вероятно щеше да поиска да бъде във водовъртежа на събитията.
— Ремус — продължи плахо Хърмаяни, — всичко наред ли е… нали се сещаш… между вас двамата…
— Всичко е наред, благодаря — натърти Лупин.
Тя поруменя. Настъпи поредното мълчание, тягостно и неловко, после Лупин каза с такъв вид, сякаш е принуден да признае нещо неприятно:
— Тонкс чака дете.
— О, страхотно! — изписка Хърмаяни.
— Супер! — ахна въодушевено Рон.
— Честито! — поздрави Хари.
Лупин се усмихна изкуствено и кисело, после каза:
— И така… приемате ли предложението ми? Тримата ще станат ли четирима? Ако беше жив, Дъмбълдор нямаше как да не одобри, все пак именно той ме назначи за преподавател по защита срещу Черните изкуства. А трябва да призная, че според мен ще бъдем изправени пред магии, каквито мнозина от нас нито са срещали, нито са си представяли.
Рон и Хърмаяни погледнаха Хари.
— Все пак… все пак нека изясним — рече той. — Искаш да оставиш Тонкс при майка й и баща й и да дойдеш с нас?
— Там ще бъде в пълна безопасност, те ще се грижат за нея — потвърди Лупин. Говореше с категоричност, граничеща с безразличие. — Сигурен съм, Хари, че ако беше жив, Джеймс щеше да настоява да не се отделям и на крачка от теб.
— Е — проточи Хари, — аз не съм толкова сигурен. Но пък съм сигурен, че баща ми е щял да поиска да узнае защо всъщност не стоиш при собственото си дете.
Лупин пребледня като платно. Температурата в кухнята сякаш беше паднала с десет градуса. Рон се огледа, като че ли му бяха заповядали да запомни помещението, а Хърмаяни замести очи между Хари и Лупин.
— Ти не разбираш — каза накрая Лупин.
— Тогава ми обясни — подкани Хари.
Лупин преглътна.
— Направих… направих страшна грешка, когато се ожених за Тонкс. Не прецених добре нещата и оттогава ужасно съжалявам.
— Ясно — каза Хари, — значи просто ще зарежеш нея и детето и ще избягаш с нас?
Лупин скочи на крака така рязко, че столът му се преобърна назад, и изгледа тримата толкова свирепо, че Хари за пръв път видя върху човешкото му лице сянката на вълка.
— Толкова ли не разбираш какво съм причинил на жена си и на нероденото си дете? Не биваше изобщо да се женя за нея, обрекох я да бъде отритната от всички! — Той избута встрани с крак стола, който беше съборил. — Виждал си ме само сред другите от Ордена или под закрилата на Дъмбълдор в „Хогуортс“! Нямаш представа как повечето в магьосническия свят гледат на твари като мен! Щом разберат за недъга ми, не намират сили дори да разговарят с мен. Не виждаш ли какво съм направил? Дори собственото й семейство е отвратено от брака ни, коя майка и баща искат единствената им дъщеря да се омъжи за върколак?! А детето… детето… — Лупин започна да си скубе косата като побъркан. — Такива като мен обикновено не създават потомство! Детето ще бъде като мен… убеден съм в това… как да си простя, при положение че съвсем съзнателно съм рискувал да предам участта си на едно невинно дете? И ако стане чудо и детето не прилича на мен, то ще се чувства по-добре, стократно по-добре без баща, от който постоянно да се срамува.
— Ремус! — пророни насълзена Хърмаяни. — Не говори така… как детето ти ще се срамува от теб?
— О, Хърмаяни, аз не съм толкова сигурен — възрази Хари. — Лично аз бих се срамувал от него.
Не знаеше откъде се е взел гневът му, но той също го изстреля на крака.
Лупин го погледна така, сякаш Хари го е ударил.
— Щом според новия режим мъгълокръвните са лошите — продължи момчето, — какво ли ще направят с един полувърколак, чийто баща е в Ордена? Баща ми е загинал, докато се е опитвал да защити мен и майка ми, а ти твърдиш, че е щял да те посъветва да си зарежеш детето, за да се впуснеш заедно с нас в приключение!
— Как… как смееш? — подвикна Лупин. — Изобщо не търся опасности и лична слава… как смееш да подмяташ, че…
— Мисля, че ти се иска и ти да плюеш на всичко — прекъсна го Хари. — Да бъдеш като Сириус…
— Хари, недей — примоли се Хърмаяни, той обаче продължи да гледа Лупин право в пребледнялото лице.
— И през ум не би ми минало! — продължи момчето. — Човекът, който ме научи да се бия с диментори… бил страхливец!
Лупин извади магическата си пръчка толкова бързо, че Хари едва успя да посегне към своята: чу се силен трясък и той усети как политва назад, сякаш някой го беше бутнал с все сила, после се удари в стената на кухнята и се плъзна до пода, откъдето видя как пешовете на наметалото на Лупин изчезват зад вратата.
— Ремус, Ремус, върни се! — извика Хърмаяни, но Лупин не отговори.
След миг чуха как входната врата се затръшва.
— Хари! — проплака Хърмаяни. — Как можа?!
— Лесно — отговори той. Изправи се и усети как там, където си е ударил главата в стената, му излиза цицина. Още беше толкова вбесен, че трепереше. — Не ме гледай така! — тросна се на Хърмаяни.
— А ти не си го изкарвай на нея! — изръмжа Рон.
— Недейте… недейте… не трябва да се караме! — възкликна Хърмаяни и се спусна да застане между тях.
— Не биваше да говориш така на Лупин — укори го Рон.
— Сам си го изпроси.
В съзнанието му шеметно изникваха накъсани образи, които се застъпваха: Сириус, който пада отвъд завесата, Дъмбълдор, натрошен и увиснал във въздуха, внезапно блеснала зелена светлина и гласът на майка му, молеща за милост…
— Родителите не бива да изоставят децата си, освен… освен ако не са принудени — заяви той.
— Хари… — пророни Хърмаяни и му протегна ръка като за утеха, той обаче сви рамене и се отдалечи, вторачен в огъня, който момичето беше измагьосало.
Преди време беше разговарял с Лупин именно от това огнище, та някой да му вдъхне увереност за Джеймс, и Лупин го беше утешил. Сега измъченото му пребледняло лице сякаш се носеше във въздуха пред Хари и сякаш го плиснаха угризения, от които му призля. Рон и Хърмаяни не казваха нищо, но Хари беше сигурен, че се гледат зад гърба му и общуват безмълвно.
Той се завъртя и ги хвана как се обръщат бързо, уж не се гледат.
— Знам, не биваше да го наричам страхливец.
— Да, не биваше — съгласи се веднага Рон.
— Но се държи като такъв.
— Въпреки това… — обади се и Хърмаяни.
— Знам — каза Хари. — Но ако това го накара да се върне при Тонкс, си е струвало, нали?
Не успя да заглуши умолителните нотки в гласа си. Хърмаяни погледна състрадателно, Рон — несигурно. Хари заби очи в краката си и се замисли за баща си. Дали Джеймс би подкрепил сина си в позицията спрямо Лупин, или щеше да се ядоса от такова отношение към стария му приятел?
В притихналата кухня сякаш още кънтяха шокът от наскоро разигралата се сцена и неизречените упреци на Рон и Хърмаяни. „Пророчески вести“, които Лупин беше донесъл, пак си лежаха на масата с лицето на Хари, вторачено от първата страница в тавана.
Той отиде и седна до масата, после отвори вестника напосоки и се престори, че чете. Не беше в състояние да схване думите, съзнанието му беше погълнато от сблъсъка с Лупин. Беше сигурен, че от другата страна на „Пророчески вести“ Рон и Хърмаяни са подновили безмълвното си общуване. Той шумно
