прозореца едва контролирайки гнева си… щяха да понесат свирепо наказание, ако нямаха добра причина да го призоват обратно…
— И мисля, — каза гласът на Белатрикс, — че можем вече да се отървем от мътнорода. Грейбек, вземи я ако искаш!
— НЕ-Е-Е-Е-Е-Е-Е-Е-Е-Е-Е-Е-Е!!!!
Рон се бе втурнал в гостната; Белатрикс се обърна изненадана; тя насочи пръчката си към Рон…
— ЕКСПЕЛИАРМУС!!! — изрева Рон, насочвайки пръчката на Опаш срещу Белатрикс и нейната излетя във въздуха. Хари който бе изтичал след Рон я улови. Луциус, Нарциса, Драко и Грейбек се бях обърнали; Хари извика:
— ВЦЕПЕНИ СЕ! — и Луциус Малфой рухна върху камината. Снопове светлина изхвърчаха от пръчките на Драко, Нарциса и Грейбек; Хари се метна на пода и се претъркули зад канапето за да ги избегне.
— СПРЕТЕ, ИЛИ ТЯ УМИРА!
Задъхвайки се, Хари погледна зад ръба на канапето. Белатрикс подкрепяше Хърмаяни, която изглежда бе в безсъзнание и бе опряла късия си сребърен нож до гърлото й.
— Хвърлете пръчките си!… прошепна тя. — Хвърлете ги или ще видим точно колко мръсна е кръвта й!
Рон стоеше вцепенен, стискайки пръчката на Опаш. Хари се изправи, държейки тази на Белатрикс.
— Казах, хвърлете ги!! — изпищя тя, притискайки острието в гърлото на Хърмаяни. Хари забеляза капчици кръв да се появяват там.
— Добре! — извика той и хвърли пръчката на Белатрикс на земята в краката си. Рон направи същото с тази на Опаш. Двамата вдигнаха ръце.
— Добре! — злобно гледаше тя. — Драко, вземи ги! Тъмният Лорд идва, Хари Потър! Твоята смърт наближава!
Хари го знаеше; белегът му бе преизпълнен от болка и можеше да усети как Волдемор лети през небето далеч оттук, над тъмно и бурно море и скоро щеше да е достатъчно близо за да се магипортира при тях и Хари не виждаше изход…
— Сега… — каза тихо Белатрикс, докато Драко бързаше обратно с пръчките им — Сиси, мисля, че трябва да завържем малките герои отново, докато Грейбек се погрижи за г-ца Мътнород. Сигурна съм, че Тъмният Лорд няма да прояви недоволство, Грейбек, след всичко което си направил за него тази вечер…
След последните думи дойде особен стържещ звук отгоре. Всички погледнаха нагоре тъкмо навреме да видят как кристалният полилей потрепера. С изкърцване и заплашително поклащане той падна и се разби на пода с експлозия от кристали и верижки, падайки върху Хърмаяни и таласъма, който все още стискаше меча на Грифиндор. Блещукащи парченца кристал се разхвърчаха на всички посоки; Драко се преви на две, покривайки с ръце окървавеното си лице.
Докато Рон тичаше да извади Хърмаяни от развалините, Хари се възползва от тази възможност; той прескочи креслото, изтръгна трите пръчки от хватката на Драко, насочи ги и трите към Грейбек и изрева:
— ВЦЕПЕНИ СЕ!!! — Върколакът бе изхвърлен от тройната магия чак до тавана, след което се размаза на пода.
Докато Нарциса издърпваше Драко по-далеч от опасността, Белатрикс скочи на крака, косата й беше на всички посоки, размахвайки заплашително сребърния си нож; но Нарциса насочи пръчката си към вратата.
— Доби!! — изпищя тя и дори Белатрикс замръзна. — Ти!! ТИ разби полилея?!!…
Дребното духче изприпка в стаята, клатейки пръста си, сочещ към старата си господарка.
— Не бива да наранявате Хари Потър! — изписука той.
— Убий го, Сиси! — изпищя Белтрикс, но се разнесе ново „пук“ и пръчката на Нарциса също хвръкна във въздуха и се приземи на другата страна на стаята.
— Ти, малка, мръсна маймуно! — побесня Белатрикс. — Как смееш да отнемаш пръчката на вещица, как смееш да се противопоставяш на господарката си?!!
— Доби няма господари! — изкряка духчето. — Доби е свободен и Доби дойде да спаси Хари Потър и приятелите му!
Белегът на Хари го заслепяваше от болка. Смътно той съзнаваше, че остават някакви моменти, може би секунди, преди Волдемор да се появи сред тях.
— Рон хващаш — ТРЪГВАШ! — извика той, подмятайки една от пръчките на него; наведе се да издърпа Грипкук изпод полилея. Помествайки таласъма, който още стискаше меча, на едното си рамо, Хари хвана ръката на Доби и се завъртя, за да се магипортира.
Докато го обгръщаше тъмнина, той огледа за последно гостната: бледите, вцепенени фигури на Нарциса и Драко, червена ивица, което бе косата на Рон и неясният образ на летящият нож на Белатрикс, който прелетя през стаята към него…
Къщата на Бил и Фльор… Къщурката на раковините… Къщата на Бил и Фльор…
Той се стопи в небитието; всичко което можеше да направи бе да повтаря името на целта и да се надява, че ще му е достатъчно да стигне до там. Болката в белега му го прониза и тежестта на таласъма го притискаше; той можеше да усети острието на меча на Грифиндор да се блъска в гърба му; Ръката на Доби потръпна в неговата; той се чудеше дали духчето се опитваше да ги поеме, за да ги насочи в правилната посока…; той се опита, стискайки пръстите, да го увери, че всичко бе наред…
Изведнъж се удариха в солидна земя и подушиха солен въздух. Хари падна на колене, пускайки ръката на Доби и се опита да положи леко Грипкук на земята.
— Добре ли си? — каза той.
Таласъмът се размърда и изскимтя.
Хари присви очи в тъмнината. Изглежда имаше къщурка наблизо под огромното обсипано със звезди небе. Той сметна, че забеляза движение отвън.
— Доби, това ли е Къщурката на раковините? — прошепна той, стискайки и двете пръчки, които бе конфискувал от семейство Малфой, готов да се бие, ако се налагаше. — На правилното място ли сме? Доби?…
Той се обърна. Малкото духче стоеше на няколко метра от него.
— ДОБИ!!!
Духчето се помръдна леко, звездите се отразяваха в огромните му, блестящи очи. Заедно, той и Хари погледнаха сребърната дръжка на ножа, който бе пробил повдигащите се гърди на духчето.
— Доби… — не!… — ПОМОЩ!! — извика Хари към къщурката, към хората движещи се там.
— ПОМО-ОЩ!!!
Не го интересуваше дали бяха магьосници или мъгъли, приятели или врагове; всичко което го интересуваше бе, че тъмно петно се разпространяваше върху гърдите на Доби; той разтвори тънките си ръце към Хари в смирена молба. Хари го хвана и го положи върху спокойната трева.
— Доби, не!! Не умирай, не умирай…
Очите на духчето го намериха и устните му потръпнаха опитвайки се да образуват думи.
— Хари… Потър…
И тогава… духчето леко потръпна и се отпусна неподвижно… Очите му вече бяха нищо повече от големи, стъклени топки, озарени от светлината на звездите, които не можеха да видят…
Глава двадесет и четвърта
МАЙСТОРЪТ НА МАГИЧЕСКИ ПРЪЧКИ
Беше като да потъваш в стар кошмар; за секунда Хари коленичеше отново до тялото на Дъмбълдор в основата на най-високата кула на „Хогуортс“, но всъщност се бе вторачил в дребното телце, свито на тревата, пронизано от сребърния нож на Белатрикс. Хари все още нареждаше „Доби…“, „Доби…“, макар и да съзнаваше, че духчето бе отишло там, откъдето той не можеше да го повика обратно.
След минута две, той осъзна, че са дошли на правилното място, защото Бил и Фльор, Дийн и Луна, се събираха около него докато той коленичеше до духчето.
— Хърмаяни? — каза той изведнъж. — Къде е тя?
