стари диви ябълкови дървета се полюшваха от вятъра. Те бяха без листа, но все още тежки от червени плодове, а венци от бял имел стояха закачени на вратата. Малка сова с леко ястребовидна глава литна от най-близкия клон.
— Най-добре махни мантията-невидимка, Хари. — каза Хърмаяни. — Г-н Лвгуд иска да помогне на теб, не на нас.
Той направи това, което му казаха и подаде мантията на Хърмаяни, която я пъхна в малката чанта. Тогава тя почука три пъти на дебелата черна врата, която беше покрита с метални черни нокти, а чукалото на вратата беше с формата на орел. Минаха почти десет секунди и вратата внезапно се отвори, а пред тях стоеше Ксенофилиус Лъвгуд, необут и беше облечен с нещо, което приличаше на оцапана пижама. Неговата бяла и прилична на захарен памук коса беше рошава и мръсна. Ксенофилиус беше доста по-спретнат на сватбата на Бил и Фльор, отколкото беше сега.
— Какво? Какво има? Кой си ти? Какво искаш? — извика той с необичйно висок и раздразнителен глас като гледаше първо към Хърмаяни, после към Рон и най-накрая към Хари и устата му се отвори в перфектно и комично „О“.
— Здравейте г-н Лъвгуд. — каза Хари като протегна ръката си. — Аз съм Хари, Хари Потър.
Ксенофилиус не пое ръката му, въпреки че очите му се издигнаха към белега на челото на Хари.
— Не е ли по-добре да влезем? — попита Хари. — Има нещо, което бихме искали да ви попитаме.
— Аз… Не мисля, че е препоръчително. — прошепна Ксенофилиус като преглътна и погледна към градината. — Това е изненада… Моята дума… Аз… Аз не мисля, че съм длъжен…
— Няма да отнеме много време. — каза Хари, разочарован от не толкова топлото посрещане.
— Аз… ох, добре влизайте. Бързо!
Те едва бяха прекрачили прага, когато Ксенофилиус затръшна вратата зад тях. Те стояха в най- чудатата кухня, която Хари бе виждал. Стаята беше абсолютно кръгла и той се почуства, сякаш е в огромен буркан за червен пипер. Всичко беше извито така, че да пасва на стените. Печката, мивката и шкафовете — всичко беше обрисувано с цветя, птици и насекоми в ярки цветове. Хари разпозна стила на Луна. Ефектът в такова заградено пространство беше наистина поразителен. По средата на пода имаше извита метална стълба към по-горните етажи. Чуваше се силен шум от бръмчене над тях. Хари се чудеше какво ли прави Луна.
— Най-добре се качете… — каза Ксенофилиус, все още изглеждайки притеснен и ги поведе.
Стаята над тях беше смесица от дневна и работилница и даже беше още по-разхвърляна от кухнята. Беше много по-малка и отново кръгла, стаята някак напомняше на Нужната стая, която се беше превърнала в скривалище за разни вещи. Имаше купчини с книги и вестници по цялата повърхност. Имаше модели на създания, които Хари не разпозна. Всички или пляскайки с криле, или щракайки с челюсти, висяха от тавана. Луна не беше там. Нещото, което произвеждаше шума беше дървен предмет с магически зъбни колела и други части. Приличаше на странен потомък на работно бюро и няколко шкафа, но след малко Хари разбра, че това е старомодна печатарска машина и бълваше новите броеве на „Дрънкало“.
— Извинете ме! — каза Ксенофилиус като пристъпи към машината и хвана изцапаната покривка изпод огромния брой на вестници и книги и те всички рухнаха на земята. Той я метна върху машината и приглуши силния шум. И тогава той се обърна към Хари.
— За какво си дошъл тук? — преди Хари да може да отговори, Хърмаяни издаде лек писък на ужас.
— Г-н Лъвгуд какво е това?! — тя сочеше към огромен, сив и спираловиден рог, който не приличаше на такъв от еднорог. Беше закрепен на стената и заемаше няколко стъпки от стаята.
— Това е рог от Нагънаторог шнорхелоподобен квакльо — каза Ксенофилиус.
— Не, не е! — каза Хърмаяни.
— Хърмаяни… — тихо каза Хари засрамен, — не е сега моментът!
— Но Хари това е рог от Ерумпент! Това е Клас Б на Забранените неща и е невероятно опасен, за да се държи в къща!
— Как разбра, че това е рог от Ерумпент? — попита Рон като се отдръпваше от рога колкото се може по-бързо.
— Има описание в „Невероятни животни и къде да ги намерим“! Г-н Лъвгуд трябва да се отървете от това нещо възможно най-бързо! Не знаете ли, че може да избухне при най-лекия допир?
— Нагънаторогия шнорхелоподобен квакльо — каза Ксенофилиус много ясно с инатлив магарешки израз на лицето си, — е срамежливо и много магическо създание, а неговият рог…
— Г-н Лъвгуд, разпознавам признаците в основата му. Това е рог от Ерумпент и е невероятно опасен — не знам откъде го имате…
— Купих го — каза Ксенофилиус арогантно. — Преди две седмици ми го продаде един младеж, който знаеше за интереса ми към нагънаторогите шнорхелоподобни квакльовци. Коледен подарък, подарък за моята Луна. Сега — каза Ксенофилиус като се обърна към Хари — защо точно се появихте тук, г-н Потър?
— Имаме нужда от помощ — каза Хари преди Хърмаяни да започне отново.
— Ааа… — каза Ксенофилиус. — Помощ, хммм.
Неговото око отново се плъзна към белега на Хари. Той изглеждаше едновременно ужасен и хипнотизиран.
— Да, само че работата е… да помагам на Хари Потър… е доста опасно.
— Не бяхте ли Вие, който казвахте, че нашата главна задача е да помагаме на Хари? — попита Рон. — Във вашето списание?
Ксенофилиус погледна към скритата печатарска машина, все още шумяща под покривката.
— Ъъъ… да. Изразих становището си. Както и да е…
— Това важи за всички останали, но не и за вас, така ли? — каза Рон. Ксенофилиус не отговори, а продължи да преглъща като местеше очи от един към друг. Хари имаше чуството, че той води силна вътрешна борба.
— Къде е Луна? — попита Хърмаяни — Нека видим какво мисли тя.
Ксенофилиус преглътна. Той се забави с отговора и най-накрая каза с разтреперан глас — Луна е долу при реката и лови риби-гълтачи. Тя… тя ще се радва да ви види. Ще отида да я повикам и тогава — да, добре. Ще се опитам да ви помогна.
Той изчезна и те чуха как той отваря предната врата. Те се спогледаха.
— Страхлив стар човек! — каза Рон. — Луна е десет пъти по-добра от него!
— Вероятно се страхува от това, какво може да им се случи ако смъртожадните научат, че съм бил тук — каза Хари.
— Е, аз съм съгласна с Рон. — каза Хърмаяни. — Ужасен стар хипократ, който казва на останалите какво да правят и да предпази себе си. И за Бога, стой далеч от този рог!
Хари се приближи към прозореца и можеше да види реката, която изглеждаше като панделка от мястото на наблюдателя. Те наистина бяха много нависоко. Птица премина покрай прозореца и Хари погледна по посока на „Хралупата“. Джини беше някъде там. Те бяха близо един до друг за пръв път след сватбата на Бил и Фльор, но тя нямаше и идея, че сега той гледа към нея, мисли си за нея. Той си мислеше, че трябва да се радва за това. Всеки, който сега беше в контакт с него, беше в опасност. Поведението на Ксенофилиус беше ясен пример за това. Той се извърна от прозореца и сега погледът му падна върху още един чудат предмет, който стоеше на една дъска; това беше камък на красива, но просто облечена вещица, която носеше много странна шапка. Два предмета, които представляваха златна тръба за ухо завъртяна от двете страни. Малък чифт от блестящи сини крилца бяха окачени на кожен ремък, който минаваше през главата й, докато едната й обица репичка беше закачена за втори ремък, който минаваше през челото й.
— Погледни това — каза Хари.
— Прелестно — отговори Рон — Изненадан съм, че не беше така на сватбата.
Те чуха предната врата да се затваря и след момент Ксенофилиус се качи по спираловидните стълби и дойде при тях, неговите тънки крака сега бяха обути в ботуши, носейки поднос с чаши и пушещ чайник.
— А, вие сте забелязали моето откритие. — каза той и посочи към статуята в ръцете на Хърмаяни. — Моделирано по подобие на главата на Роуина Рейвънклоу. „Има ли нейде дар по-голям от ум бърз, пъргав и прям.“ Той посочи предметите, които приличаха на тръби за уши. — Това са Хапливи Бързоблаци — премахват всички смущения около главата на мислещия. Ето — той посочи към малките крилца — дълга
