Всички около масата завикаха радостно и въздъхнаха от облекчение, а Хърмаяни и Фльор възкликнаха в един глас:
— Честито!
Рон пък ахна:
— Лелеее, бебе!
Сякаш никога досега не бе чувал за такава чудесия.
— Да… да… момче — потвърди отново Лупин, който изглеждаше заслепен от собственото си щастие. Заобиколи масата и прегърна Хари, сякаш изобщо не е имало кавга в подземието на площад „Гримолд“. — Ти ще му бъдеш кръстник — рече той, след като пусна момчето.
— Аз ли? — изпелтечи Хари.
— Да, ти, разбира се… Дора е съгласна, никой не е по-достоен…
— Аз… да… амиии…
Хари беше изумен, потресен, възхитен: Бил бързо отиде да донесе вино, а Фльор се зае да убеждава Лупин да полеят случая.
— Не мога да стоя дълго, трябва да се връщам — обясни Лупин, като озари всички с усмивка: беше се подмладил с години, Хари никога не го беше виждал такъв. — Благодаря ти, благодаря ти, Бил!
След малко Бил вече беше напълнил бокалите, всички се изправиха и ги вдигнаха високо за наздравица.
— За Теди Ремус Лупин — каза Лупин, — велик магьосник в проект!
— На кого пррилича? — попита Фльор.
— Според мен на Дора, но тя мисли, че ми е одрал кожата. Почти без коса е. Изглеждаше черна, когато бебето се роди, но се кълна, че от час на час става все по-червена. Щом се прибера, нищо чудно и да е руса. Андромеда разправя, че косата на Тонкс е започнала да си мени цвета още от мига, когато се появила на бял свят. — Той пресуши бокала. — О, добре де, добре… хайде по още един — добави с грейнала усмивка, когато Бил понечи да му го напълни отново.
Вятърът брулеше малката къщурка, огънят подскачаше и пукаше и не след дълго Бил вече отваряше нова бутилка вино. Новината на Лупин сякаш ги беше преобразила, беше ги извадила за кратко от състоянието на обсада: вестта за нов живот им вдъхна въодушевление.
Единствен таласъмът сякаш си остана недокоснат от внезапно обзелото ги празнично настроение и след малко се измъкна в стаята, където сега се ширеше сам. Хари си мислеше, че само той го е забелязал, докато не видя, че Бил изпраща с поглед Грипкук, който вече се качваше по стълбите.
— Не… не… наистина трябва да се прибирам — рече накрая Лупин, след като отказа поредния бокал вино. Изправи се и пак се загърна с пътническото наметало. — Довиждане, довиждане… тия дни ще се опитам да ви донеса снимки… всички ще се зарадват много, че съм ви видял…
Пристегна наметалото и се сбогува, като прегърна жените и се ръкува с мъжете, после, все така грейнал, се върна в свирепата нощ.
— Хари — кръстник! — възкликна Бил, докато помагаха да се разчисти масата и влязоха заедно в кухнята. — Голяма чест! Поздравления!
Хари остави празните бокали, които носеше, а Бил затвори вратата след него, за да заглуши гласовете на другите, които продължаваха да празнуват шумно дори в отсъствието на Лупин.
— Всъщност, Хари, исках да си поговорим на четири очи. А не е лесно да издебна удобен случай, къщата е пълна с хора. — Бил се поколеба. — Хари, намислил си да правиш нещо с Грипкук. — Прозвуча не като въпрос, а като установен факт и Хари дори не помисли да отрича. Само погледна изчаквателно Бил. — Познавам ги аз таласъмите… Откакто съм завършил „Хогуортс“, работя към „Гринготс“. Доколкото изобщо може да съществува приятелство между магьосници и таласъми, имам приятели и сред тях… или по-точно, има таласъми, които познавам добре и ги харесвам. — Бил отново се подвоуми. — Хари, какво искаш от Грипкук и какво си му предложил в замяна?
— Не мога да ти кажа, Бил — отвърна Хари. — Съжалявам.
Вратата на кухнята зад тях се отвори — Фльор се опитваше да пренесе още няколко празни бокала.
— Изчакай — спря я Бил. — Съвсем малко.
Тя се върна и отново затвори вратата.
— В такъв случай ще ти кажа едно — продължи Бил. — Ако си сключил някаква сделка с Грипкук, и особено ако в нея са включени и съкровища, трябва да внимаваш изключително много. Представите на таласъмите за собственост, плащане и възнаграждение не са същите, както при хората.
Хари усети как го притиснаха съмнения, сякаш вътре в него се бе размърдало змийче.
— В какъв смисъл? — попита той.
— Говорим за различни създания — обясни Бил. — Отношенията между магьосници и таласъми са формирани с векове, но това го знаеш и ти от историята на магията. И двете страни са допускали грешки, никога не бих твърдял, че магьосниците са били невинни. И все пак някои таласъми, и най-вече таласъмите в „Гринготс“, са склонни да смятат, че когато става дума за злато и съкровища, не бива да се доверяват на магьосниците, които не зачитат правото им на собственост.
— Аз го зачитам… — възрази Хари, но Бил поклати глава.
— Ти, Хари, не разбираш, никой не е в състояние да разбере, освен ако не е живял с таласъми. Според таласъма законен и истински собственик на дадена вещ е онзи, който я е създал, а не който я е купил. Според таласъмите всичко изработено от тях им принадлежи по право.
— Но ако е било купено…
— В такъв случай те смятат, че са го преотстъпили временно на онзи, който е платил. Но им е много трудно да приемат, че предмети, изработени от тях, се предават от магьосник на магьосник. Видя лицето на Грипкук, когато тиарата мина пред очите му от ръце в ръце. Той не одобрява. Според мен той смята, както и най-озлобените от неговия вид, че е трябвало тиарата да им бъде върната веднага щом първият й купувач е починал. Разглеждат едва ли не като кражба нашия обичай да задържаме създадените от тях вещи и да ги предаваме без допълнително заплащане от магьосник на магьосник.
Хари усети застрашителна несигурност и се запита дали всъщност Бил не се досеща повече, отколкото дава да се разбере.
— Единственото, което се опитвам да ти обясня, Хари, е да си отваряш очите на четири, след като си обещал нещо на таласъм — каза Бил вече с ръка върху дръжката на вратата на всекидневната. — По- безопасно е да проникнеш с взлом в „Гринготс“, отколкото да не спазиш обещание, което си дал на таласъм.
— Добре — рече Хари, а Бил отвори вратата, — да. Благодаря. Ще го имам предвид.
И се върна след Бил при останалите, обзет от неприятна мисъл, която безспорно беше породена от изпитото вино. Явно беше на път като кръстник на Теди Лупин да стане точно толкова безразсъден, колкото е бил и неговият кръстник Сириус Блек.
ГЛАВА ДВАЙСЕТ И ШЕСТА
„ГРИНГОТС“
След като изясниха плана и приключиха с подготовката, в стъкленичка върху полицата над камината в най-малката стая вече лежеше един-единствен дълъг, твърд черен косъм (махнат от пуловера, с който Хърмаяни беше облечена в къщата на Малфой).
— И ще използваш истинската й пръчка — каза Хари и кимна към ореховата пръчка, — затова според мен ще бъдеш доста убедителна.
Хърмаяни сякаш се страхуваше, че пръчката ще я ужили или ухапе, когато я вдигне.
— Мразя я — рече тихо момичето. — Наистина. Не ми харесва, сякаш не е за мен… и държа частица от оная вещица.
Хари за миг си спомни как Хърмаяни пренебрегваше неприязънта му към пръчката от трънка, защото само си въобразявал, че тя не била толкова добра като неговата, и всичко било въпрос на свикване. Реши обаче да не припомня нейните думи: сега, когато се готвеха да проникнат с взлом в „Гринготс“, едва ли беше най-подходящото време да влиза в разпри с Хърмаяни.
— Сигурно това ще ти помогне да се вживееш в образа — намеси се и Рон. — Представяй си какво е
