Нарциса се поколеба за момент след това се обърна към върколака.
— Заведи тези пленници в подземието, Грейбек!
— Чакай! — каза Белатрикс остро. Всички освен… освен мътнородката.
Грейбек изсумтя от удоволствие.
— Не! — изкрещя Рон. — Вземи мен, задръж мен!
Белатрикс го удари през лицето; ударът оттекна из стаята.
— Ако тя умре по време на разпита, ти ще си следващият! — каза тя. „Кръвен предател“ е еквивалент на „мътнород“ за мен! Заведи ги долу, Грейбек, но не прави нищо… още!
Тя метна обратно пръчката на Грейбек, после извади къс сребърен нож изпод робата си. Тя освободи Хърмаяни от другите затворници и я завлачи за косата по средата на стаята, докато Грейбек насилваше останалите да се доберат до друга врата, водеща в тъмен коридор, с пръчката пред него, излъчваща невидима и неустоима сила.
— Мислите ли, че ще ме оставят малко от момичето като приключат? — изтаниника тихичко Грейбек, докато ги буташе надолу по коридора. — Бих казал, че ще получа една две хапчици, как мислиш, а, червенокоско?
Хари усещаше Рон да се тресе. Те бяха заставени да слязат по стръмно стълбище, все още завързани гръб в гръб и бяха в опасност да се подхлъзнат и да счупят вратовете си всеки момент. В дъното имаше тежка врата. Грейбек я отключи с почукване на пръчката си и ги въведе в една влажна и мухлясала стая и ги остави в пълна тъмнина. Екотът от затръшната врата на мазето едва бе затихнал, преди да долети ужасен, измъчен писък директно над тях.
— ХЪРМАЯНИ! — изрева Рон и започна да се извива и бори с въжетата които ги обвързваха, така че Хари залитна. — ХЪРМАЯНИ!!!
— Млъкни! — каза Хари. Млъкни, Рон, трябва да измислим начин…
— ХЪРМАЯНИ!!! ХЪРМАЯНИ!!!
— Трябва ни план, спри да крещиш — трябва да се развържем!…
— Хари?… — дочу се шепот в тъмнината. — Рон? Вие ли сте?
Рон спря да крещи. Чу се звук от раздвижване близо до тях и Хари видя една сянка да се приближава до тях.
— Хари? Рон?!…
— Луна?!…
— Да, аз съм! О, не, не исках да ви заловят!
— Луна, можеш ли да ни помогнеш да се отвържем? — каза Хари.
— О, да, мисля че да… има един стар пирон, който използваме, ако ни се налага да счупим нещо… само момент…
Хърмаяни изпищя отново над тях и можеха да чуят и Белатрикс да крещи също, но думите й бяха неразбираеми, защото Рон извика отново:
— ХЪРМАЯНИ! — ХЪРМАЯНИ!
— Г-н Оливандер? — Хари чу Луна да казва. — Г-н Оливандер, при вас ли е пиронът? Ако се мръднете малко… мисля, че беше някъде до каната с вода…
Тя се върна след няколко секунди.
— Ще трябва да стоите мирни! — рече тя.
Хари я усещаше как търсеше възлите за да ги развърже. Отгоре долетя гласът на Белатрикс.
— Ще те попитам още веднъж! От къде взехте този меч? От къде?!
— Намерихме го — намерихме го — МОЛЯ ВИ! — Хърмаяни изпищя отново; Рон се бореше все по- ожесточено и ръждивият пирон одраска Хари по китката.
— Рон, стой мирно! — прошепна Луна. — Не виждам какво правя…
— Джобът ми! — сети се Рон. — В джоба ми има Загасител и е пълен със светлина!
След няколко секунди се чу щракване и светещите сфери които Загасителят бе изсмукал от лампите в палатката, изкочиха в подземието: неспособни да се присъединят към източниците си, те просто висяха, като слънца, изпълвайки подземната стая със светлина. Хари видя Луна, със съсредотечено, но бяло лице, г-н Оливандер — майсторът на пръчки, свит в ъгъла.
Проточвайки врат, той видя съпленниците си: Дийн и таласъмът Грипкук, който едва беше в съзнание и се поклащаше на въжетата, които го държаха вързан с хората.
— О, така е много по-лесно, благодаря, Рон! — каза Луна и започна да кълца въжетата. — Здравей, Дийн!
Отгоре дойде гласът на Белатрикс:
— Лъжеш, мръсен мътнород, знам го! Били сте в трезора ми в „Гринготс“! Кажи истината, кажи истината!!
Още един ужасен писък…
— ХЪРМАЯНИ!!!
— Какво още взехте? Какво още? Кажи ми истината или, кълна се ще те нарежа на парчета с този нож!
— Ето!
Хари усети въжетата да падат и се обърна, потривайки китките си, да види Рон, който тичаше из мазето, поглеждайки към ниския таван; търсеше врата. Дийн, чието лице бе подпухнало и кърваво каза „Благодаря“ на Луна и стоеше там треперейки, но Грипкук падна към пода, изглеждайки замаян и дезориентиран, с много синини по мургавото лице.
Рон сега се опитваше да се магипортира без пръчка.
— Няма изход, Рон! — каза Луна, наблюдавайки безрезултатните му опити. Подземието е напълно защитено. Опитвах се в началото. Г-н Оливандер е тук от по-отдавна, той също е опитал всичко.
Хърмаяни пищеше отново: звукът премина през Хари като физическа болка. Със замъглено съзнание от жестокото пламтене на белега му, той също започна да тича из мазето, опипвайки стените без съвсем да знае за какво; знаеше в сърцето си, че бе безсмислено.
— Какво още взехте, какво още? ОТГОВОРИ МИ! КРУЦИО!
Писъците на Хърмаяни отскачаха от стените, Рон почти плачеше, докато блъскаше по тях с юмруци и Хари в пълно отчаяние, свали кесийката на Хагрид от врата си и се разтърси из нея: той извади снича на Дъмбълдор и го раздруса, надявайки се на и той не знаеше какво — нищо не стана; той размаха счупените части на фениксовата си пръчка, но те бяха безжизнени — парчето от огледалото падна блещукащо на пода и той видя проблясване от най-светлото синьо — окото на Дъмбълдор се вторачи в него от огледалото!
— Помогни ни! — извика той в отчаяние. — В подземието на имението Малфой сме, помогни ни!
Окото мигна и изчезна.
Хари не беше сигурен дали то наистина бе там. Той наклони парчето от огледалото насам натам, но нищо не се отрази там освен стените и таванът на техният затвор, а горе Хърмаяни пищеше най-зле от всякога и до него Рон крещеше:
— ХЪРМАЯНИ!!! ХЪРМАЯНИ!!!
— Как влязохте в трезора ми? — те чуха Белатрикс да крещи. — Онзи малък, мръсен таласъм в мазето ли ви помогна?
— Ние го срещнахме тази вечер! — плачеше Хърмаяни. — Никога не сме влизали в трезора ти… това не е истинският меч! Копие е, просто дубликат!
— Копие, а? — зловещо изкрещя Белатрикс. — О, колко правдоподобна история!
— Но можем лесно да разберем! — дойде гласът на Луциус. — Драко, я доведи таласъма, той може да ни каже дали мечът е истински или фалшификат!
Хари хукна натам, където Грипкук се бе свил на пода.
— Грипкук!… — прошепна той в заостреното ухо на таласъма — трябва да им кажеш, че мечът е фалшификат, НЕ ТРЯБВА да разберат, че е истинският, Грипкук, моля те!…
Той чу някой да тича надолу по стълбите; в следващият момент, треперещият глас на Драко заговори от другата страна на вратата.
— Отдръпнете се. Застанете до стената. Не опитвайте нищо или ще ви убия!
Те сториха така както бе заповядано; докато ключалката се завърташе Рон щракна със Загасителя и
