Още една дълга пауза. После Снейп каза:
— Мислех… всички тези години… че ние го защитаваме заради нея. Заради Лили.
— Защитавахме го, защото беше от съществено значение да го обучим, да го отгледаме, да го оставим да опита силата си — рече Дъмбълдор, все още със затворени очи. — Междувременно, връзката им се засилва повече от всякога, зловредно нараства. Понякога си мисля, че той самият го подозира. Доколкото го познавам, той би наредил нещата така, че когато излезе да се срещне със смъртта, това наистина да означава края на Волдемор.
Дъмбълдор отвори очите си. Снейп изглеждаше потресен.
— Запазили сте го жив, така че да може да умре в правилния момент?!
— Не бъди толкова изненадан, Сивиръс. Колко мъже и жени си наблюдавал как умират?
— Напоследък, само тези, които не съм можел да спася! — рече Снейп. Той се изправи. — Вие сте ме използвали!
— Тоест?
— Шпионирах за вас и лъгах за вас, поставях се под смъртна заплаха за вас. Всичко се предполагаше да бъде, за да запазим сина на Лили Потър в безопасност. Сега ми казвате, че сте го отглеждали като прасе за клане…
— Но това е трогателно, Сивиръс — каза Дъмбълдор сериозно. — Нима си развил привързаност към момчето, в крайна сметка?
— Към него?! — извика Снейп. — ЕКСПЕКТО ПАТРОНУМ!
От върха на пръчката му изригна сребърна кошута. Тя се приземи на пода на кабинета, подскокна веднъж из помещението и литна през прозореца. Дъмбълдор я наблюдаваше как се отдалечава и как сребърното й сияние се стопява, а после се обърна отново към Снейп и очите му бяха пълни със сълзи.
— След всичкото това време?
— Винаги!… — каза Снейп.
И сцената се смени. Сега Хари видя Снейп да говори с портрета на Дъмбълдор зад бюрото му.
— Ще трябва да дадеш на Волдемор правилната дата за отпътуването на Хари от къщата на леля си и чичо си… — рече Дъмбълдор. — Да не го сториш, би предизвикало подозрение, когато Волдемор вярва, че си така добре информиран. При все това, трябва да им подхвърлиш идеята за примамки; това, мисля, трябва да осигури безопасността на Хари. Опитай да приложиш объркващо заклинание над Мъндънгъс Флечър. И Сивиръс, ако си принуден да вземеш участие в преследването, постарай се да изиграеш ролята си убедително… Разчитам на теб да се задържиш сред добрия списък на Лорд Волдемор възможно най-дълго или „Хогуортс“ ще бъде оставен на милостта на двамата Кароу…
Сега Снейп беше лице в лице с Мъндънгъс в непозната кръчма. Изражението на Мъндънгъс беше празно и изпълнено с любопитство, а Снейп кривеше вежди в концентрация.
— Ще предложиш на Орденът на Феникса — промърмори Снейп, — да използват примамки. Многоликова отвара. Двойници на Потър. Това е единственото нещо, което би могло да проработи. Ще забравиш, че аз съм предложил това. Ще го представиш като своя собствена идея. Разбираш ли?
— Разбирам — смутолеви Мъндънгъс с разфокусиран поглед…
Сега Хари летеше редом със Снейп върху метла през ясната тъмна нощ. Следваше го друг смъртожаден с качулка и пред тях бяха Лупин и един Хари, който всъщност беше Джордж… Един смъртожаден се премести пред Снейп и вдигна пръчка, сочейки право към гърба на Лупин.
— СЕКТУМСЕМПРА! — извика Снейп.
Но заклинанието, предназначено за ръката на смъртожадния, държаща пръчката, пропусна и удари Джордж вместо това…
А после Снейп коленичеше в някогашната спалня на Сириус. Сълзи се струпваха в края на кривия му нос, докато четеше старото писмо от Лили. На втората страница имаше само няколко думи:
„би могъл някога да бъде приятел с Гилърт Гриндълуолд. Лично аз мисля, че разумът й я напуска!
С много обич,
Снейп взе страницата, носеща подписа на Лили и нейната обич, и я напъха под дрехите си. После разкъса на две снимката, която също държеше, така че запази парчето, от което Лили се смееше, захвърляйки частта, изобразяваща Джеймс и Хари, обратно на пода, под сандъка с бельо…
И сега отново Снейп стоеше в директорската стая, докато Финиъс Нигелус дойде, нахлувайки в портрета си.
— Господин директор! Те лагеруват в Гората на Дийн! Оня мътнород…
— Не използвайте тази дума!
— … онова момиче Грейнджър, тогава, спомена мястото, докато отваряше торбата си и я чух!
— Добре. Много добре! — извика портретът на Дъмбълдор иззад директорския стол. — Сега, Сивиръс, меча! Не забравяй, че той трябва да бъде взет при условия на нужда и доблест… и той не бива да узнава, че ти му го даваш! Ако Волдемор би се разровил в съзнанието на Хари и би видял, че ти му помагаш…
— Знам! — отсече Снейп. Той се приближи до портрета на Дъмбълдор и го дръпна настрани. Портретът се отвори напред, разкривайки скрита ниша отзад, от която Снейп взе меча на Грифиндор.
— А вие все още не смятате да ми кажете защо е толкова важно да дам меча на Потър? — каза Снейп, докато прехвърляше пътническо наметало над дрехите си.
— Не, не мисля — каза портретът на Дъмбълдор. — Той ще знае какво да прави с него. И Сивиръс, бъди много внимателен, те може да не приемат добродушно появата ти след злополуката с Джордж Уизли…
Снейп се обърна на вратата.
— Не се безпокойте, Дъмбълдор! — каза той студено. — Имам план…
И Снейп напусна стаята. Хари излезе навън от Мислоема и няколко мига по-късно се намери да лежи върху килима на пода на точно същата стая, чиято врата Снейп тъкмо бе затворил…
Глава тридесет и четвърта
ОТНОВО В ГОРАТА
Най-сетне истината!… Лежейки с лице, опряно в прашния килим на кабинета, където някога бе мислил, че научава тайните на победата, Хари разбра най-накрая, че за него самия не се предвиждаше да оцелее!… Отредената му задача беше да отиде със спокойни крачки право в приласкаващите обятия на смъртта. По своя път той трябваше да унищожи оставащите връзки на Волдемор с живота, така че когато накрая застане насреща му и не вдигне пръчка да се защити, финалът щеше да бъде чист и делото, което е трябвало някога да бъде осъществено още в Годрикс Холоу, щеше да бъде завършено: Никой от двамата няма да може да живее, никой от тях няма да оцелее.
