— Искам да отидем да се видим с Ксенофилиус Лъвгуд.
Той я погледна.
— Кой?
— Ксенофилиус Лъвгуд, бащата на Луна. Искам да отидем да говорим с него!
— Ъъъ… защо?
Тя пое дълбоко въздух и каза — Това е този знак! Знакът в „Разказите на поета Бийдъл“ Погледни!
Тя мушна „Животът и лъжите на Албус Дъмбълдор“ под очите на Хари. Там беше снимка на оригиналното писмо на Дъмбълдор до Гриндълуолд с неговия тънък и наклонен почерк. Той мразеше това доказателство, че Дъмбълдор наистина е писал тези думи, а те не са поредната измислица на Рита Скийтър.
— Подписът! — каза Хърмаяни. — Виж подписа, Хари!
Той се подчини. За секунда той не разбираше за какво става дума, но като се вгледа с помощта на светлината от пръчката си, той разбра за какво става въпрос. Дъмбълдор беше поправил „А“ в Албус на малкия триъгълен знак от заглавието на „Разказите на поета Бийдъл“…
— Ъъъ — започна Рон, — какво…
Той млъкна, защото Хърмаяни го стрелна с поглед и тя отново се обърна към Хари.
— Той продължава да се появява, нали? — каза тя. — Знам, че Виктор каза, че това е знака на Гриндълуолд, но го имаше и на онзи гроб в Годрикс Холоу и датите на камъка бяха много преди Гриндълуолд да се роди! И сега това! Е, не можем да попитаме Дъмбълдор или Гриндълуолд, а това означава, че може да попитаме г-н Лъвгуд. Той носеше този знак на сватбата. Сигурна съм, че това е важно, Хари!
Хари не отговори веднага. Той погледна към нейното напрегнато и въодушевено лице и там, в тъмнината той си помисли. След дълга пауза той каза:
— Хърмаяни, не ни е нужно още един Годрикс Холоу. Преди го уточнихме, а сега…
— Но той продължава да се появява, Хари! Дъмбълдор ми остави „Разказите на поета Бийдъл“ и може да го е направил, за да открием знака!
— Пак се започва! — каза Хари раздразнено. — Продължаваме да се убеждаваме, че Дъмбълдор ни е оставил тайни следи и знаци…
— Загасителят се оказа доста полезен. — бързо каза Рон. — Хърмаяни е права, трябва да отидем да видим Лъвгуд!
Хари му хвърли мрачен поглед. Той беше сигурен, че Рон подкрепата на Рон за Хърмаяни има малко общо с триъгълното око.
— Няма да бъде като в Годикс Холоу, Хари. — прибави Рон. — Лъвгуд е на твоя страна, „Дрънкало“ пише за теб постоянно, хората искат да те подкрепят!
— Сигурна съм, че това е важно! — каза Хърмаяни сериозно.
— Но не мислиш ли, че ако беше, Дъмбълдор щеше да ми каже, докато беше жив?
— Може би… може би това е нещо, което ти трябва да откриеш сам. — каза тя.
— Да — каза Рон подмазвачески, — има смисъл в това…
— Не, няма! — озъби му се Хърмаяни. — Но все още мисля, че трябва да говорим с г-н Лъвгуд. Символ, който свързва Дъмбълдор, Гриндълуолд и Годрикс Холоу? Хари, сигурна съм, че трябва да научим повече за това!
— Мисля, че трябва да гласуваме. — каза Рон. — Тези, които са „За“ да отидем при Лъвгуд да вдигнат ръка!
Неговата ръка се стрелна преди тази на Хърмаяни. Нейните устни потрепериха подозрително и тя вдигна ръка.
— Бием те, Хари. — каза Рон като потупа Хари по гърба.
— Добре. — каза Хари полуразвеселен, полураздразнен. — Ще видим Лъвгуд, но след това ще се опитаме да намерим още Хоркрукси, става ли? Между другото къде живее Лъвгуд? Някой знае ли?
— Да, те живеят недалеч от нас. — каза Рон. — Мама и татко винаги посочват отвъд планините като стане дума за тях. Няма да е трудно да ги намерим.
Когато Хърмаяни се върна на леглото си, Хари каза с тих глас на Рон:
— Единствено се съгласих, за да можете отново да сте в добри отношения.
— Всичко е нечестно в любовта и войната. — весело каза Рон. — А това е по-малко и от двете. Усмихни се, Коледа е, Луна ще си бъде вкъщи!
Те имаха идеална видимост към Отъри Сейнт Кечпоул от ветровития склон, на който се магипортираха следващата сутрин. От тяхното местоположение селото изглеждаше като колекция от къщи-играчки. Те стояха минута или две като гледаха към „Хралупата“ с ръце над очите си заради слънцето, но всичко, което можеха да видят, бяха хълмчетата, които скриваха „Хралупата“ от любопитните очи на мъгълите.
— Странно е да сме близо, но да не можем да я посетим. — каза Рон.
— Е, не е като да не си я видял. Ти беше там за Коледа. — каза Хърмаяни студено.
— Не бях в „Хралупата“ — каза Рон с необичаен смях. — Да не мислиш, че щях да отида там и да им разкажа всичко? Да, Фред и Джордж щяха да бъдат много радостни, но Джини щеше да бъде объркана.
— Но тогава къде беше? — попита Хърмаяни изненадана.
— При Бил и Фльор — в новата им къща. Малка къщурка. Бил винаги е бил добър към мен. Той… той беше впечатлен от това, което направих, но не задава въпроси. Той знаеше, че наистина съжалявам. Никой от останалата част от семейството не знаеше, че съм там. Бил каза на мама, че двамата с Фльор искат да прекарат Коледа сами. Нали знаете, първия празник след сватбата им. Не мисля, че Фльор имаше нещо против. Знаете, че тя мрази Селестина Уорбек. — Рон обърна гръб на „Хралупата“. — Нека да опитаме оттук.
Той посочи пътя към върха на склона. Те вървяха няколко часа, а Хари, заради настойчивостта на Хърмаяни, скрит под мантията-невидимка. Отрупаните със сняг ниски склончета изглеждаха непроходими пред малката постройка, която изглеждаше необитаема.
— Мислиш ли, че е тяхна и са заминали някъде за Коледа? — каза Хърмаяни, надниквайки през прозореца на спретната кухня със здравец, сложен на перваза. Рон изпръхтя.
— Слушай, имам чувство, че ще можеш да ми кажеш кой живее вътре, ако погледнеш през прозореца на Лъвгуд. Нека продължим да търсим.
Те се магипортираха няколко мили на север.
— Аха! — извика Рон, когато вятърът изду мантиите им. Рон сочеше нагоре, малко над мястото, където се бяха магипортирали. Там се намираше най-странната къща, която бяха виждали. Тя се издигаше вертикално на небето и с огромен черен цилиндър и призрачна луна, които стояха закачени отзад.
— Това трябва да е къщата на Луна! Кой би живял на място като това? Прилича на огромен гарван!
— Няма нищо общо с птица. — каза Хърмаяни като се мръщеше към кулата.
— Говорех за шахматен топ. — каза Рон. — Замък за теб.
Краката на Рон бяха най-дълги той стигна пръв. Когато Хари и Хърмаяни стигнаха до него задъхани и търкайки се между ребрата, го откриха ухилен до уши.
— Това е тяхната къща. — каза Рон. — Виж.
Три ръчно написани знака бяха поставени пред портата.
Вратата изскърца, когато я отвориха. Криволичещата пътека, която водеше до входната врата беше обрасла с най-различни растения, включително и храст, покрит с оранжеви плодове, които понякога Луна носеше като обеци. Хари си помисли, че разпозна драките-вероломки и даде на съсухрения пън място. Две
