— Ах, Боже Господи! — каза Тед. — Как са могли да помислят, че ще могат да използват меч серщу Вие-знаете кого? Или срещу самия Снейп?
— Е, каквото и да са замисляли да вършат с него, Снейп очевидно решил, че мечът не е на сигурно място там — каза Дирк. — Няколко дни по-късно, предполагам след като се е чула думата на Волдемор, той го изпратил в Лондон, за да бъде пазен в „Гринготс“.
Таласъмите отново започнаха да се хилят.
— Все още не виждам каква е шегата… — повтори Тед.
— Фалшификат е! — изхриптя Грипкук.
— Мечът на Грифиндор?!
— О, да. Но е дубликат — чудесно копие, направено от магьоснически ръце. Оригиналът е изкован преди векове от таласъми и притежава свойства, каквито единствено таласъмското желязо има. Където и да е истинският меч на Грифиндор, определено не е в трезор в „Гринготс“.
— Разбирам… — изрече Тед. — И предполагам, че не ти се занимаваше да казваш това на смъртожадните?
— Не видях причина да ги тревожа! — каза самодоволно Грипкук и сега вече Тед и Дийн се присъединиха към смеха на Дирк и Горнук.
В палатката Хари затвори очи, молейки се някой да зададе въпроса, от който се нуждаеше, и след минута, сторила му се като десет, Дийн го направи — той беше (спомни си Хари с неприятно усещане) също бивш приятел на Джини.
— А какво се е случило с Джини и останалите? Онези, които опитали да откраднат меча?
— О, били са наказани жестоко! — отговори с безразличие Грипкук.
— Те са добре, нали?… — разтревожи се Тед. — Имам предвид, Уизли не се нуждаят от още едно ранено дете, нали?
— А, не са пострадали сериозно, доколкото ми е известно — отвърна Грипкук.
— Щастливци! — каза Тед. — Предполагам, че съдейки по досието на Снейп, би трябвало да сме доволни, че все още са живи.
— Значи вярваш на тази история, Тед? — попита Дирк. — Вярваш, че Снейп е убил Дъмбълдор?
— Много ясно! — отговори Тед. — Нали няма да седнеш да ми разправяш, че смяташ, че Потър има нещо общо?
— Не знам вече на какво да вярвам вече тези дни — промърмори Дирк.
— Познавам Хари Потър! — намеси се Дийн — и смятам, че той наистина е… Избраният или там както го наричате.
— Да, на много от нас ни се иска да вярваме, че наистина е, синко, — отговори Дирк, — включително и на мен. Но къде е той? Бяга, както изглежда. Човек би си помислил, че ако знаеше нещо, което ние не знаем, или ако имаше нещо специално в него, щеше да бъде там, навън, сражавайки се, организирайки съпротива, вместо да се крие. И, знаеш ли, „Пророчески вести“ написа доста добра статия срещу него…
— „Пророчески вести ли“? — присмя му се Тед. — Заслужаваш да бъдеш лъган, ако все още четеш този парцал, Дирк. Ако ти трябват факти, по-добре вземи „Дрънкало“.
Последва внезапна ексползия от давене и кашляне, както и солидна доза потупвания — съдейки по звуците, Дирк беше глътнал рибна кост. Накрая изпелтечи:
— „Дрънкало“ ли? Онзи безумен боклук на Ксено Лъвгуд ли?
— Май вече не е толкова безумен напоследък… — каза Тед. — По-добре му хвърли един поглед. Ксено отпечатва всичко, което „Пророчески вести“ пренебрегва, като дори не спомена и дума за Нагънаторогите квакльовци в последното издание. Но не знам колко време ще го оставят да му се размине. Ксено твърди, че всеки, който е против Вие-знаете-кого, би трябвало да превърне съдействието си към Хари Потър в свое първо задължение.
— Трудно е да помогнеш на момче, което е изчезнало от лицето на земята — каза Дирк.
— Слушай, това, че още не са го хванали, си е сериозно постижение — продължи Тед. — С удоволствие бих почерпил опит от него; в крайна сметка това се опитваме да постигнем — да останем свободни, нали?
— Ех, да, тук имаш право! — тежко додаде Дирк. — С цялото Министерство и всичките им информатори по петите му бих очаквал да бъде хванат досега. Въпреки че кой може да бъде сигурен, че вече не са го хванали и убили, без да го оповестяват?
— О, не говори така, Дирк!… — промърмори Тед.
Последва още една пауза, изпълнена с потропването на вилици и ножове. Когато заговориха отново, беше, за да обсъдят дали е по-добре да пренощуват на брега или да се върнат нагоре по обраслия с дървета склон. Решавайки, че дърветата ще им дадат по-добро прикритие, те потушиха огъня си и се изкачиха обратно по склона, като гласовете им отмряха постепенно.
Хари, Рон и Хърмаяни навиха обратно разтегателните уши. Хари, на когото му беше все по-трудно да запази мълчание по време на подслушания от тях разговор, сега не успя да каже нищо повече от „Джини… мечът…“
— Знам!… — отвърна Хърмаяни.
Тя се спусна към малката си дамска чантичка, като този път ръката й потъна в нея до рамото.
— Ето… я… — процеди тя през стиснати зъби и задърпа нещо, което очевидно беше в дълбините на чантата й. Постепенно се появи ръба на богато орнаментирана рамка. Хари побърза да й помогне. Когато освободиха празния портрет на Финиъс Нигелус от чантата на Хърмаяни, тя продължи да държи пръчката си насочена към него, готова всеки момент да отправи заклинание.
— Ако някой е разменил меча за фалшив, то това е станало в кабинета на Дъмбълдор — изпъшка тя, докато подпираха портрета на стената на палатката. — Финиъс Нигелус би трябвало да го е видял, той виси точно над витрината!
— Освен ако не е спал! — каза Хари, но все пак затаи дъх, когато Хърмаяни коленичи пред празното платно с насочена към центъра му пръчка, прочисти гърло и каза:
— Ъ-ъ… Финиъс? Финиъс Нигелус?
Нищо не се случи.
— Финиъс Нигелус? — Повтори Хърмаяни. — Професор Блек? Може ли да говорим с вас? Моля?
— „Моля“ винаги помага — изрече студен, подигравателен глас и Финиъс се плъзна в портрета си. Изведнъж Хърмаяни извика:
— ОБСКУРА!
Черна превръзка се появи пред умните, тъмни очи на Финиъс Нигелус, от което той се удари в рамката и извика от болка.
— Какво… как смеете… какво пра…?
— Много съжалявам, професор Блек, — каза Хърмаяни — но това е необходима предпазна мярка!
— Премахнете този отвратителен придатък! Махнете го, казах! Съсипвате изключително произведение на изкуството! Къде съм? Какво се случва?
— Няма значение къде сме — включи се Хари и Финиъс замръзна, изоставяйки опитите си да премахне нарисуваната превръзка.
— Да не би това да е гласът на вечно изплъзващия се г-н Потър?
— Може би — отговори Хари, знаейки, че това ще задържи интереса на Финиъс Нигелус. — Имаме няколко въпроса към вас… относно меча на Грифиндор.
— Ах, — каза Финиъс Нигелус, въртейки главата си опитвайки се да зърне Хари — да. Това момиче действа изключително неразумно…
— Не си отваряй устата рещу сестра ми! — грубо се намеси Рон.
Финиъс Нигелус вдигна презрително вежди.
— Кой друг е там? — попита той, въртейки глава на всички посоки. — Не ми харесва тонът ти! Момичето и приятелите й проявиха крайна дързост. Да крадат от директора!
— Не са крали — каза Хари. — Този меч не принадлежи на Снейп.
— Принадлежи на училището на професор Снейп — каза Финиъс Нигелус. — И каква претенция има момичето Уизли към него? Тя заслужи наказанието си, както и идиотът Лонгботъм и особнячката Лъвгуд.
