на смъртните, но в действителност тя не принадлежала на това място и страдала. Накрая, вторият брат, полудял от безнадежден копнеж по нея, се самоубил, за да бъдат най-после заедно. И така Смъртта прибрала втория брат при себе си.
Смъртта търсела третия брат с години, но била неспособна да го намери. Те се срещнали едва, когато достигнал дълбока старост, той дал мантията невидимка на своя син. Тогава приветствал Смъртта като стар приятел и я последвал доброволно и като равни те напуснали този живот.“
Хърмаяни затвори книгата. Мина минута или две преди Ксенифилиус да осъзнае, че тя е спряла да чете, тогава той отдръпна втренчения си поглед от прозореца и каза:
— Ами, ето ги.
— Извинете? — каза Хърмаяни объркана.
— Това са реликвите на Смъртта — каза Ксенофилиус.
Той взе едно паче перо от претрупаната маса и дръпна разкъсано парче пергамент от измежду книгите.
— Могъщата пръчка — каза той и начерта права вертикална линия върху пергамента — Възкресяващият камък — той добави кръг на върха на линията — Мантията-невидимка — завърши той, затваряйки линията и кръга с триъгълник, образувайки символа, от който толкова се интересуваше Хърмаяни. — Заедно — каза той. — Реликвите на Смъртта.
— Но никъде не са споменати думите „Реликвите на смъртта“ в Магическата история — каза Хърмаяни.
— Ами, не разбира се. — каза Ксенофилиус с вбесяващо самодоволство — Това е детска приказка, разказана по-скоро за забавление, отколкото да информира. Тези от нас, които разбират от тези работи, разпознават, че старата история се отнася за три предмета, или Реликви, които ако се съберат на едно място, ще направят притежателя си господар на Смъртта.
Последва кратко мълчание, през което Ксенофилиус хвърли поглед през прозореца. Слънцето вече беше ниско в небето.
— Луна би трябвало скоро да улови достатъчно риби-гълтачи — каза той тихо.
— Когато казавате „господар“ на Смъртта… — каза Рон.
— Господар — каза Ксенофилиус, размахвайки леко ръка. — Завоевател, покорител. Който термин предпочиташ.
— Но тогава… искате да кажете — каза Хърмаяни бавно и Хари можеше да се закълне, че тя се опитва да се отърве от целия скептицизъм в гласа си — че вярвате, че тези предмети, тези Реликви, наистина съществуват?
Ксенофилиус повдигна вежди отново.
— Ами, разбира се.
— Но — каза Хърмаяни и Хари беше сигурен, че тя се въздържа да повишава глас. — Господин Лъвгуд, как е възможно да вярвате в това?!
— Луна ми е разказвала всичко за теб, млада госпожице — каза Ксенофилиус. — Подразбирам, че не си глупава, но си болезнено ограничена. Тесногръда. Със затворено мислене.
— Може би ти трябва да пробваш шапката, Хърмаяни — каза Рон, кимайки към нелепото украшение за глава. Гласът му трепереше от усилието да не се смее.
— Господин Лъвгуд — Хърмаяни започна отново — ние всички знаем, че съществуват неща като мантии невидимки. Те са рядкост, но съществуват. Но…
— А, но третата реликва е истинска Мантия-невидимка, госпожице Грейнджър! Искам да кажа, че това не е пътническа мантия, с направена Обезвидяваща или Заслепяваща магия или такава, изплетена от козина от Демигиз8, която би скрила някого първоначално, но с годините прозрачността й се губи, докато стане матова. Ние говорим за мантия, която в действителност наистина прави носещия я невидим и работи вечно, давайки непроменливо и непрогледно укриване, без значение с какви заклинания я омагьосват. Колко манитии като тази сте виждали, госпожице Грейнджър?
Хърмаяни отвори уста да отговори, пак я затвори, изглеждайки по-объркана от всякога. Тя, Хари и Рон хвърлиха поглед един към друг и Хари знаеше, че те всички мислеха едно и също. Така се случи, че точно такава мантия, за каквато говореше Ксенофилиус се намираше в тази стая точно в този момент.
— Точно така — каза Ксенофилиус, сякаш ги беше разбил с някакъв основателен аргумент. — Никой от вас никога не е виждал подобно нещо. Собственикът й може ако пожелае да бъде безмерно богат или не!
Той погледна през прозореца отново. Небето сега беше обагрено в бледо розово.
— Добре — каза Хърмаяни смутено. — Да кажем, че Мантията съществува… ами Камъка, господин Лъвгуд? Този, който нарекохте Възкресяващия камък?
— Какво за него?
— Как той може да бъде истински?
— Докажи, че не е! — каза Ксенофилиус.
Хърмаяни погледна възмутено.
— Но това, съжалявам, това е напълно нелепо! Как е възможно да докажа, че не съществува? Нима очаквате да взема всички, всички камъчета по света и да ги изпробвам? Имам предвид, че вие бихте могли да претендирате, че нещо съществува, само въз основа на това, че никой не може да докаже, че не съществува!
— Да, вие бихте могла — каза Ксенофилиус — Радвам се да видя, че отваряте съзнанието си малко повече.
— А Могъщата пръчка — каза Хари бързо, преди Хърмаяни да отговори. — Вие мислите, че тя също съществува?
— О, ами, в този случай има безкрайно много доказателства. — каза Ксенофилиус. — Могъщата пръчка е Реликвата, която е най-лесна за проследяване, поради начина, по който преминава от ръка на ръка.
— Който е?
— Който се състои в това, че притежателят на пръчката трябва да я спечели от предишния й собственик, ако е предопределено да бъде неин истински собственик. — каза Ксенофилиус. — Сигурно сте чули как пръчката е отишла при Егбърт Забележителния, след като е заколил Емерик Злия? Как Годлот умира в собственото си подземие, след като синът му Хиъруорд взема пръчката от него? Ужасният Локсиас, който взема пръчката от Бараабас Деверил, когото е убил? Кръвта, проляна от Могъщата пръчка е разплискана по страниците на „История на Магията“.
Хари погледна Хърмаяни. Тя се беше смръщила към Ксенофилиус, но не го опроверга.
— Значи, къде мислите, че е Могъщата пръчка сега? — попита Рон.
— Уви, кой знае?… — каза Ксенофилиус, като се вторачи в прозореца. — Кой знае къде Могъщата пръчка лежи скрита? Дирята се губи при Аркус и Ливиус. Кой може да каже кой от тях наистина е победил Локсиас и е взел пръчката? И кой може да каже кой пък е победил тях? Историята, уви, не ни казва.
Последва пауза. Най-накрая Хърмаяни попита остро:
— Господин Лъвгуд има ли семейство Певерел нещо общо с Реликвите на Смъртта?
Ксенофилиус пак се обърна към тях, докато нещо премина бързо през паметта на Хари, без да може да се задържи. Певерел… той беше чувал някъде това име и преди.
— Но ти ме заблуди, млада госпожице! — каза Ксенофилиус, седейки сега по-изправен в своя стол, ококорил очи към Хърмаяни. — Мислех, че си нова в Търсенето на Релкивите! Много от нас, Търсещите, вярват, че семейство Певерел имат всичко, всичко общо с Реликвите!
— Кои са семейство Певерел? — попита Рон.
— Това беше името на гроба със знака върху него в Годрикс Холоу — каза Хърмаяни, гледайки все още Ксенофилиус. — Игнациус Певерел.
— Точно така! — каза Ксенофилиус, неговият показалец се вдигна педантично. — Знакът на Реликвите на Смъртта върху гроба на Игнациус е убедително доказателство.
— На какво? — попита Рон.
— На това, че тримата братя в историята са всъщност тримата братя Певерел — Антиох, Кадмус и
