каквото знам и за което се досещам!
— Ясно — отсече Хари. — Казахте ли му за еднаквите сърцевини? Казахте ли му, че просто трябва да вземе пръчката на друг магьосник?
Оливандър беше вцепенен и ужасѐн колко много знае Хари. Той кимна бавно.
— Но не се получи — продължи Хари. — Моята пръчка пак победи пръчката, която Волдемор беше взел за кратко. Знаете ли защо стана така?
Старецът поклати глава точно толкова бавно, както току-що беше и кимнал.
— Аз… никога не съм чувал за подобно нещо. Онази нощ пръчката ти е направила нещо нечувано. Връзката между еднакви сърцевини се среща изключително рядко, но виж, не знам защо твоята пръчка е счупила пръчка, взета от друг…
— Говорехме за другата пръчка, за пръчката, която сменя собствениците си само чрез убийство. Щом разбра, че моята пръчка е извършила нещо твърде необичайно, Вие-знаете-кой се върна и попита за онази, другата пръчка, нали?
— Откъде знаеш?
Хари не отговори.
— Да, той ме попита — пророни Оливандър. — Искаше да му кажа всичко, което знам за пръчката, известна с различни имена: Смъртоносна пръчка, Пръчка на Ориста и Бъзова пръчка.
Хари погледна встрани към Хърмаяни. Тя беше потресена.
— Черния лорд — продължи приглушено и уплашено Оливандър — винаги е бил доволен от пръчката, която му изработих, със сърцевина от фениксово перо, трийсет и пет сантиметра, после обаче откри връзката между еднаквите сърцевини. Сега търси друга, по-могъща пръчка като единствен начин да победи твоята.
— Но той много скоро ще научи — ако вече не е научил, — че пръчката ми е повредена до степен да не може да се поправи — каза тихо Хари.
— Не! — извика стресната Хърмаяни. — Няма откъде да знае, Хари, как ще научи, че…
— С „Приори инкантатем“ — отговори той. — Хърмаяни, ние оставихме твоята пръчка и пръчката от трънка в къщата на Малфой. Ако ги разгледат добре, ако ги накарат да възстановят заклинанията и магиите, които са правили напоследък, ще видят, че твоята е счупила моята, ще разберат, че си се опитала и не си успяла да я поправиш, и ще се досетят, че оттогава използвам пръчката от трънка.
Не остана и следа от малкото руменина, която Хърмаяни си беше възвърнала, откакто бяха пристигнали тук. Рон погледна укорно Хари и каза:
— Дайте да не мислим за това сега…
Но тук се намеси господин Оливандър:
— Черния лорд вече не търси Бъзовата пръчка само за да те унищожи, господин Потър. Преизпълнен е с решимост да я притежава, защото е убеден, че тя ще го направи наистина неуязвим.
— А ще го направи ли?
— Който притежава Бъзовата пръчка, постоянно трябва да се страхува, че ще бъде нападнат — обясни старецът, — но това, че Черния лорд може да се сдобие със Смъртоносната пръчка, наистина е… трябва да призная… страховито.
Хари внезапно си спомни как първия път, когато видя Оливандър, не беше сигурен дали го харесва. Дори сега, след като Волдемор го беше изтезавал и държал затворен в подземието, мисълта, че той може да се сдобие с тази пръчка, явно очароваше стареца точно толкова, колкото и го отвращаваше.
— Наистина ли… наистина ли смятате, господин Оливандър, че такава пръчка съществува? — попита Хърмаяни.
— О, да — потвърди старецът. — Да, напълно възможно е да проследите движението на пръчката през историята. Има, разбира се, и бели петна, има и дълги промеждутъци, когато тя е изчезвала от поглед, временно се е губела или е била скрита, но задължително отново е излизала наяве. Притежава особени свойства, по които посветените в науката за пръчките веднага я разпознават. Има и писмени свидетелства, някои са доста мъгляви, но аз и други майстори на пръчки сме се заели да ги изучаваме. Те звучат достоверно.
— Значи… не смятате, че това е приказка или мит? — попита обнадеждена Хърмаяни.
— Да, не смятам — потвърди Оливандър. — Виж, не знам дали сменя собственика си
— Господин Оливандър — намеси се пак Хари, — казахте на Вие-знаете-кого, че Бъзовата пръчка е у Грегорович, нали?
Старецът пребледня още повече, ако това изобщо беше възможно. Приличаше на призрак, когато преглътна с усилие.
— Но откъде… откъде…
— Няма значение откъде знам — отговори Хари и затвори за миг очи: сред парещата болка за секунди видя главната улица в Хогсмийд, където още беше тъмно, защото селото се намираше много по на север. — Значи казахте на Вие-знаете-кого, че пръчката е у Грегорович?
— Беше плъзнал такъв слух — пророни Оливандър. — Слух отпреди много, много години, тогава ти още не си бил роден! Мисля, че го е пуснал самият Грегорович. Ясно е, че това ще бъде само добре дошло за него — да се разчуе, че изучава и възпроизвежда и в други пръчки свойствата на Бъзовата пръчка!
— Да, това е ясно — потвърди Хари. — Господин Оливандър, и един последен въпрос, после ще ви оставя да си почивате. Какво знаете за Даровете на Смъртта?
— За… кое? — попита майсторът, напълно объркан.
— Даровете на Смъртта.
— Опасявам се, че нямам и представа за какво ми говориш. Пак ли е свързано с пръчките?
Хари се взря в изпитото лице и реши, че Оливандър не се преструва. Наистина не знаеше нищо за Даровете.
— Благодаря ви — каза момчето. — Много ви благодаря. Сега ще ви оставим да си починете малко.
Старецът беше поразен.
— Той ме изтезаваше! — простена отново. — Проклятието Круциатус… нямате представа…
— Имам — възрази Хари. — Наистина. Много ви моля, починете си. Благодаря ви, че ми разказахте всичко това.
Той поведе Рон и Хърмаяни надолу по стълбите. Бил, Фльор, Луна и Дийн седяха на масата в кухнята с по чаша чай пред себе си. Когато Хари се появи на вратата, всички вдигнаха очи, но той само им кимна и продължи към градината, следван от Рон и Хърмаяни. Пред тях лежеше червеникавата могилка, покрила Доби, и Хари се върна при нея точно когато болката в главата му започна да става все по-силна. Сега той трябваше да хвърли огромни усилия, за да отпъди виденията, които постоянно го връхлитаха; знаеше обаче, че ще му се наложи да се съпротивлява още съвсем кратко. Не след дълго щеше да се поддаде, защото трябваше да разбере дали предположението му се е оказало вярно. Но трябваше да издържи още малко, за да обясни на Рон и Хърмаяни.
— Преди много време Бъзовата пръчка е била у Грегорович — подхвана Хари. — Видях как Вие-знаете- кой се опитва да го издири. След като го намери, разбра, че пръчката вече не е у Грегорович: че е била открадната от Гриндълуолд. Виж, не знам откъде Гриндълуолд е научил, че пръчката е у Грегорович, но ако майсторът е бил толкова глупав сам да пусне слуха, явно не е било особено трудно.
Волдемор беше при портата на „Хогуортс“, Хари го видя как стои там, видя и фенера, който подскачаше в предизгревната светлина и се приближаваше все повече и повече.
— Гриндълуолд е използвал Бъзовата пръчка, за да постигне могъщество. И в апогея на властта му, когато Дъмбълдор е знаел, че единствен той е в състояние да го спре, обявил дуел на Гриндълуолд и го победил, а после взел Бъзовата пръчка.
— Бъзовата пръчка е била у Дъмбълдор? — ахна Рон. — Но къде е сега?
— В „Хогуортс“ — отговори Хари, като се мъчеше да остане със съзнанието си при тях в градината на върха на отвесната скала.
