Скъпа Бали, мерси за помощта ти. Ето ти един екземпляр от книгата, дано ти хареса. Каза ми всичко, дори да не си го спомняш.
Мисля, че е пристигнала, още когато истинската Батилда е била жива, но може би тя не е била в състояние да я прочете.
— Не, навярно не е била!…
Хари погледна надолу към лицето на Дъмбълдор и почувства прилив на диво удоволствие. Сега щеше да знае всички онези неща, за които Дъмбълдор бе сметнал, че не си заслужават да му бъдат казани, без значение дали Дъмбълдор го иска или не.
— Все още си ми ядосан, нали? — каза Хърмаяни. Той я погледна и видя нови сълзи да се стичат от очите и и осъзна колко яростно трябва да е изглеждало лицето му.
— Не!… — каза тихо той — Не, Хърмаяни, беше случайно! Ти се опитваше да ни измъкнеш от там живи и се справи невероятно. Щях да съм мъртъв, ако не беше там да ми помогнеш!
Опита се да отвърне на вялата й усмивка и после насочи вниманието си към книгата. Изглеждаше някак скована, очевидно никога преди не беше отваряна. Той запрелиства страниците, търсейки снимки. Видя една от тях, на която младият Дъмбълдор и красивият му другар се смееха шумно на някаква отдавна забравена шега. Хари погледна надписа отдолу:
Известно време Хари гледаше изумен последните думи. Гриндълуолд. Неговият ПРИЯТЕЛ Гриндълуолд! Той погледна настрани към Хърмаяни, която все още съзерцаваше името, сякаш не можеше да повярва на очите си. Тя погледна към Хари.
— ГРИНДЪЛУОЛД!!!
Без да се заглежда в останалите снимки, Хари търсеше по страниците около тях за това съдбоносно име. Той скоро го намери и започна жадно да чете, но се изгуби. Бе необходимо да започне със самото начало на главата озаглавена „По-голямото добро“. Заедно, той и Хърмаяни започнаха да четат:
Наближаващ осемнадесетия си рожден ден, Дъмбълдор напуснал „Хогуортс“ окъпан в слава — Отличник, Префект, спечелил „Наградата на Барнабас Финкли за изключителна направа на заклинания“, Младежки представител на Великобритания в Магисбора, носител на златен медал „За извънреден принос“ на Международната алхимическа конференция в Кайро. След всичко това, Дъмбълдор възнамерявал да предприеме голямо пътешествие заедно с Елфиас „Лошият дъх“ Доуж, завеян, но предан приятел, който намерил в училище. Двамата младежи били отседнали в „Продънения котел“ в Лондон, подготвяйки се да отпътуват за Гърция на следващата сутрин, когато пристигнала сова с новината за смъртта на майката на Дъмбълдор. Доуж Лошия дъх, който отказа да даде интервю за тази книга, сам представи на обществеността своята сантиментална версия на това, какво се случило после. Той представя смъртта на Кендра като трагичен удар, а решението на Дъмбълдор да се откаже от експедицията — като акт на благородна саможертва.
Разбира се, Дъмбълдор веднага се прибрал в Годрикс Холоу, по общо мнение за да „се грижи“ за по- малките си брат и сестра. Но каква грижа им е дал наистина?
— Абърфорт беше труден случай. — разказва Енид Смийк, чието семейство по това време живеело в покрайнините на Годрикс Холоу. — Беше много див. Естествено, човек щеше изпитва съжаление над него, само дето той непрекъснато ме замерваше с кози дардонки по главата. Не мисля, че Албус правеше въпрос от това. Във всеки случай никога не ги видях заедно.
Какво може да е правил Албус, ако не е утешавал по-малкия си брат? Отговорът, изглежда, е — дългото заточение на сестра му. Дори първият й тъмничар да е бил починал, нямало промяна в жалкото състояние на Ариана Дъмбълдор. Самото й съществуване, продължило да бъде известно само на няколко външни човека като Доуж Лошия дъх, било обяснено с историята за „лошото й здраве“.
Друг приятел на семейството, който се е задоволил с това обяснение, била Батилда Багшот — известният магьоснически историк, която живее в Годрикс Холоу от години. Кендра, разбира се, отблъснала Батилда първия път, когато тя се опитала да приветства семейството в селото. След няколко години обаче, тя изпратила сова на Албус в „Хогуортс“ след като била силно впечатлена от статията му за превръщането на видовете в „Трансфигурацията днес“. Този първи контакт довел до познанството й с цялото семейство. Преди смъртта на Кендра, Батилда била единственият човек в Годрикс Холоу, която си говорела с майката на Дъмбълдор.
За съжаление блясъкът, който Батилда е излъчвала някога, сега е доста угаснал. „Огънят е запален, но котелът е празен“ както ми сподели Ивор Дилонсби или Енид Смийк доста по-грубо — „Покривът й отдавна е протекъл“. Въпреки това, съчетанието от опитни и проверени журналистически умения ми позволи да измъкна достатъчно късчета от достоверни факти, за да разкрия цялата скандална история.
Както знае целия магьоснически свят, Батилда обяснява ранната смърт на Кендра с провалило се заклинание, версия повтаряна от Албус и Абърфорт през последните години. Батилда също така повтаря историята с Ариана, наричайки я „крехка“ и „деликатна“. В едно отношение Батилда си струваше всички усилия, през които минах за да се снабдя с Веритасерум, защото тя и само тя знае цялата история на най- добре пазената тайна в живота на Албус Дъмбълдор. Разровена за първи път сега, тя поставя под въпрос всичко, в което почитателите на Дъмбълдор са вярвали — неговата предполагаема нетърпимост към Черните изкуства, съпротивата му срещу подтисничество над мъгълите, дори всеотдайността му към собственото му семейство.
Същото лято, през което Дъмбълдор се е прибрал у дома в Годрикс Холоу, вече сирак и глава на семейството, Батилда Багшот се е съгласила да приеме в дома си пра-племенника си — Гелърт Гриндълуолд. Името на Гриндълуолд с право е толкова известно. В списъка на най-опасните Тъмни магьосници, той се нарежда на второ място, само заради появата на Вие-Знаете-Кой поколение след това, открадвайки му короната. След като Гриндълуолд никога не е продължил делото си до Великобритания, подробностите за издигането на силата му не са широко известни тук. Обучен в „Дурмщранг“, училище известно със злощастното си толериране на Черните изкуства, Гриндълуолд от рано се е показал толкова надарен колкото и Дъмбълдор. Вместо да използва способностите си за постигане на награди, Гелърт Гриндълуолд се отдал на други стремежи. Когато бил на шестнадесет дори в „Дурмщранг“ вече не можели да си затварят очите пред извратените експерименти на Гелърт Гриндълуолд и той бил изключен. Досега, всичко, което е било известно от следващите действия на Гриндълуолд е, че е „попътувал за няколко месеца“. Днес можем да разкрием, че Гриндълоулд избрал да посети пра-леля си в Годрикс Холоу и там, колкото и шокиращо да звучи на мнозина, той завързал близко приятелство с не кой да е, а с Албус Дъмбълдор.
— Изглеждаше ми очарователно момче — казва в брътвежа си Батилда — в каквото и да се е превърнал после. Естествено, аз го представих на бедничкия Албус, на когото му липсваха приятели на неговата възраст. Момчетата се харесаха веднага. И определено така се е случило. Батилда ми показа писмо, пазено от нея, което Албус Дъмбълдор е изпратил на Гелърт Гриндълуолд посред нощ.
— Да, прекарваха цели дни в разговори… и двамата бяха толкова надарени млади момчета, те бяха като котел на огъня… понякога можех да чуя совата да почуква на прозореца на спалнята на Гелърт, носейки му писмо от Албус! Някаква идея му идваше в главата и той веднага трябваше да я сподели с Гелърт! При това какви! Доста шокиращи идеи за привържениците на Албус Дъмбълдор, както те сами ще видят от мислите на техния герой, когато е бил на седемнадесет в писмо до новия му най-добър приятел. (Снимка на истинското писмо може да бъде видяна на страница 463.)
