шапка с перка, за да издигне нивото на ума. И най-накрая — той посочи към оранжевата репичка, — летящата слива, за да повиши възможността да приемаме свръхестественото.
Ксенофилиус се върна към таблата, която Хърмаяни беше успяла да закрепи на извитата маса.
— Мога ли да ви предложа отвара от стражеви корен? — каза Ксенофилиус. — Правим си я сами.
Когато започна да сипва от течността, която се оказа тъмнолилава, Ксенофилиус добави:
— Луна е отвъд моста Боушън, повече от развълнувана е, че сте тук. Няма да се бави много, скоро ще налови достатъчно риби-гълтачи, за да направя супа за всички. Сега — каза той и премахна люлеещата се купчина от вестници — как мога да ви помогна, г-н Потър?
— Ами — каза Хари като погледна към Хърмаяни, която кимна насърчително — Става въпрос за символа, който носехте на сватбата на Бил и Фльор, г-н Лъвгуд. Чудехме се какво означава.
Ксенофилиус вдигна вежди и каза:
— Да не би да имате предвид знака на Реликвите на Смъртта?
Глава двадесет и първа
ИСТОРИЯТА НА ТРИМАТА БРАТЯ
Хари се обърна и погледна към Рон и Хърмаяни. Нито един от тях не изглеждаше ни най-малко да е разбрал за какво Ксенофилиус говореше.
— Реликвите на Смъртта?!…
— Точно така! — каза Ксенофилиус. — Не сте чували за тях? Не съм изненадан. Много, много малко магьосници вярват. Доказателство е онзи млад мъж на сватбата на брат ти, който си разпукваше ставите на ръката… — той кимна към Рон, — който ме нападна за това, че нося символа на известен черен магьосник. Какво невежество! Няма нищо зловещо, свързано с Реликвите — поне не и в прекия смисъл. Някои хора просто използват символа, за да открият други вярващи, с надеждата че те могат да им помогнат в Търсенето.
Той разбърка няколко бучки захар в своята отвара от стражеви корен и отпи малко.
— Съжалявам. — каза Хари. — Аз все още не разбирам.
За да бъде любезен, той също отпи една глътка от своята чаша и почти си запуши устата: веществото беше достатъчно отвратително, за да си помислиш, че някой е втечнил Всякаквовкусово бобче с вкус на труп.
— Ами вижте, вярващите търсят Реликвите на Смъртта. — каза Ксенофилиус, хапейки устните си с видима признателност към отварата от стражеви корен.
— Но… какво са Реликвите на Смъртта? — попита Хърмаяни.
Ксенофилиус сложи настрана празната си чаена чаша.
— Приемам, че сте запознати с „Историята на тримата братя“.
Хари каза „Не“, но Рон и Хърмаяни казаха едновременно „Да“. Ксенофилиус кимна сериозно.
— Така, така, господин Потър, всичко започва с „Историята на тримата братя“… Имам изданието някъде тук…
Той хвърли неясен поглед наоколо в стаята, върху купчината пергамент и книги, но Хърмаяни каза:
— Аз имам книгата, господин Лъвгуд, ето я тук.
И тя извади книгата „Разкази на поета Бийгъл“ от малката чанта, украсена с мъниста.
— Оригинал? — попита Ксенофилиус настървено и когато тя кимна, каза. — Добре тогава, защо не я прочетеш на глас? Най-добрият начин да бъдем сигурни, че всички разбираме.
— А… добре — каза Хърмаяни нервно. Тя отвори книгата и докато се покашляше, Хари видя най-отгоре на страницата символа, който търсеха. Тя започна да чете.
— „Имало едно време трима братя, които пътували по самотен, ветровит път по здрач…“
— Посред нощ, мама винаги така казваше — каза Рон, който сложи ръце зад главата си и се приготви да слуша.
Хърмаяни му хвърли поглед, пълен с раздразнение.
— Извинявай, просто мислех, че е по-призрачно, ако е посред нощ — каза Рон.
— Да, защото имаме нужда от още повече страх в живота си! — каза Хари, преди самия той да спре. Ксенофилиус не изглеждаше да внимава особено, а гледаше навън през прозореца към небето. — Продължавай, Хърмаяни.
— „По едно време братята достигнали река, твърде дълбока, за да бъде прегазена и твърде опасна, за да се преплува. Както и да е, тези братя били учили магически изкуства и те просто размахали техните пръчки и направили така, че да се появи мост над коварната вода. Те били вече по средата му, когато пътят им бил преграден от фигура с качулка.
И Смъртта им проговорила…“
— Извинявай — възкликна Хари, — но Смъртта им проговорила?
— Това е приказка, Хари!
— Точно така, извинявай. Продължавай.
— „И Смъртта им проговорила. Тя била ядосана, защото била измамена от трите нови жертви, пътниците обикновено се давели в реката. Но Смъртта била лукава. Тя се престорила, че поздравява тримата братя за тяхната магия и казала, че всеки е спечелил награда, затова, че е бил достатъчно умен да й се изплъзне.
И така най-големият брат, който бил войнствен мъж, поискал магическа пръчка, по-могъща от всяка съществуваща досега: пръчка, която винаги да печели дуели за своя собственик, пръчка, достойна за магьосник, надвил Смъртта. Така че, Смъртта отишла до един бъзов храст на брега на реката, изработила пръчка от клоните му и я дала на най-възрастния брат.
Тогава вторият брат, който бил арогантен човек, решил, че иска да унижи Смъртта още повече и поискал силата да връща другите от Отвъдния свят. Смъртта вдигнала камък от речния бряг и го дала на втория брат и му казала, че камъкът има силата да съживява мъртвите.
И тогава Смъртта попитала третия, най-малък брат, какво иска. Най-малкият, който бил и най-скромен и най-мъдър сред братята, не се доверил на Смъртта. Така, че той поискал нещо, което да му позволи да си тръгне от това място, без да бъде последван от Смъртта. И Смъртта, с особено нежелание, му подала собствената си мантия-невидимка.“
— Смъртта има мантия невидимка?! — Хари се намеси отново.
— Така може да дебне хората — каза Рон. — понякога тя се отегчава да тича след тях, размахвайки ръце, крещейки… опа, извинявай, Хърмаяни.
— „Тогава Смъртта застанала отстрани и разрешила на тримата братя да продължат по своя път, а те разговоряли с почуда за приключението, което преживели и се възхищавали на даровете от Смъртта.
Когато му дошло времето, братята се разделили, всеки в своята посока.
Първият брат пътувал още една седмица и достигнал до отдалечено село, издирвайки магьосник, с когото бил във вражда. Естествено, с Могъщата пръчка като негово оръжие, той не можел да загуби дуела с този магьосник. Оставяйки своя враг мъртъв на пода, най-възрстният брат отишъл в една страноприемница, където се похвалил с мощта на своята пръчка, която самият той бил откраднал от Смъртта и как го правела напобедим. Същата вечер друг магьосник пропълзял дебнешком при най-стария брат, след като той си легнал, пиян от виното. Крадецът взел пръчката и с добре премерено движение прерязал гърлото му. И така Смъртта прибрала първия брат при себе си.
Междувременно, вторият брат пътувал към дома си, където живеел сам. Тук той извадил камъка, който съживява мъртвите и го завъртял три пъти в ръката си. За негова изненада и удоволствие, фигурата на момичето, за което се е надявал да се ожени, преди нейната ненавременна смърт, се появила веднага пред него. Тя все още била тъжна и хладна, отделена от него от завеса. Той мислел, че тя се е върнала в света
