казано, но бяхме петима на един, а и те бяха взели пръчката ми. После двама от тях се сбиха и докато останалите не бяха внимателни, аз успях да ударя този, който ме държеше през корема и сграбчих неговата пръчка, обезоръжих онзи, който държеше моята и се магипортирах. Не се справих особено добре, отново се разчлених — Рон вдигна ръката си, за да покаже двата липсващи нокъта на дясната си ръка. Хърмаяни повдигна студено вежди — И се появих на мили от вас. Щом се върнах обратно при реката, където пренощувахме… вас вече ви нямаше.
— Боже мой, каква увлекателна историйка! — реагира Хърмаяни с високия глас, който използваше, щом искаше да засегне някого — Сигурно си бил просто вцепенен. През това време ние отидохме до Годрикс Холоу и — я да помислим, какво стана там, Хари? О, да, змията на Ти-знаеш-кой се появи отнякъде и едва не ни уби, а след това дойде самият Ти-знаеш-кой и ни изпусна съвсем за малко!
— Какво?!… — вцепени се Рон, зяпайки от нея към Хари, но Хърмаяни не му обърна внимание.
— Представи си да загубиш нокти, Хари! Това наистина омаломаважава страданията ни, нали така?
— Хърмаяни!… — тихо рече Хари — Рон току-що ми спаси живота.
Тя се направи, че не го е чула.
— Все пак ми се ще да разбера нещо… — каза тя, фиксирайки погледа си в една точка около фут над главата на Рон.
— Как точно ни намери тази вечер? Това е важно. Ако разберем, ще знаем със сигурност, че не сме посетени от някого, когото не желаем.
Рон погледна гневно към нея, след което извади малък сребърен предмет от джоба си.
— Това!
Наложи й се да погледне към Рон, за да види какво е извадил.
— Загасителят? — учуди се тя и дори забрави да го погледне свирепо и студено.
— Той не само спира и пуска светлините — поясни Рон. Не знам как работи, нито пък защо се случи именно тогава, а не по някое друго време, защото исках да се върна в същия момент, когато заминах. Но аз слушах магическото радио в ранното коледно утро и чух… и чух теб!
Той гледаше към Хърмаяни.
— Чул си ме по радиото?! — невярващо го попита тя.
— Не, чух гласа ти от джоба ми. Твоят глас — той вдигна Загасителя отново — идваше оттук.
— И какво точно казах? — запита го Хърмаяни, като тонът й беше нещо средно между скептицизъм и любопитство.
— Името ми. „Рон“. И каза… нещо за някаква пръчка…
Хърмаяни се вцепени. Хари се сети: това беше първият път, когато името на Рон беше произнесено на глас от един от двамата, от времето, когато той си тръгна; Хърмаяни го спомена, докато говореха за поправката на пръчката на Хари.
— Така че го извадих от джоба си — продължи Рон, гледайки към Загасителя — И той не изглеждаше по-различен, или нещо подобно, обаче бях сигурен, че съм те чул. Затова го натиснах. И светлината изчезна от стаята ми, но в същото време друга светлина се появи точно пред прозореца ми.
Рон вдигна празната си ръка и посочи пред него, с очите концентрирани в нещо, което нито Хари, нито Хърмаяни можеха да видят.
— Беше топка светлина, пулсираща и синя.
— Да — автоматично казаха Хари и Хърмаяни заедно.
— Знаех, че е това… — рече Рон — Събрах нещата си, сложих ги в раницата, после я взех и отидох в градината. Малката топка светлина се носеше там, чакаше ме, и щом отидох при нея, тя започна да подскача, аз я последвах зад бараката и после… ами, тя се промъкна в мен.
— Моля? — каза Хари, убеден, че не е чул правилно.
— Понесе се към мен, така да кажем — поясни Рон, и посочи движението със свободния си показалец — Право към гърдите ми, и след това — просто мина през мен. Беше тук — той докосна място, близо до сърцето му — Усещах го, беше горещо. И щом беше в мен, вече знаех какво трябва да направя. Знаех, че ще ме заведе там, където трябваше да отида. И ето, че се магипортирах и се появих на склона на някакъв хълм. Снегът беше навсякъде…
— Ние бяхме там — обясни му Хари — Прекарахме две нощи и на втората имах натрапчивото чувство, че някой се движи и ме вика в тъмното.
— Ами да, вероятно това съм бил аз. — продължи Рон — Обаче защитните ви заклинания наистина действат, защото не можах нито да ви видя, нито да ви чуя. Бях сигурен, че сте наоколо, така че накрая легнах в спалния си чувал и изчаквах някой от вас да се появи. Смятах, че ще ви се наложи да се покажете, щом тръгнете да прибирате палатката.
— Всъщност не — каза Хърмаяни — магипортирахме се под невидимата мантия, за всеки случай. И си тръгнахме много рано, защото, както каза Хари, ни се струваше, че чуваме някого наоколо.
— Ама аз стоях на онзи хълм цял ден! — говореше Рон — Надявах се, че ще се появите, но щом взе да се стъмнява, си знаех, че съм ви изпуснал, така че отново натиснах Загасителя, синята светлина се появи и влезе в мен, аз се магипортирах и се появих тук, в тази гора. Така и не можах да ви видя и само се надявах някой от вас да се покаже най-накрая — и Хари го направи. Очевидно видях кошутата първи.
— Какво си видял?? — остро го репликира Хърмаяни.
Те обясниха какво се беше случило и когато историята за сребърната кошута и мечът в езерото се разкри, Хърмаяни започна да се цупи и на двамата, толкова педантично, че дори забрави да държи крайниците си кръстосани.
— Но това трябва да е бил Патронус! — рече тя — Не можахте ли да видите кой го е направил? Никого ли не видяхте? И кошутата ви е завела до меча! Не мога да повярвам! Какво стана след това?
Рон обясни как е наблюдавал Хари, докато скачаше в езерото и го е чакал да се появи на повърхността; след това как разбра, че има проблем, как се гмурна и спаси живота на Хари, а след това се върна за меча. Стигна до отварянето на медальона, където се поколеба, и Хари отсече.
— … и Рон го намушка с меча.
— И… и това нещо си отиде? Просто ей така? — прошепна тя.
— Е, ами то… то изпищя — каза Хари, поглеждайки Рон. — Ето, Виж.
Хвърли медальона в скута й; тя го взе въодушевено и разгледа счупените прозорчета.
Щом прецени, че е безопасно, Хари премахна предпазния щит с едно махане на пръчката на Хърмаяни и се обърна към Рон.
— Не каза ли преди малко, че си избягал от „ловците“ с още една пръчка?
— Какво? — зачуди се Рон, който гледаше как Хърмаяни проучва медальона — А, да. Той отвори един джоб на раницата си и извади една къса и тъмна пръчка — Заповядай. Прецених, че винаги ще е добре да имаме една под ръка.
— Правилно си преценил. — отвърна Хари, докато подаваше ръка — Моята се счупи.
— Шегуваш се, нали?!… — изуми се Рон, но в този момент Хърмаяни скочи на крака и той отново се почувства неспокоен.
Хърмаяни сложи сломения Хоркрукс в украсената чантичка, после се покатери обратно на леглото си и легна без да каже нито дума.
Рон подаде новата пръчка на Хари.
— Това е най-доброто, на което можеше да се надяваш засега… — прошепна Хари.
— Да… — потвърди Рон — Можеше да е по-лошо. Помниш ли онези птички, които тя прати по мен?
— Още не съм го изключила! — чу се заглъхналият глас на Хърмаяни между одеялата, но Хари видя как Рон се усмихва леко, докато вади изоставената си пижама от раницата.
Глава двадесета
КСЕНОФИЛИУС ЛЪВГУД
Хари не очакваше гневът на Хърмаяни да отслабне през нощта и затова на сутринта не беше изненадващо, че тя комуникираше само с мръсни погледи и беше много тиха. Рон издържаше нейното лошо държание защото се чувстваше виновен. Всъщност, когато тримата най-сетне бяха заедно, Хари почувства, че е сякаш единственият неопечален на някакво погребение. По време на тези кратки моменти, които прекарваше само с Хари (докато носеха вода или събираха гъби), Рон стана безсрамно жизнерадостен.
