онова писмо от Дъмбълдор.
— Е, и?
Тя му хвърли поглед, изпълнен с антипатия.
— Е, ами тя ми е сестра!
— Тя е само един… — той се удържа бързо; Лили, прекалено заета да се опитва да избърше очите си незабелязано, не го чу.
— Но ние отиваме! — каза той, неспособен да потисне веселието в гласа си. — Това е то! Отиваме в „Хогуортс“!
Тя кимна, бършейки очите си, но противно на волята си, наполовина се усмихна.
— Гледай да си в „Слидерин“ — рече Снейп, окуражен, че тя се бе оживила мъничко.
— „Слидерин“?
Едно от момчетата в купето, което не бе показало никакъв интерес към Лили или Снейп до този момент, се огледа при тези думи, и Хари, чието внимание се беше насочило изцяло към двойката до прозореца, видя баща си: слаб, чернокос като Снейп, но с този необясним вид на човек, за когото са се грижили добре, дори обожавали; вид, така издайнически липсващ на Снейп.
— Кой би искал да е в „Слидерин“? Мисля, че по-скоро бих напуснал, а ти? — попита Джеймс момчето, излегнало се на седалките срещу него и с потрес Хари осъзна, че това беше Сириус. Сириус не се усмихна.
— Цялото ми семейство са били от „Слидерин“… — каза той.
— Бога ми! — рече Джеймс, — пък си мислех, че изглеждаш наред!
Сириус се ухили.
— Може би аз ще променя традицията. Ти къде би отишъл, ако имаше избор?
Джеймс повдигна невидим меч.
— „Грифиндор, където са сърцата смели!“ Като баща ми.
Снейп издаде тих, пренебрежителен звук. Джеймс се обърна към него.
— Проблем ли имаш?
— Не — рече Снейп, макар едва доловимата подигравка в гласа му да казваше друго. — Ако предпочиташ да си силен вместо умен…
— Ами ти къде се надяваш да попаднеш, щом явно не си нито едното, нито другото? — прекъсна го Сириус.
Джеймс се разсмя гръмогласно. Лили се изправи, доста изчервена, и погледна от Джеймс към Сириус с недоброжелание.
— Хайде, Сивиръс, да намерим друго купе.
— О-о-о-о-о-о…
Джеймс и Сириус имитираха високия й глас; Джеймс се опита да спъне Снейп, докато преминаваше.
— Чао, до скив, Снивълъс!9 — извика нечий глас, докато вратата на купето се затръшваше…
И сцената се преобрази още веднъж…
Хари стоеше точно зад Снейп, както бяха обърнати към осветените от свещи маси на домовете, всички деца наредени един зад друг, с погълнати изражения. Тогава професор МакГонагол каза:
— Евънс, Лили!
Той гледаше майка си как крачи напред с треперещи крака и сяда на неустойчивия стол. Професор МакГонагол спусна Разпределителната шапка върху главата й и само секунда след като тя бе докоснала тъмночервената коса, шапката извика: „Грифиндор!“
Хари чу Снейп да изпъшква леко. Лили свали шапката, върна я на професор МакГонагол, после побърза към поздравяващите я грифиндорци, но по пътя хвърли поглед обратно към Снейп и на лицето й имаше тъжна малка усмивка. Хари видя Сириус да се премества по пейката, за да й направи място. Тя го погледна за миг, явно го позна от влака, скръсти ръце и решително му обърна гръб.
Повикванията за разпределяне продължиха. Хари видя как Лупин, Петигрю и баща му се присъединяват към Лили и Сириус на масата на „Грифиндор“. Най-сетне, когато само около дузина ученици оставаха да бъдат разпределени, професор МакГонагол повика Снейп.
Хари отиде заедно с него до стола, видя го как поставя шапката на главата си.
— „Слидерин“! — извика Разпределителната шапка.
И Сивиръс Снейп се придвижи към другата страна на залата, далеч от Лили, където слидеринците го приветстваха, а Луциус Малфой, със значка на префект, проблясваща на гърдите му, потупа Снейп по гърба, докато той сядаше до него…
И сцената се смени…
Лили и Снейп се разхождаха из двора на замъка, явно спорейки. Хари побърза да ги настигне, за да чуе разговора им. Когато се добра до тях, той осъзна колко по-високи бяха и двамата. Няколко години изглежда бяха изминали от тяхното Разпределение.
— … мислех, че се предполага да сме приятели? — казваше Снейп. — Най-добри приятели?
— Ние сме, Сев, но не харесвам някои от хората, с които се размотаваш наоколо! Съжалявам, но мразя Ейвъри и Мълсибър! Мълсибър! Какво намираш у него, Сев, той е ужасен! Знаеш ли какво се опита да стори с Мери МакДоналд онзи ден?
Лили бе стигнала до една колона и се облегна на нея, гледайки нагоре към слабото, изпито лице.
— Това беше нищо — рече Снейп. — Беше просто шега, това е всичко…
— Беше Черна магия и ако смяташ, че това е смешно…
— Ами нещата, дето ги вършат Потър и другарите му? — настоя Снейп. Цветът на кожата му отново се засили, като го каза, не можейки, изглежда, да сдържи яда си.
— Какво общо има Потър с каквото и да било? — каза Лили.
— Те се промъкват навън през нощта. Има нещо странно около този Лупин. Къде ли ходи постоянно?
— Той е болен… — каза Лили. — Казват, че е болен…
— Всеки месец по пълна луна?!… — рече Снейп.
— Знам теорията ти! — каза Лили и прозвуча студено. — Както и да е, защо си толкова обсебен от тях? Защо те вълнува, какви ги вършат по нощите?
— Просто се опитвам да ти покажа, че не са така чудесни, каквито явно всички ги възприемат.
Силата на погледа му я накара да се изчерви.
— Само че те не използват черна магия — тя сниши гласа си. — А ти се държиш наистина неблагодарно. Чух какво е станало онази нощ. Отишъл си да се промъкваш по тунела под Плашещата върба и Джеймс Потър те е спасил от това, което е било там долу…
Цялото лице на Снейп се изкриви и той запелтечи:
— Спасил? Спасил?! Мислиш, че е бил в ролята на герой? Спасяваше собствената си кожа и тази на приятелите си също! Ти няма да… няма да ти позволя…
— Да ми позволиш? Да ми позволиш?!
Светло зелените очи на Лили станаха като процепи. Снейп си върна думите веднага.
— Нямах предвид… Просто не искам да видя как се подиграват с теб… Той те харесва, Джеймс Потър те харесва! — думите прозвучаха като изтръгнати насила от него. — А той не е… всички мислят… големия куидичен герой… — горчивината и омразата на Снейп го караха да говори несвързано и веждите на Лили се повдигаха все по-високо и по-високо на челото й.
— Знам, че Джеймс Потър е арогантен гадняр — каза тя, прекъсвайки Снейп. — Няма нужда и ти да ми го казваш. Но представите на Мълсибър и Ейвъри за хумор са просто зли. Зли, Сев. Не разбирам как можеш
