— Е, Драко? — каза Луциус Малфой. Той звучеше с надежда. — Той ли е? Хари Потър ли е?
— Не мога — не мога да съм сигурен… — каза Драко. Той се държеше надалеч от Грейбек и изглеждаше уплашен да погледне Хари, както и Хари бе да погледне него.
— Погледни го по-внимателно, виж! Ела по-близо!
Хари никога не бе чувал Луциус Малфой толкова развълнуван.
— Драко, ако ние сме тези които предадат Потър на Тъмния Лорд, всичко ще бъде просто…
— Нали няма да забравим кой всъщност го залови, надявам се, г-н Малфой? — каза Грейбек заплашително.
— Разбира се, разбира се! — нетърпеливо изрече Луциус. Той се доближи до Хари толкова близо, че Хари можеше да види обикновено отпуснатото, бледо лице с всеки детайл дори през подутите му очи, сякаш гледаше през решетка.
— Какво сте му направили? — попита Луциус Грейбек. — Как стана в това състояние?
— Това не бяхме ние…
— Прилича ми повече на Жилещо проклятие! — каза Луциус.
Сивите му очи обходиха челото на Хари.
— Има нещо тук… — прошепна той — може и да е белегът, разтегнат… Драко, ела тук, погледни внимателно! Какво мислиш?
Хари видя лицето на Драко отблизо, сега, до това на баща му. Те си приличаха толкова много, с тази разлика, че баща му изглеждаше извън себе си от вълнение, а изражението на Драко бе изпълнено с отвращение, дори страх.
— Не знам… — каза той и се отправи към камината където майка му наблюдаваше.
— По-добре да сме сигурни, Луциус! — обърна се Нарциса към съпруга си, с нейния студен, ясен глас. — Напълно сигурни, че това е Потър, преди да призовем Тъмния Лорд… Казват, че е негова… тя изучаваше отблизо пръчката от трънка, — но не съвпада с описанието на Оливандер… Ами ако сгрешим, ако повикаме Тъмния Лорд тук за нищо… помниш ли какво стори с Роул и Долохов?…
— Ами мътнородката тогава? — изръмжа Грейбек. Хари почти загуби равновесие докато „ловците“ караха пленниците да се завъртят отново така, че светлината да падне върху Хърмаяни.
— Я чакай! — остро каза Нарциса. — Да, да, тя беше при мадам Молкин с Потър! Видях снимката й в „Пророчески Вести“! Виж Драко, това не е ли онази Грейнджър?
— Аз… може би… да.
— Но тогава това е момчето Уизли! — извика Луциус, прекрачвайки около пленниците, за да погледне Рон. — Това са те, приятелите на Потър! Драко огледай го, не е ли синът на Артър Уизли, или как му беше там името?…
— Да… — каза Драко, отново с гръб към пленниците. Възможно е…
Вратата на гостната се отвори зад Хари. Проговори жена, чийто глас покачи страха на Хари до нови висоти.
— Какво е това? Какво става, Сиси?
Белатрикс Лестранж спокойно мина покрай пленниците и спря отдясно на Хари, втренчвайки се в Хърмаяни през тежките си клепачи.
— Но със сигурност… — каза тя тихо, това е мътнородката! Това ли е Грейнджър?!
— Да, да, Грейнджър е! — извика Луциус. — И до нея, смятаме — Потър! Потър и приятелите му, най- сетне заловени!
— Потър?! — изпищя Белатрикс и отстъпи назад за да огледа Хари. — Сигурен ли си? Тогава, Тъмният Лорд трябва незабавно да бъде осведомен!
Тя дръпна левия си ръкав: Хари видя Черния знак прогорен в плътта й и знаеше, че тя щеше да го докосне, да призове обичания си господар…
— Аз щях да го викна! — каза Луциус и неговата ръка хвана Белатрикс за китката, предотвратявайки я да докосне Знака. — АЗ ще го призова, Бела, Потър бе доведен в МОЯТА къща и следователно правото е МОЕ!
— Твоето право! — подигра му се тя, опитвайки се да отскубне ръката си от хватката му. — Ти загуби правото си, когато загуби пръчката си, Луциус! Как смееш! Махни си ръцете от мен!
— Това няма нищо общо с теб, не ти залови момчето!
— Извинете ме, г-н Малфой! — намеси се Грейбек, — но бяхме ние тези които заловиха Потър и ние ще бъдем тези, които ще вземат златото!
— Златото! — изсмя се Белатрикс, все още опитвайки се да отхвърли зет си, със свободната ръка претърсвайки джоба си за пръчката. — Вземи си златото боклукчия такъв, на мен за какво ми е?! Желая единствено и само честта от неговото… от…
Тя спря да се бори, тъмните й очи фиксирани върху нещо, което Хари не можеше да види. Ликуващ от капитулацията й, Луциус отхвърли ръката й и дръпна собствения си ръкав.
— СПРИ! — изпищя Белатрикс. — Не го докосвай, или всички ще бъдем унищожени, ако Тъмният Лорд дойде точно сега!
Луциус замръзна, показалецът му над неговият Знак. Белатрикс изчезна от полезрението на Хари.
— Какво е това? — чу я той да казва.
— Меч! — изсумтя един „ловец“ отстрани.
— Дай ми го!
— Не твой, госпо’о, мой е, мислим, че аз си го намерих…
Чу се гръм и проблясък червена светлина: Хари знаеше, че „ловецът“ бе зашеметен. Дочу се рев от другарите му: Скейбиър извади пръчката си.
— К’во си мислиш, че пра’иш бе, жено?
— ВЦЕПЕНИ СЕ! — изпищя тя — ВЦЕПЕНИ СЕ!
Те не бяха пречка за нея, въпреки че бяха четирима срещу един: тя бе вещица, Хари знаеше, че е с огромни умения и без капка съвест. Те паднаха където стояха, всички освен Грейбек, който бе насилен в клекнала позиция, ръцете му разперени. С ъгъла на очите си Хари видя как Белатрикс упражняваше натиск над върколака, мечът на Грифиндор бе стиснат здраво в ръката й, лицето й бе восъчно.
— Къде намерихте този меч? — прошепна тя на Грейбек докато измъкваше пръчката му от несъпротивляващата му се хватка.
— Как смееш? — озъби се той, устата му бе единственото нещо което можеше да се движи, а главата му бе насилена да погледне към нея. Той оголи острите си зъби. — Пусни ме, жено!
— Къде намерихте този меч? — повтори тя, размахвайки го пред лицето му. — Снейп го изпрати в моя трезор в „Гринготс“!
— Беше в палатката им! — дрезгаво каза Грейбек. — Казах ти да ме пуснеш!
Тя махна с пръчката си и върколакът скочи на крака, но изглеждаше прекалено предпазлив и не посмя да я доближи. Той застана зад едно кресло, мръсните му, изкривени нокти се бяха вкопчили в облегалката му.
— Драко, изкарай тези боклуци навън! — каза Белатрикс посочвайки към мъжете в безсъзнание. — Ако нямаш смелостта да ги довършиш, тогава ги остави на двора за мен!
— Не смей да говориш на Драко така! — каза Нарциса гневно, но Белатрикс изкрещя:
— Тихо! Ситуацията е по-лоша отколкото можеш да си представиш, Сиси! Имаме много сериозен проблем.
Тя стоеше, леко задъхана, гледайки меча, изучавайки дръжката му. Тогава тя се обърна към мълчаливите пленници.
— Ако това наистина е Потър, то той не бива да бъде нараняван… — промърмори тя повече на себе си, отколкото на другите. Тъмният Лорд желае сам да се отърве от Потър,… но ако разбере… трябва… трябва да знам…
Тя се обърна към сестра си отново.
— Пленниците трябва да бъдат отведени в подземието, докато обмисля какво да правим!
— Това е моята къща, Бела, няма да се разпореждаш!
— Направи го! Нямаш си и представа в каква опасност сме! — изпищя Белатрикс: тя изглеждаше стряскащо луда; тънка струя огън изкочи от пръчката й и прогори дупка в килима.
