Хари Потър и даровете на смъртта

— Доведе ме тук. Спаси ме.

— Е, предполагам, че не съжаляваш — каза малко нетърпеливо Хари.

— Не, не съжалявам, Хари Потър — потвърди Грипкук и започна да суче с пръст рядката си черна брада, — но ти си много странен магьосник.

— Така да бъде — рече Хари. — Е, имам нужда от малко помощ, Грипкук, и точно ти можеш да ми помогнеш.

Таласъмът не даде знак, с който да го насърчи, само продължи да се въси срещу него, сякаш за пръв път виждаше такова нещо.

— Трябва да проникна в един трезор в „Гринготс“.

Хари не искаше да го оповестява толкова дръзко, думите сами излязоха от устата му, защото го проряза болка в челото и той отново видя очертанията на „Хогуортс“. Затвори твърдо съзнанието си. Първо трябваше да приключи с Грипкук. Рон и Хърмаяни гледаха Хари така, сякаш е полудял.

— Хари… — подхвана Хърмаяни, но Грипкук я прекъсна.

— Да проникнеш в трезор в „Гринготс“ ли? — повтори таласъмът и се понамръщи, докато се наместваше върху леглото. — Невъзможно!

— Не, възможно е — възрази Рон. — Вече е правено.

— Да — потвърди и Хари. — Същия ден, когато те срещнах за пръв път, Грипкук. На моя рожден ден преди седем години.

— Но в онзи момент въпросният трезор вече беше празен — тросна се таласъмът и Хари разбра — макар да бе напуснал „Гринготс“, Грипкук беше възмутен от самата мисъл, че защитата на банката е била разбита. — Тогава банката почти не се охраняваше.

— Е, трезорът, в който трябва да проникнем, не е празен и предполагам, че има доста мощна защита — обясни Хари. — Принадлежи на семейство Лестранж.

Видя как Хърмаяни и Рон се споглеждат учудено, но искаше първо Грипкук да отговори — на тях щеше да им обяснява после.

— Избий си го от главата — отсече таласъмът. — Под пода ако търсиш ти туй, що не ти принадлежи…

— Там ще намериш за „заслуга“ освен богатство, нещо друго… Да, знам, помня надписа — каза Хари. — Но аз не се опитвам да се сдобия с богатство, не се опитвам да направя нещо за лична изгода. Вярваш ли ми?

Таласъмът го погледна с крайчеца на дръпнатите си очи и мълниевидният белег бе пронизан от болка, но Хари не й обърна внимание и отказа да я признае и да последва поканата й.

— Ако има магьосник, на когото ще повярвам, че не търси лична изгода — каза накрая Грипкук, — то това си ти, Хари Потър. Таласъмите и домашните духчета не са свикнали да ги закрилят и да им засвидетелстват уважение, както ти направи тази нощ. Най-малкото пръчконосците.

— Пръчконосците… — повтори Хари: думата му прозвуча доста странно точно когато в белега отново го прониза болка и Волдемор насочи мислите му на север, а Хари изгаряше от нетърпение да поразпита Оливандър в съседната стая.

— Магьосниците и таласъмите отдавна си оспорват правото да носят магически пръчки — обясни тихо Грипкук.

— Е, таласъмите могат да правят магии и без пръчки — напомни Рон.

— Това е несъществено! Магьосниците отказват да споделят тайните на пръчките с другите магически създания, те не ни позволяват да разширим силата си!

— Е, и таласъмите не искат да споделят с магьосниците как правят своите си магии — рече Рон. — Отказвате да ни обясните как изработвате мечове и доспехи. Таласъмите владеят ковашкото изкуство в степен, непостижима за магьосниците…

— Това не е важно — прекъсна го Хари, забелязал, че Грипкук почервенява все повече. — Тук не става въпрос за съперничеството между магьосници и таласъми или други магически същества…

Грипкук се засмя гадничко.

— А, точно за това става въпрос! Черния лорд набира все по-голяма мощ и вашето племе се поставя все по-твърдо над моето! „Гринготс“ попада във властта на магьосниците, домашните духчета са изтребвани, а кой от пръчконосците негодува от това?

— Ние! — възкликна Хърмаяни. Както седеше на креслото, беше изправила гръб и очите й бяха блеснали. — Ние негодуваме! И аз, Грипкук, съм подложена на не по-малки гонения от таласъмите и домашните духчета. Аз съм мътнорода!

— Не се наричай така… — промърмори Рон.

— Защо да не се наричам? — каза Хърмаяни. — Мътнорода съм и се гордея с това! При новия ред аз, Грипкук, не съм в по-розово положение от теб. В къщата на Малфой избраха мен, за да ме изтезават! — Докато говореше, тя отмести яката на халата, за да покаже как на мястото на врата й, където Белатрикс бе натиснала камата, се червенее рана. — Знаеш ли, че именно Хари направи Доби свободен? — попита Хърмаяни. — Знаеш ли, че от години искаме домашните духчета да получат свобода? — Рон се намести притеснен върху страничната облегалка на креслото, където седеше тя. — Едва ли, Грипкук, мечтаеш повече от нас Ти-знаеш-кой да бъде победен.

Таласъмът я изгледа със същото любопитство, което беше проявил и към Хари.

— Какво ще търсите в трезора на Лестранж? — попита той внезапно. — Мечът вътре е фалшив. Този тук е истинският. — Той премести поглед от единия към другия. — Мисля, че вече го знаете. Там ме помолихте да излъжа заради вас.

— Но в трезора се пази не само фалшивият меч, нали? — попита Хари. — Ти сигурно си виждал и другите неща вътре.

Сърцето му биеше по-силно от всякога. Той удвои усилията си да не забелязва туптящата болка в белега.

Таласъмът отново намота брадата си около пръста.

— В разрез с нашия кодекс е да разгласяваме тайните на „Гринготс“. Пазители сме на несметни съкровища. Имаме задължение към вещите, които са поверени на нашите грижи и които твърде често са сътворени от пръстите ни. — Таласъмът помилва меча и плъзна черни очи от Хари към Хърмаяни и към Рон, после отново към Хари. — Толкова млад, а се сражава срещу толкова много!

— Ще ни помогнеш ли? — попита Хари. — Не можем и да мечтаем да проникнем в трезора, ако не ни помогне някой от таласъмите. Ти си единствената ни надежда.

— Аз… ще помисля — отговори влудяващо Грипкук.

— Обаче… — подхвана вбесен Рон и Хърмаяни го сръга в ребрата.

— Благодаря ти — каза Хари.

Таласъмът наведе в нещо като поклон голямата си глава като кубе, после разгъна къси крачка.

— Мисля, че кострастът е свършил работа — оповести той, като се разположи опасно съвсем в края на леглото на Бил и Фльор. — Сигурно най-после ще мога да поспя. Извинявайте…

— Да, разбира се — рече Хари, но преди да излезе от стаята се наведе и взе меча на Грифиндор, който лежеше до таласъма.

Грипкук не възрази, ала докато затваряше след себе си вратата, на Хари му се стори, че зърна негодувание в таласъмските очи.

— Ах, тъпанарът му с тъпанар! — пошушна Рон. — Приятно му е да ни размотава.

— Хари — прошепна и Хърмаяни, като дръпна и двамата по-далеч от вратата, в средата на стълбищната площадка, която още тънеше в мрак, — дали казваш това, което си мисля, че казваш: че в трезора на Лестранж има хоркрукс?

— Да — потвърди той. — Белатрикс изпадна в ужас, когато реши, че сме били вътре в трезора, място не можеше да си намери. Защо? За кое си помисли, че сме го видели и че сме могли да го вземем? Направо се вцепени, че Вие-знаете-кой може да научи.

— Пък аз смятах, че търсим места, където Вие-знаете-кой е ходил, места, където е правил нещо важно — озадачи се Рон. — Влизал ли е някога в трезора на Лестранж?

— Не знам дали изобщо е влизал в „Гринготс“ — отговори Хари. — Като по-млад никога не е държал там злато, защото никой не му е завещавал нищо. Но не е изключено да е видял банката отвън първия път,