Крум явно се чудеше дали момчето не го взима на подбив. Извади от мантията магическата си пръчка и заканително заудря с нея по бедрото си — от върха й се разлетяха искри.
— Грегорович! — каза на висок глас мнимият Барни и Крум трепна, но Хари не му обърна внимание, защото беше много развълнуван — при вида на магическата пръчка на Крум си спомни как преди Тримагическия турнир Оливандър я бе взел и я оглеждаше внимателно.
— Какво за него? — с подозрение попита Крум.
— Той е майстор на магически пръчки!
— Знам — отсече Крум.
— Изработил е и твоята! Затова си и помислих… куидич…
Крум го гледаше с все по-големи съмнения.
— Откъде знаеш, че пръчката ми е изработена от Грегорович?
— Ами… май четох някъде — започна да увърта Хари. — В списание на феновете — започна да импровизира напосоки и Крум като че се поуспокои.
— Не помня да съм обсъждал някога с феновете магическата си пръчка — каза той.
— Е… ъъъ… и къде е сега Грегорович?
Крум беше озадачен.
— Престана да работи преди няколко години. Аз съм един от последните, които си купиха магическа пръчка от Грегорович. Неговите са най-добри… но знам, че вие, британците, предпочитате Оливандър.
Хари не отговори. Престори се, че и той като Крум гледа танцуващите, а всъщност беше погълнат от мислите си. Значи Волдемор издирваше прочут майстор на магически пръчки и Хари скоро се досети за причината: със сигурност го търсеше заради онова, което пръчката на Хари беше направила вечерта, когато Волдемор го беше преследвал в небето.
Пръчката от бодлива зеленика и перо от феникс беше победила взетата назаем пръчка — нещо, което Оливандър явно не е очаквал или разбрал. Дали Грегорович не знаеше повече от него? Дали наистина беше по-голям майстор от Оливандър и беше посветен в тайни, за които англичанинът дори не знаеше?
— Това момиче е много красиво — отбеляза Крум и върна Хари на земята, защото сочеше Джини, която тъкмо се беше присъединила към Луна. — И тя ли ти е роднина?
— Да — отвърна внезапно подразнен Хари, — и със сигурност ходи с един. Голям ревнивец. Едър такъв. По-добре да не му се изпречваш на пътя.
Крум изсумтя.
— Какъв е смисълът да си световноизвестен куидичен състезател, щом всички красиви момичета вече са заети?! — възкликна той, после изпи до дъно каквото имаше в бокала и се изправи.
Тръгна нанякъде, а Хари си взе сандвич от един минаващ сервитьор и заобиколи по края претъпкания дансинг. Искаше да намери Рон и да му каже за Грегорович, но той танцуваше с Хърмаяни чак в средата на дансинга. Хари се облегна на една от златните подпори, загледа Джини, която сега танцуваше с приятеля на Фред и Джордж Лий Джордън, и се опита да не се вкисва заради обещанието, което е дал на Рон.
Никога досега не беше ходил на сватба и не можеше да определи по какво магьосническите се различават от мъгълските, макар и да беше почти сигурен, че на мъгълските няма сватбена торта с два захарни феникса отгоре, които след разрязването й политнаха, и бутилки шампанско, които си се носят сами из навалицата, без да ги държи никой. Започна да се свечерява, под навеса, където сега светеха реещи се златни фенери, се появиха нощни мушици и веселбата ставаше все по-неудържима. Фред и Джордж отдавна се бяха скрили в мрака заедно с две братовчедки на Фльор, а Чарли, Хагрид и някакъв набит вълшебник с морава шапка с плоско дъно и обърната нагоре периферия пееха в един ъгъл „Одо героят“.
Хари тръгна из множеството, за да избяга от един пиян вуйчо на Рон, който се чудеше дали той не му е син, и зърна възрастен магьосник, седнал сам на една от масите. С облака бяла коса приличаше по-скоро на старо глухарче и си беше сложил прояден от молците фес. Хари го познаваше смътно отнякъде и като се позамисли, си спомни, че това е Елфиъс Дож от Ордена на феникса, който беше написал материала в памет на Дъмбълдор.
Момчето отиде при него.
— Може ли да седна при вас?
— Ама разбира се, разбира се! — отвърна Дож.
Гласът му беше доста писклив и хриплив. Хари се наведе към него.
— Аз съм Хари Потър, господин Дож.
Старецът зяпна от учудване.
— Скъпо момче! Артър ми каза, че си тук, но преобразен… толкова се радвам, за мен е такава чест! — Обзет от трепетна нервна радост, Дож сипа на Хари бокал шампанско. — Канех се да ти пиша — пошушна старецът, — след Дъмбълдор… какъв ужас… и за теб, сигурен съм…
Мъничките очи на Дож изведнъж плувнаха в сълзи.
— Четох вашата статия в негова памет в „Пророчески вести“ — каза Хари. — Дори не подозирах, че толкова добре сте се познавали с професор Дъмбълдор.
— По-добре от всички други — потвърди Дож, докато бършеше с една салфетка очите си. — Със сигурност го познавам най-отдавна, ако не броим Абърфорт… а кой знае защо, хората никога не броят Абърфорт.
— Понеже стана дума за „Пророчески вести“… не знам, господин Дож, видяхте ли…
— О, наричай ме Елфиъс, скъпо момче!
— Та не знам, Елфиъс, видяхте ли интервюто, което Рита Скийтър е дала за Дъмбълдор.
Лицето на стареца пламна от гняв.
— О, да, Хари, видях го. Тази жена, или по-точно хищница, постоянно ми додяваше да разговарям с нея. Срам, не срам, ще си призная, че се държах доста грубо, нарекох я нахална жаба, което, както вероятно си забелязал, се увенча с клевети за душевното ми здраве.
— Та в интервюто — продължи Хари — Рита Скийтър намеква, че на младини професор Дъмбълдор се е занимавал с черна магия.
— Не вярвай и на дума от това! — извика веднага Дож. — На нито дума! Нека нищо не помрачава спомените ти за Албус Дъмбълдор.
Хари се взря в угриженото му измъчено лице и усети не успокоение, а отчаяние. Нима Дож наистина смяташе, че е толкова лесно и Хари може просто да предпочете да не вярва? Нима не разбираше, че той има нужда да бъде сигурен,
Дож вероятно долови вълненията му, защото побърза да каже с разтревожен вид:
— Хари, Рита Скийтър е ужасна…
Думите му обаче беше прекъснати от писклив кикот.
— Рита Скийтър ли? О, аз пък си я обичам, винаги я чета!
Хари и Дож погледнаха нагоре и видяха леля Мюриъл, надвесена с шапката си с подскачащи пера и с бокал шампанско в ръката.
— Написала е книга за Дъмбълдор, знаете ли?
— Здравей, Мюриъл — поздрави Дож. — Да, тъкмо обсъждахме…
— Ей, ти там! Дай ми стола си, аз съм на сто и седем години!
Поредният червенокос братовчед от рода Уизли скочи възмутен, а леля Мюриъл завъртя с изненадваща сила стола и се разположи между Дож и Хари.
— Здрасти отново, Бари, или както там се казваше — рече тя на Хари. — Та какво обясняваше, Елфиъс, за Рита Скийтър? Знаеш ли, че е написала биография на Дъмбълдор? Изгарям от нетърпение да я прочета, дано не забравя да я поръчам от „Флориш и Блотс“!
При тези думи Дож се стегна съвсем, докато леля Мюриъл изпи на един дъх бокала и щракна с кокалести пръсти на келнера да й донесе още. Отпи поредната юнашка глътка шампанско, оригна се и после заяви:
— И не ме зяпайте като препарирани жаби! Преди Албус да стане толкова уважаван, уважаем и така нататък, за него се носеха доста странни слухове.
— Безпочвено заяждане — отсъди Дож и отново стана червен като репичка.
— Не съм и очаквала да чуя друго от теб, Елфиъс — изкиска се леля Мюриъл. — Направи ми впечатление, че в онзи материал в негова памет много ловко заобикаляш някои парливи въпроси.
