— Аз… аз вече ви казах. Тя е долу на моста Боушън, лови риби-гълтачи.
— Тогава защо на този поднос има прибори само за четирима?
Ксенофилиус се опита да отговори, но никакъв звук не излезе от устата му. Единственият звук идваше от пухтенето на печатарската машина и лекото потракване на подноса, поради треперенето на ръцете на Ксенофилиус.
— Мисля, че Луна не е била тук от седмици! — каза Хари. — Дрехите й ги няма, леглото й не е използвано. Къде е тя? И защо непрекъснато гледате през прозореца?
Ксенофилиус изпусна подноса. Купичките паднаха и се разбиха. Хари, Рон и Хърмаяни извадиха пръчките си. Ръката на Ксенофилиус спря преди да влезе в джоба му. В този момент печатарската преса направи купчина и голямо количество списания „Дрънкало“ се изсипаха на пода, идвайки от под покривката за маса, пресата най-после спря. Хърмаяни се наведе и взе едно от списанията, с пръчка все още насочена към господин Лъвгуд.
— Хари, погледни това.
Той прекрачи към нея, колкото можеше по-бързо, въпреки целия хаос. На корицата на „Дрънкало“ беше неговата собствена снимка, придружена с думите „Нежеланият номер едно“ и съответната сума пари за награда.
— „Дрънкало“ работи вече в нова насока нали?!… — Хари попита студено, умът му работеше много бързо. — Това ли правехте в градината, господин Лъвгуд? Изпращахте сова в Министерството?
Ксенофилиус облиза устните си.
— Те… взеха моята Луна. — прошепна. — Това е, което написах. Те взеха моята Луна и аз не знам къде е, нито какво са направили с нея. Но може би ще ми я върнат, ако… ако аз…
— … хванат Хари? — довърши вместо него Хърмаяни.
— Не става. — каза Рон категорично. — Махнете се от пътя ни, ние си тръгваме.
Ксенофилиус изглеждаше ужасно, състарен с години, устните му се свиха много злобно.
— Те ще бъдат тук всеки момент. Трябва да спася Луна. Не мога да я изгубя. Не трябва да си тръгвате!
Той разпери ръцете си пред стълбището и Хари имаше внезапно видение за майка си, която прави същото пред неговото детско креватче.
— Не ни карайте да ви нараним. — каза Хари. — Преместете се, господин Лъвгуд!
— ХАРИ! — изпищя Хърмаяни.
Фигури върху метли летяха от другата страна на прозореца. Докато тримата не гледаха към него, Ксенофилиус извади пръчката си.
Хари осъзна грешката им точно навреме. Той се хвърли настрани, бутайки Рон и Хърмаяни извън обсега на зашеметяващото проклятие на Ксенофилиус, което премина през стаята и улучи рога от Ерумпент. Екна страшна експлозия. Звукът от нея сякаш отвя стаята надалеч. Части от дърво, хартия и останки от стените летяха във всички посоки, придружени с гъст облак прах. Хари полетя във въздуха, след това се строполи на пода, неспособен да види отломките, които падаха върху него, защото беше закрил главата си с ръце. Той чу Хърмаяни да пищи, Рон да вика и серия от болезнено остри тупвания, които му подсказваха, че Ксенофилиус падаше по спираловидното стълбище. Наполовина затрупан с отломки, Хари се опита да се изправи. Той не можеше да диша и вижда от прах. Половината от тавана беше паднал вътре и края на леглото на Луна висеше през дупката. Статуята на Роуина Рейвънклоу лежеше до него, с липсващо наполовина лице, парчета пергамент се носеха из въздуха и по-голямата част от печатарската преса лежеше настрани, блокирайки горния край на стълбите към кухнята. Тогава друга бяла фигура се приближи и Хърмаяни, покрита с прах, приличаща на статуя, допря пръст до устните си. Вратата долу се разби с трясък.
— Нали ти казах, че няма нужда да бързаме, Травърс? — каза груб глас. — Нали ти казах, че този тиквеник само ни баламосва както винаги?
Чу се удар и вик от болка от страна на Ксенофилиус.
— Не… не… горе… е Потър!
— Казах ти миналата седмица, Лъвгуд, че няма да се върнем, освен за някаква достоверна информация! Помниш ли миналата седмица? Когато ти искаше да размениш дъщеря си за тази глупава кървяща шапка? А предходната седмица — още един удар, още един вик. — Когато си мислеше, че ще ти я върнем, ако ни дадеш доказателство, че има нагънатороги — фрас — шнорхелоподобни — фрас — квакльовци?
— Не… не… моля ви! — изхлипа Ксенофилиус. — Наистина е Потър, наистина!
— А сега ни извика тук, само за да пробваш да ни взривиш! — изрева смъртожадният и последва поток от удари, разнообразявани с виковете на болка от Ксенофилиус.
— Мястото изглежда сякаш всеки момент ще се срути, Селуин. — каза друг студен глас, отеквайки на горния етаж. — Стълбите са напълно блокирани. Бих могъл да ги разчистя. Но може и да се срути.
— Говориш само лъжи! — изкрещя магьосникът, наречен Селуин. — Никога през живота си не си виждал Потър, нали? Мислеше си да ни подамамиш тук, за да ни убиеш, нали? И мислиш, че така ще си върнеш момичето?
— Кълна се… кълна се Потър е горе!
— ХОМЕНУМ РИВЕЛИО! — каза гласът от долния край на стълбището.
Хари чу Хърмаяни да шепти и той имаше странното усещане, че нещо връхлита слабо върху него, потапяйки тялото му в неговата сянка.
— Май има някого горе, Селуин! — каза вторият мъж остро.
— Потър е, казвам ви, че е Потър! — хлипаше Ксенофилиус. — Моля ви… моля ви… върнете ми Луна, просто ме оставете да си я взема…
— Ще можеш да си получиш момиченцето, Лъвгуд — каза Селвин, — ако се качиш горе и ми доведеш Хари Потър. Но ако това е заговор, ако е номер, ако имаш съучастник, който чака горе в засада, ще видим дали ще остане парченце от дъщеря ти, което да погребеш!
Ксенофилиус издаде стон на страх и отчаяние. Чу се шум от бързи стъпки и хвърляне на буклуци. Ксенофилиус се опитваше да премине през развалините на стълбите.
— Хайде!… — прошепна Хари — трябва да изчезваме оттук.
Той започна да се изравя от отломки под прикритието на шума, който създаваше Ксенофилиус на стълбите. Рон беше затрупан надълбоко. Хари и Хърмаяни се катереха по останките, колкото могат по-тихо, за да достигнат до мястото, където лежеше той, пробвайки да отместят тежък скрин с чекмеджета от краката му. Докато Ксенофилиус хлопаше и хвърляше отломки все по-близо и по-близо, Хърмаяни успя да освободи Рон като използва Хвърковата магия.
— Добре. — промълви Хърмаяни, когато счупената печатарска преса на върха на стълбите започна да се клати. Ксенофилиус беше на крачка от тях. Тя беше още бяла от праха. — Вярваш ли ми, Хари?
Хари кимна.
— Добре тогава… — Хърмаяни шепнеше — дай ми мантията-невидимка. Рон, ти ще си я сложиш.
— Аз?!… Ами Хари?
— Моля те, Рон! Хари, дръж се здраво за ръката ми, Рон, хвани рамото ми.
Хари я хвана с лявата си ръка. Рон изчезна под мантията. Печатарската преса се люлееше. Ксенофилиус се опитваше да я премести, използвайки Хвърковата магия. Хари не знаеше какво още чака Хърмаяни.
— Дръжте се здраво. — прошепна Хърмаяни. — Дръжте се здраво… всеки момент…
Бялото като лист лице на Ксенофилиус се появи на върха на стълбището.
— ОБЛИВАТЕ! — изкрещя Хърмаяни, насочвайки пръчката си първо към лицето му, след това и към пода. — ДЕПРИМО!
Тя беше пробила дупка в пода на всекидневната. Те паднаха като големи камъни. Хари още се държеше за ръката й отчаяно, отдолу последва писък и той зърна двама мъже да се опитват да се измъкнат изпод голямото количество отломки от счупените мебели, падащи от пробития таван. Хърмаяни се завъртя във въздуха и трясъка от срутващата се къща отекна в ушите на Хари, когато тя го дръпна в тъмнината.
Глава двадесет и втора
РЕЛИКВИТЕ НА СМЪРТТА
Хари падна върху тревата и веднага скочи. Явно се бяха приземили в края на голямо поле. Вече се
