— Спести ни го! — изплю се Яксли — Отрочетата на мътнородите не привличат нашите симпатии.
Хлиповете на госпожа Катърмол заглушиха стъпките на Хари, когато той внимателно се отправи към стъпалата, водещи до издигнатата платформа. В мига, в който подмина мястото, където се разхождаше Патронусът, усети промяна в температурата: тук беше топло и приятно. Патронусът, Хари беше сигурен, принадлежеше на Ъмбридж и светеше ярко, защото тя беше толкова щастлива тук, в естествената си среда, подкрепяйки заплетените закони, които тя беше помогнала да напишат. Бавно и много внимателно той обиколи покрай Ъмбридж, Яксли и Хърмаяни, сядайки зад последната. Притесняваше се да не накара Хърмаяни да подскочи. Хрумна му да направи „Муфлиато“ на Ъмбридж и Яксли, но дори и прошепването можеше да накара Хърмаяни да го издаде. След това Ъмбридж издигна гласа си и Хари се възползва.
— Зад теб съм… — прошепна той в ухото на Хърмаяни.
Както беше очаквал, тя подскочи толкова рязко, че почти преобърна шишенцето с мастило, с което се предполагаше, че тя трябва да записва интервюто, но и Ъмбридж, и Яксли бяха съсредоточени върху госпожа Катърмол, така че това остана незабелязано.
— Една пръчка беше иззета от вас, когато пристигнахте днес в Министерството, госпожо Катърмол — казваше Ъмбридж — Осем и три четвърти инча, череша, с косъм от еднорог. Познавате ли това описание?
Госпожа Катърмол кимна, бършейки с ръкав очите си.
— Можете ли, ако обичате, да ни кажете от кой магьосник задигнахте тази пръчка?
— З-задигнала?!… — изхлипа госпожа Катърмол — Не съм я от-откраднала от никого. К-купих я, когато бях на единайсет. Тя-тя-тя ме избра.
Тя се разрида отново.
Ъмбридж се разсмя с мазен, момичешки гласец, което накара Хари да му се прииска да я нападне. Когато се надвеси напред през бариерата, за да може да види по-добре жертвата си, нещо златно също се люшна и увисна напред: медальонът! Хърмаяни го видя и тихо изписка, но Ъмбридж и Яксли, погълнати от жертвата си, бяха глухи за всичко останало.
— Не! — каза Ъмбридж — не, не мисля така, госпожо Катърмол. Пръчките избират единствено магьосници и вещици. Вие не сте магьосница. Имам отговорите на въпросника, който ви изпратихме — Мафалда, подай ми ги.
Ъмбридж протегна малката си ръка. Толкова много приличаше на жаба в този момент, че Хари се учуди, че нямаше плавателни ципи между късите й пръсти. Ръцете на Хърмаяни се тресяха от уплаха. Тя потършува в купа документи, сложен на стола до нея, и накрая измъкна руло пергамент с името на госпожа Катърмол отгоре.
— Това е… — това е красиво, Долорес… — каза тя, сочейки към блещукащия в надиплената блуза на Ъмбридж медальон.
— Какво?… — сопна се Ъмбридж, поглеждайки надолу — А-а, да, ъ-ъ, стара семейна ценност. — каза тя, потупвайки лежащия на голямото й деколте медальон. — „С“-то идва от Селуин, потомка съм на рода Селуин… В действителност има само няколко чистокръвни фамилии, с които не съм роднина… Колко жалко — продължи тя, с по-висок глас, первайки въпросника на госпожа Катърмол — че не мога да кажа същото за вас. Професии на родителите: градинари.
Яксли се изсмя подигравателно. Отдолу пухкавата сребърна котка патрулираше нагоре-надолу и държеше дименторите настрана.
Лъжата на Ъмбридж докара прилив на кръв в мозъка на Хари и унищожи всяко негово чувство за предпазливост; това, че тя използваше медальона, който беше взела като подкуп от изявен престъпник, за да подкрепя собствените й претенции за чистокръвност. Той вдигна пръчката си и без дори да се опитва да я държи скрита под мантията невидимка, каза:
— ВЦЕПЕНИ СЕ!
Проблясна червена светлина; Ъмбридж се сгърчи и челото й се фрасна в ръба на решетката: документите на госпожа Катърмол се изплъзнаха от скута й и паднаха на пода, а, отдолу, дебнещата сребърна котка изчезна. Леденостуден въздух ги блъсна като насрещен вятър: Яксли, объркан, се огледа наоколо за източника на неприятностите и видя ръката и пръчката на Хари да сочат към него. Опита да извади своята пръчка, но… твърде късно.
— ВЦЕПЕНИ СЕ!
И Яксли се хлъзна и падна свит на пода.
— Хари!
— Хърмаяни, ако мислиш, че щях да си стоя тук и докато тя се преструва…
— Хари, госпожа Катърмол!
Хари се завъртя, махайки мантията невидимка; отдолу дименторите напускаха ъглите си и се плъзгаха напред към прикованата за стола жена: дали защото патронусът беше изчезнал, или защото бяха разбрали, че господарите им не са в съзнание, те явно изоставиха всякакво въздържание. Госпожа Катърмол нададе ужасен писък, когато слузеста ръка улови веригите й и се приближи до лицето й.
— ЕКСПЕКТО ПАТРОНУМ!
Сребърният елен излетя от пръчката на Хари и скочи върху дименторите, които политнаха назад и се отново се стопиха в тъмните сенки. Светлината от елена, много по-силна и топла от защитата на котката, изпълни цялото подземие докато животното обикаляше стаята.
— Вземи Хоркрукса! — каза Хари на Хърмаяни.
Той изтича надолу по стълбите, прибирайки мантията обратно в чантата си, и доближи госпожа Катърмол.
— Вие?! — прошепна тя, вглеждайки се в лицето му — Но… но Рег каза, че именно вие сте добавили името ми за разпит!
— Така ли съм направил?… — промърмори Хари, дърпайки веригите, оковали ръцете й. — Е, промених мнението си. ДИФИНДО!
Нищо не се получи.
— Хърмаяни, как да се отърва от тези вериги?!
— Чакай, опитвам се да направя нещо…
— Хърмаяни, заобиколени сме от диментори!
— Знам, Хари, но ако тя се свести и медальонът го няма — трябва да направя копие… ГЕМИНИО! Така… това би трябвало да я заблуди…
Хърмаяни изтича надолу по стъпалата.
— Да видим… РЕЛАШИО!
Веригите иззвъняха и се отделиха от облегалките на стола. Госпожа Катърмол изглеждаше по- изплашена от когато и да е било.
— Не разбирам!… — прошепна тя.
— Ще излезете оттук заедно с нас! — обясни й Хари, изправяйки я на крака — Върнете се у дома, взимайте децата и бягайте, напуснете страната, ако се наложи. Дегизирайте се и бягайте! Видяхте какво става, тук не можете да получите нищо като честно изслушване.
— Хари, — каза Хърмаяни — как ще се измъкнем оттук с всички тези диментори пред вратата?
— С Патронуси! — отговори Хари, насочвайки пръчката към своя: еленът се забави и тръгна, все още ярко светещ, към вратата. — Колкото повече успеем да съберем; направи твоя, Хърмаяни.
— ЕКСПЕК… ЕКСПЕКТО ПАТРОНУМ! — каза Хърмаяни. Нищо не се случи.
— Това е единствената магия, с която тя някога е имала проблем!… — рече Хари на напълно ошашавената госпожа Катърмол. — Малко злополучно, наистина… хайде, Хърмаяни, пак…
— ЕКСПЕКТО ПАТРОНУМ!
Сребърна видра изскочи от края на пръчката на Хърмаяни и грациозно преплува през въздуха, за да се присъедини към елена.
— Хайде! — каза Хари и поведе Хърмаяни и госпожа Катърмол към вратата.
Уплашени писъци се разнесоха из коридора, щом Патронусите излязоха от подземието. Хари се огледа — дименторите падаха назад от двете им страни, топяха се в тъмнината, разпръсваха се пред сребърните създания.
— Решихме, че всички вие трябва да се приберете у дома и да скриете семействата си. — каза Хари на
