Хари Потър и реликвите на смъртта

беше каза:

„Аз няма да бъда Родент в никакъв случай, искам да бъда «Рейпиър»!“

„О, добре, Рейпиър, би ли могъл да ни осветлиш за последните слухове, които се чуват за Главният Смъртожаден?“

„Да, Ривър, мога — каза Фред. — Както нашите слушатели ще узнаят, освен ако не търсят укритие на дъното на някой градински кладенец или друго подобно място, стратегията на Вие-Знаете-Кой е да създаде лек, «приятен» климат на паника. Повярвайте ми, ако всички, които твърдят че са го видели, казват истината, то трябваше да имаме поне 19 Вие-Знаете-Кои да се разхождат наляво-надясно.“

„Което е напълно в негов стил“ — каза Кингсли. — „Самата атмосфера на неговата мистичност е много по-страшна от самото му появяване.“

„Съгласен съм — каза Фред. — Така че, хора, нека се успокоим, атмосферата е достатъчно напрегната и без да си измисляте неща за него. Например, тази нова идея, че Вие-Знаете-Кой може да убива хора само като ги погледне. Това е Базилиск, слушатели. Един прост тест: проверете дали съществото, което ви гледа има крака. Ако има, значи е съвсем безопасно да го погледнете в очите, въпреки, че ако това е Вие-Знаете-Кой, то тогава това, най-вероятно, ще е последното нещо, което ще видите.“

За първи път от седмици, Хари се смееше: той почуства как тежестта на напрежението го напуска.

„А слуховете, че е бил забелязан в чужбина?“ — попита Лий.

„Е, кой не би искал малко почивка, след всичката работа, която е свършил? — попита Фред. — Хора, не се поддавайте на някакво фалшиво чуство на сигурност, мислейки, че той е извън страната. Може да е, а може и да не е, но фактът, че той може да се движи по-бързо, отколкото трае срещата между Сивиръс Снейп и шампоанът му, когато иска, така че не разчитайте на това, че той е далеч, ако мислите да поемате някакви рискове. Никога не съм мислил, че ще го кажа, но сигурността на първо място!“

„Благодаря ти за тези мъдри думи, Рейпиър — каза Лий. — Слушатели, това беше краят на днешната «Стража». Не знаем кога ще можем да предаваме отново, но със сигурност ще се върнем. Продължавайте да търсите радиото, следващата парола е «Лудоокия». Пазете се, имайте вяра. Лека нощ.“

— Добро е, нали? — каза Рон щастливо.

— Брилянтно! — отвъна Хари.

— Толкова смело от тяхна страна, само ако ги хванат… — простена Хърмаяни.

— Е, те продължават да се местят, нали? — каза Рон. — Точно като нас.

— Но нали чу какво каза Фред? — попита Хари възбудено; сега, когато предаването свърши, мислите му се върнаха още по-силно върху фикс-идеята, която го бе обсебила.

— Той е в чужбина! Търси Могъщата пръчка, знам го.

— Хари…

— О, хайде, Хърмаяни, защо не искаш да го признаеш? Вол…

— ХАРИ, НЕ!!

— … демор търси Могъщата пръчка!

— Името е Табу! — извика Рон, скачайки на крака, след като силно „пук“ се чу отвън. — Казах ти, Хари, казах ти, че не може да споменаваме името повече… Трябва бързо да сложим защитните магии около нас… така те откриват…

Но Рон спря да говори и Хари разбра защо. Опасноскопът започна да се върти и да свети върху масата, те чуха гласове идващи от все по-близо и по-близо: възбудени, груби гласове. Рон извади Загасителя от джоба си и го натисна: лампите изгаснаха.

— Излезте с вдигнати ръце оттам! — чу се яростен вик от тъмнината. — Знаем, че сте вътре! Тук има половин дузина пръчки насочени към вас и не ни пука кого точно ще прокълнем!

Глава двадесет и третаИМЕНИЕТО МАЛФОЙ

Хари погледна двамата си приятели, които сега бяха като тъмни силуети. Той видя Хърмаяни как насочва пръчката си не навън, а към лицето му; чу се гръм, сноп бяла светлина и той се присви в агония, неспособен да вижда. Той усещаше как лицето му се подуваше бързо под ръцете му, докато тежки стъпки го заобикаляха.

— Изправи се, сган!

Неизвестни ръце издърпаха Хари грубо от земята. Преди да може да го спре, някой пребърка джобовете му и извади пръчката му. Хари притискаше лицето си, което го болеше изключително много и беше станало неузнаваемо под пръстите му, разтегнато, подуто и пухесто, сякаш след алергична реакция. Очите му бяха станали с размерите на цепнатини и той едва виждаше; очилата му паднаха, докато безцеремонно го издърпваха от палатката; единственото което можеше да види бяха замъглените силуети на четирима или петима души да се борят с Рон и Хърмаяни, за да ги изкарат навън.

— Махни се от нея! — извика Рон. Чу се несъмнен звук от юмруци, удрящи плът. Рон изсумтя от болка, а Хърмаяни изпищя.

— Не! Оставете го, оставете го!

— На гаджето ти ще му случи нещо много по-лошо, ако е в списъка ми! — каза познатият груб глас. — Вкусно момиченце… каква почерпка… обичам мекичка кожа…

Стомахът на Хари се преобърна. Той знаеше кой бе това: Фенрир Грейбек, върколакът, на когото бе разрешено да се облича като смъртожаден в замяна за неговата свирепа служба.

— Претърсете палатката! — каза друг глас.

Хари бе захвърлен по лице на земята. Друго тупване до него го извести, че и Рон бе захвърлен до него. Те чуваха стъпки и трясъци; мъжете преобръщаха столовете в палатката докато я претърсваха.

— Сега да видим, кого имаме тук!… каза Грейбек злорадо, преобръщайки Хари по гръб. Лъч светлина от пръчката на Грейбек го освети и той се изсмя.

— Май ще ми трябва малко Бирен шейк да го оправим тоя. К’во ти се е случило бе, грознико?

Хари не отговори веднага.

— КАЗАХ! — повтори Грейбек и Хари получи удар в диафрагмата, който го накара да се свие от болка — какво ти се е случило?

— Нажилен съм… — промърмори Хари. — Ужилиха ме…

— Да, изглежда е така… — каза втори глас.

— Как се казваш? — озъби се Грейбек.

— Дъдли — каза Хари.

— И първото ти име?

— Аз… Върнън. Върнън Дъдли.

— Провери списъка, Скейбиър! — каза Грейбек и Хари го чу да се премества към Рон. — Ами ти, червенокоско?

— Стан Шънпайк! — каза Рон.

— Как пък не! — каза мъжът на име Скейбиър. — Познаваме го Стан Шънпайк, бачка за нас!

Чу се още едно „туп“.

— Афс зъм Барди… каза Рон и Хари разбра, че устата му бе пълна с кръв. — Барди Уидли.

— Уизли, а? — дрезгаво каза Грейбек. — Значи си роднина на ония кръвни предатели, въпреки, че не си мътнород. И накрая, красивата ти приятелка… — от сладникавия тон на Грейбек Хари го побиха тръпки.

— Леко, Грейбек! — каза Скейбиър сред подигравките на другите.

— О, няма да хапя точно сега. Да видим дали ще си спомни името по-бързо от Барни. Коя си ти, момиче?

— Пенелопи Клиъруотър — каза Хърмаяни. Тя звучеше ужасена, но убедителна.

— Какъв е кръвният ти статут?

— Полукръвна… — каза Хърмаяни.