— Ще стигне — отвърна Хари, докато разглеждаше картата на най-дълбоките тунели, която Грипкук беше нарисувал собственоръчно.
Другите обитатели на „Черупката“ нямаше как да не забележат, че става нещо и Хари, Рон и Хърмаяни се появяват само за да се нахранят. Никой не подпитваше, макар че докато седяха на масата, Хари често усещаше, че Бил ги гледа загрижено и разтревожено.
Колкото повече време прекарваха с таласъма, толкова повече Хари си даваше сметка, че не го харесва. Грипкук неочаквано се показа като кръвожаден, смееше се при мисълта, че по-нисшите създания могат да изпитват болка, и явно злорадстваше, че вероятно ще се наложи да нараняват други магьосници, за да проникнат в трезора на Лестранж. Хари долавяше, че неприязънта му е споделяна и от двамата му приятели, но не я обсъждаха гласно: без Грипкук нямаше да се справят.
Таласъмът с голямо нежелание се хранеше заедно с останалите. Дори след като краката му оздравяха, продължи да настоява да му носят храната в стаята, както на изнемощелия Оливандър, докато (след един гневен изблик на Фльор) Бил не се качи горе да му каже, че така не може да продължава. След това Грипкук се присъедини към тях на пренаселената маса, макар и да отказваше да яде същото като останалите и настояваше да му дават парчета сурово месо, корени и гъби.
Хари се чувстваше отговорен: в края на краищата именно той беше поискал таласъмът да остане в „Черупката“, за да го разпита, заради него цялото семейство Уизли бе принудено да се укрива, а Бил, Фред, Джордж и господин Уизли не можеха да ходят на работа.
— Съжалявам — сподели той с Фльор една априлска привечер, докато й помагаше да приготви вечерята. — Не съм искал всичко това да ви се струпа на главата.
Фльор тъкмо беше заповядала на няколко ножа да нарежат пържоли за Грипкук и Бил, който след нападението на Грейбек предпочиташе месото алангле. Докато ножовете се въртяха зад нея, донякъде раздразненото й изражение по-омекна.
— ’Арри, ти спаси живота на сестрра ми, не съм забрравила.
Това не беше съвсем истина, но Хари реши да не й напомня, че Габриел изобщо не е била изложена на сериозна опасност.
— При всички положения господин Оливандърр още днес отива прри Мюрриъл — продължи Фльор, като насочи магическата си пръчка към тенджерка със сос, която тутакси закъкри. — Това облекчава нещата. Таласъмът — понамръщи се тя — може да се прренесе долу, а вие да се качите в неговата стая.
— Нямаме нищо против да спим и във всекидневната. — Хари знаеше, че Грипкук ще се разсърди, ако го накарат да спи на дивана: ако искаха да осъществят плана си, беше много важно таласъмът да е доволен. — Не се притеснявай за нас. — А когато Фльор се опита да възрази, Хари допълни: — Ние с Рон и Хърмаяни скоро също ще се махнем и няма да сме ти в тежест. Не се налага да стоим още дълго тук.
— Ама как така? — свъси се срещу него Фльор, както сочеше с магическата пръчка към тенджерата със задушеното, увиснала във въздуха. — И дума да не става да си трръгвате, тук сте в безопасност.
Докато го казваше, приличаше малко на госпожа Уизли и Хари се зарадва, че точно в този миг задната врата се отвори. Влязоха Луна и Дийн с влажни от дъжда коси — носеха изхвърлени от морето дърва.
— … и мънички ушички — разпалено обясняваше Луна, — както твърди татко, малко като на хипопотамите, само че виолетови и космати. И ако искаш да ги повикаш, трябва да тананикаш: предпочитат валсове, не си падат по бързите парчета…
Смутен, Дийн сви рамене, докато минаваше покрай Хари, и отиде след Луна в гостната с трапезария, където Рон и Хърмаяни редяха масата за вечеря. Хари се възползва от възможността да се изплъзне от въпросите на Фльор, грабна две кани с тиквен сок и тръгна след тях.
— И ако някога дойдеш у нас, ще ти покажа рога, татко ми писа за него, но още не съм го виждала, защото смъртожадните ме свалиха от експрес „Хогуортс“ и така и не се прибрах за Коледа — продължи с обясненията Луна, докато двамата с Дийн стъкмяваха огъня.
— Казахме ти вече, Луна — провикна се от другата стая Хърмаяни. — Рогът се взриви. И той е на бълвачозавър, а не на нагънаторог шнорхелоподобен квакльовец…
— Не, не, сигурна съм, че е бил на квакльовец — безгрижно възрази Луна. — Татко ми каза. Може би вече се е възстановил, те си се поправят сами.
Хърмаяни поклати глава и продължи да реди вилиците, а на стълбите изникна Бил, който водеше господин Оливандър. Майсторът на магически пръчки още изглеждаше страшно изнемощял и се беше вкопчил в ръката на Бил, който го крепеше и носеше голям куфар.
— Ще ми бъде мъчно за вас, господин Оливандър — каза Луна и се приближи до стареца.
— И на мен, миличка — отвърна той и я потупа по рамото. — На онова място ми беше неизразима утеха.
— Е, au revoir29 — рече Фльор и го целуна по двете бузи. — Дали ще ви затррудни да прредадете един пакет на леля Мюрриъл? Така и не й въррнах тиаррата.
— За мен ще бъде чест — кимна леко Оливандър, — най-малкото, което мога да направя в замяна на прещедрото ви гостоприемство.
Фльор извади кутийка, облепена с протрито вече кадифе, и я отвори, за да покаже на майстора на пръчки тиарата. Тя проблесна и замига в светлината на ниската лампа.
— Лунни камъни и диаманти — оповести Грипкук, който се беше шмугнал в стаята, без Хари да го забележи. — Мисля, че е изработена от таласъми.
— И платена от магьосници — каза тихо Бил и Грипкук го стрелна с поглед, който беше и уклончив, и предизвикателен.
Силният вятър блъскаше по прозорците на къщата, когато Бил и Оливандър изчезнаха в нощта. Останалите се сместиха около масата лакът до лакът, притиснати дотолкова, че почти нямаше как да движат ръцете си, и започнаха да се хранят.
В камината до тях пукаше и пращеше огън. Хари забеляза, че Фльор само ровичка в храната и току поглежда към прозореца. Бил се върна с разрошена от вятъра дълга коса още преди да са си изяли супата.
— Всичко е наред — съобщи той. — Оливандър е настанен, мама и татко ви пращат поздрави. Джини също. Фред и Джордж ще скъсат нервите на Мюриъл — разположили са в задната стаичка Совешката служба за доставка по домовете. Но Мюриъл се поободри, щом си видя тиарата — вече си мислела, че сме я откраднали.
— О, тази твоя леля е толкова charmante! — нацупено отвърна Фльор, после размаха магическата пръчка и мръсните чинии се наредиха на купчинка във въздуха.
Тя ги хвана и с решителна крачка излезе от стаята.
— Татко също изработи тиара — намеси се Луна. — По-точно нещо като корона.
Рон срещна погледа на Хари и се подсмихна — Хари знаеше, че се е сетил за смехотворното украшение за глава, което видяха при посещението си у Ксенофилиус.
— Ами да, опитва се да възстанови изчезналата диадема на Рейвънклоу. Смята, че вече е установил повечето елементи. А когато добави и Билиуиговите крилца, вече си стана съвсем друго…
На входната врата се заблъска силно. Всички се извърнаха натам. Фльор дотича уплашена от кухнята, Бил скочи на крака с насочена към вратата магическа пръчка, Хари, Рон и Хърмаяни сториха същото. Грипкук се смъкна нечуто под масата и изчезна от поглед.
— Кой е? — извика Бил.
— Аз съм, Ремус Джон Лупин! — отвърна през виещия вятър силен глас. Хари усети как го пробожда страх: какво ли се беше случило? — Аз съм върколак, женен съм за Нимфадора Тонкс и ти, Пазителя на тайната на „Черупката“, ми каза къде се намира тя и ми заръча, ако има нещо спешно да дойда!
— Лупин! — пророни Бил, после се завтече към вратата и рязко я отвори.
Ремус Лупин залитна през прага. Беше блед като платно, беше се загърнал в пътническо наметало, а прошарената му коса беше разрошена от вятъра. Изправи гръб, огледа стаята, за да види кой е в нея, после извика високо:
— Момче! Нарекохме го Тед, на бащата на Дора!
Хърмаяни нададе радостен писък.
— Какво?… Тонкс… Тонкс е родила?
— Да, да, роди — изкрещя Лупин.
