Запъхтяно и разтреперано, домашното духче легна на пода, около зурлата му лъщяха зелени сополи, върху бледото чело, където Крийчър се беше ударил, вече се беше надигнала цицина, а очите му бяха подпухнали, кръвясали и плувнали в сълзи. Хари никога не беше виждал такава жална гледка.
— Значи си донесъл тук медальона с капачето — продължи той безпощадно, защото беше решен да научи всичко от начало до край. — И се опита да го унищожиш ли?
— Каквото и да правил Крийчър, по медальона не оставаше и драскотина — простена домашното духче. — Крийчър опитал всичко, всичко, което знаел, но нищо, нищо не помагаше… на капачето му бяха направени много, страшно много могъщи заклинания, Крийчър бил сигурен, че ако успее да го отвори, ще го унищожи, но капачето не поддаваше и не поддаваше… Крийчър се наказал, опитал отново, пак се наказал, опитал отново… Крийчър не изпълнил заповедта, Крийчър не успял да унищожи медальона! Господарката полудя от скръб, защото господарят Регулус беше изчезнал, а Крийчър не можел да й каже какво се е случило, не, не можел, защото господарят Регулус му б-б-еше забранил да казва на когото и да било от с-с- семейството какво е станало в пещерата…
Духчето се разрида толкова силно, че вече не му се разбираше нищо. Хърмаяни го гледаше и по нейните бузи също се застичаха сълзи, но тя не се осмели да го докосне повторно. Смути се дори Рон, който не беше пръв поклонник на Крийчър. Както беше приклекнал, Хари се отпусна назад и тръсна глава, за да избистри мислите си.
— Не те разбирам, Крийчър — заяви той накрая. — Волдемор се е опитал да те убие, Регулус е загинал само и само да го омаломощи, и въпреки това ти на драго сърце предаде Сириус на Волдемор? На драго сърце отиде при Нарциса и Белатрикс и чрез тях му съобщаваше информация…
— Хари, Крийчър не вижда нещата по този начин — напомни Хърмаяни, като бършеше с длан очите си. — Той е роб, домашните духчета са свикнали с тях да се държат зле, дори жестоко, и онова, което Волдемор му е причинил, не е било нещо необичайно. Какво означават за духче като Крийчър войните между магьосниците? Той е верен на онези, които се отнасят добре с него, както вероятно се е отнасяла госпожа Блек и със сигурност Регулус, затова им е служел вярно и предано и като папагал е повтарял схващанията им. Знам какво ще кажеш — продължи тя, защото Хари се накани да й възрази, — че Регулус е променил убежденията си… но едва ли го е обяснил на Крийчър. И ми се струва, че знам защо. Крийчър и семейството на Регулус са били в по-голяма безопасност, ако са се придържали към традициите на чистокръвните. Регулус се е опитвал да защити всички.
— Сириус…
— Сириус се държеше ужасно с Крийчър, Хари, и не е нужно да ме гледаш така, знаеш, че е вярно. Когато Сириус е дошъл да живее тук, Крийчър бил живял сам много дълго и сигурно е копнеел за мъничко обич. Убедена съм, че когато духчето е отишло при „госпожица Сиси“ и „госпожица Бела“, те са го посрещнали с разтворени обятия и то им се е отплатило — разказало им е всичко, което са искали да узнаят. Винаги съм твърдяла, че магьосниците ще си платят за отношението към домашните духчета. Е, Волдемор вече е платил… Сириус също.
Хари не знаеше какво да отговори. Докато наблюдаваше как Крийчър хлипа на пода, си спомни какво му бе казал Дъмбълдор броени часове след смъртта на Сириус: той „никога не е смятал Крийчър за същество с чувства, не по-малко силни от човешките…“
— Крийчър — подхвана след малко Хари, — ако искаш… седни… ъъъ… моля те.
Няколко минути домашният дух продължи да хълца и накрая млъкна. После се оттласна от пода, седна отново и като малко дете затърка очите си с кокалчетата на пръстите.
— Ще те помоля да направиш нещо, Крийчър — продължи Хари.
Погледна Хърмаяни за помощ, искаше да даде заповедта мило, но същевременно не можеше да се преструва, че това не е заповед. Ала със смяната на тона като че ли спечели одобрението й и тя се усмихна насърчително.
— Крийчър, иди, ако обичаш, и намери Мъндънгус Флечър. Трябва да разберем къде е медальонът с капачето… къде е медальонът с капачето на господаря Регулус. Наистина е важно. Искаме да довършим започнатото от господаря Регулус, искаме да… ъъъ… да сме сигурни, че не е загинал напразно.
Крийчър свали юмруци и погледна нагоре към Хари.
— Да намеря Мъндънгус Флечър ли? — изграчи той.
— И да го доведеш тук, на площад „Гримолд“ — допълни момчето. — Как мислиш, можеш ли да го направиш?
Крийчър кимна и се изправи, а Хари бе осенен от внезапно вдъхновение. Извади кесийката на Хагрид и взе от нея фалшивия хоркрукс — медальона, в който Регулус беше сложил бележката за Волдемор.
— Крийчър, аз… ъъъ… бих искал да вземеш това тук — каза той и притисна медальона към дланта на домашния дух. — Принадлежал е на Регулус и съм сигурен, че той би искал медальонът да бъде у теб като знак на признателност за онова, което ти…
— Престара се, мой човек — каза Рон, когато Крийчър погледна само веднъж медальона с капачето, ревна стъписан и ужасѐн и пак се хвърли на пода.
Отне им близо половин час, докато успокоят Крийчър — той бе толкова потресен, задето е получил като подарък наследствена реликва на рода Блек, че едва се задържаше прав, краката му се подкосяваха. Когато накрая успя да направи няколко плахи крачки, всички го изпратиха до килера, видяха как Крийчър пъхна на сигурно място медальона между мръсните одеяла и го увериха, че докато го няма, най-важното за тях ще бъде да го пазят. После домашният дух се поклони ниско на Хари и на Рон и дори се сгърчи леко по посока на Хърмаяни в нещо като отдаване на чест, а след това се магипортира с обичайното силно
ГЛАВА ЕДИНАЙСЕТА
ПОДКУПЪТ
Хари беше убеден, че щом Крийчър е успял да избяга от езеро, пълно с инферии, залавянето на Мъндънгус ще му отнеме най-много няколко часа, затова цяла сутрин обикаля в състояние на напрегнато очакване из къщата. Крийчър обаче не се върна сутринта и дори следобед. На мръкване Хари вече се чувстваше обезсърчен и разтревожен и не му олекна особено от вечерята, която се състоеше главно от мухлясал хляб, на който Хърмаяни безуспешно се беше опитала да направи различни заклинания за трансфигурация.
Крийчър не се върна и на следващия, и на по-следващия ден. Затова пък на площада пред номер дванайсет се появиха двама мъже с наметала, които останаха там и през нощта, извърнати към къщата, която не можеха да видят.
— Със сигурност са смъртожадни — отсъди Рон, докато тримата с Хари и Хърмаяни ги наблюдаваха от прозореца в дневната. — Дали знаят, че сме тук?
— Съмнявам се — отговори Хърмаяни, въпреки че изглеждаше уплашена, — иначе щяха да ни пратят Снейп.
— Ами ако той е идвал и езикът му се е вързал от проклятието на Муди? — полюбопитства Рон.
— Възможно е — отговори Хърмаяни, — иначе досега да е казал на оная пасмина как да проникнат тук. Но те вероятно държат къщата под наблюдение, за да видят дали ще се появим. Все пак знаят, че тя е на Хари.
— Откъде могат да… — подхвана Хари.
— Завещанията на магьосниците се проверяват в министерството, забрави ли? Онези би трябвало да знаят, че Сириус ти е завещал къщата.
Присъствието на смъртожадните отвън засили тягостното настроение на тримата. Откакто беше идвал покровителят на господин Уизли, не бяха получавали вести от никого извън площад „Гримолд“ и напрежението започваше да си казва думата. Неспокоен и сприхав, Рон си беше създал дразнещия навик да си играе в джоба със загасителя и това вбесяваше най-вече Хърмаяни, която убиваше времето до появата на Крийчър с „Приказките на барда Бийдъл“ и не й беше приятно, че осветлението мига и ту гасне, ту отново се включва.
— Престани! — извика тя на третата вечер, откакто Крийчър беше заминал, когато за пореден път беше изсмукана цялата светлина във всекидневната.
— Извинявай, извинявай! — отвърна Рон и щракна със загасителя, който отново включи
