Хари Потър и даровете на смъртта

посочват да те издирват.

Хари изглади вестника. Първата страница беше запълнена от огромна снимка на лицето му. Заглавието беше:

ИЗДИРВА СЕ ЗА РАЗПИТ ВЪВ ВРЪЗКА СЪС СМЪРТТА НА АЛБУС ДЪМБЪЛДОР

Рон и Хърмаяни ревнаха от възмущение, но Хари не каза нищо. Бутна вестника настрани, не му се четеше повече: знаеше какво пише нататък. Само онези, които бяха на върха на кулата, когато Дъмбълдор беше загинал, знаеха кой всъщност го е убил, а както Рита Скийтър вече беше съобщила на магьосническия свят, Хари е бил забелязан да бяга от мястото мигове след като Дъмбълдор е паднал.

— Съжалявам, Хари — каза Лупин.

— Излиза, че смъртожадните са превзели и „Пророчески вести“, така ли? — попита вбесена Хърмаяни.

Лупин кимна.

— Но хората със сигурност осъзнават какво става!

— Превратът е извършен тихомълком, без да се вдига излишен шум — обясни Лупин. — Официалната версия след убийството на Скримджър е, че той е подал оставка, на негово място е назначен Пиус Тикнес, който обаче е под въздействието на проклятието Империус.

— Защо Волдемор не се е самопровъзгласил за министър на магията? — попита Рон.

Лупин се засмя.

— Не му трябва, Рон. Той всъщност пак си е министър, но за какво му е да седи зад някакво бюро в министерството? Неговата марионетка Тикнес движи всекидневните дела и така предоставя на Волдемор свободата да разширява властта си извън министерството. Мнозина, естествено, са се досетили какво се е случило: през последните дни се наблюдава рязък обрат в политиката на министерството и хората шушукат, че зад него със сигурност стои Волдемор. Но точно там е въпросът: само шушукат. Не се осмеляват да се доверят един на друг, понеже не знаят на кого могат да вярват, страхуват се да говорят, да не би подозренията им да се окажат верни и семействата им да попаднат на мушката. Да, Волдемор играе много хитра игра. Ако се беше самопровъзгласил за министър, можеше да отприщи открит бунт, а така, скрит зад маската, само сее смут, несигурност и страх.

— И този рязък обрат в политиката на министерството включва предупреждения към магьосническия свят да се пази от мен, а не от Волдемор, така ли? — попита Хари.

— Това определено е част от политиката им — потвърди Лупин — и е измислено гениално. Сега, след смъртта на Дъмбълдор, ти, Момчето-което-оживя, със сигурност би могъл да се превърнеш в олицетворение на съпротивата срещу Волдемор и да обединиш хората около себе си. Но с намеците, че имаш пръст в гибелта на стария герой, Волдемор не само е посочил цена за главата ти, а и е посял съмнения и страх сред мнозина, които биха те защитили. Междувременно министерството е започнало гонения срещу мъгълокръвните. — Лупин посочи „Пророчески вести“. — Погледнете втората страница.

Хърмаяни обърна страниците с почти същото изражение на погнуса, с което беше докосвала „Тайни на най-черната магия“.

— „Регистър на мъгълокръвните — зачете тя на глас. — Министерството на магията започва разследване на така наречените мъгълокръвни, за да изясни как те са получили достъп до магическите тайни. При проучване, проведено наскоро от отдел «Мистерии», се оказа, че магията може да се предава от човек на човек само когато магьосниците се сдобиват с потомство. Затова, ако нямат доказателства за магьосническо потекло, така наречените мъгълокръвни вероятно са получили магически умения чрез кражба или насилие. Министерството е решено да премахне тези узурпатори на магическа сила и с тази цел отправя покана към всички така наречени мъгълокръвни да се явят на събеседване в новоучредената Комисия за регистрация на мъгълокръвните.“

— Хората няма да допуснат това да се случи — отсече Рон.

— То вече се случва — възрази Лупин. — Докато ние с вас разговаряме, арестуват мъгълокръвни.

— Но как така са откраднали магия? — недоумяваше Рон. — Ама че тъпотия! Ако можеше да се краде магия, нямаше да има безмощни.

— Знам — съгласи се Лупин. — Въпреки това, ако не докажеш, че имаш поне един кръвен роднина магьосник, ще бъдеш дамгосан като човек, който се е сдобил с магьоснически способности по незаконен път и подлежи на наказание.

Рон погледна Хърмаяни, после каза:

— Ами ако някои чистокръвни магьосници и магьосници със смесена кръв се закълнат, че мъгълокръвният им е роднина? Ако тръгна да разправям на всички, че Хърмаяни ми е братовчедка…

Тя сложи длани върху ръката му и я стисна.

— Благодаря ти, Рон, но няма да позволя…

— Нямаш друг избор — отсече яростно той и на свой ред стисна ръката й. — Ще ти помогна да научиш родословието ми, за да можеш да отговаряш на въпросите.

Хърмаяни се засмя с треперлив глас.

— Ние с теб, Рон, бягаме заедно с Хари, най-издирвания човек в страната, затова мисля, че вече е все едно. Виж, щеше да е друго, ако се връщах на училище. Какво смята да прави Волдемор с „Хогуортс“? — попита тя Лупин.

— Сега всички невръстни магьосници, и момчета, и момичета, са задължени да го посещават — отговори той. — Съобщиха го вчера. Това е нововъведение, училището никога не е било задължително. Е, да, почти всички магьосници и вълшебници във Великобритания са учили в „Хогуортс“, но родителите им имаха право да ги обучават у дома или — ако предпочитат — да ги пратят в чужбина. Така Волдемор ще държи под око цялото магьосническо население още от най-ранна възраст. Това е и друг начин да се отстранят мъгълокръвните, тъй като учениците трябва да получат удостоверение за Кръвен статут — тоест преди да постъпят в училището да са доказали пред министерството магьосническия си произход.

Хари беше отвратен и ядосан: в този миг развълнувани единайсетгодишни деца нетърпеливо разглеждаха купчините току-що закупени учебници със заклинания, без да подозират, че дори няма да стъпят в „Хогуортс“ и вероятно никога вече няма да видят родителите си.

— Това е… това е… — изпелтечи той, търсейки думи, които да предадат ужаса му, ала Лупин пророни тихо:

— Знам. — Той се подвоуми. — Ще те разбера, ако не го потвърдиш, Хари, но в Ордена останахме с впечатлението, че Дъмбълдор ти е възложил нещо.

— Да, възложи ми — отвърна Хари. — Рон и Хърмаяни са посветени и идват с мен.

— Не можеш ли да довериш и на мен?

Хари се взря в преждевременно набръчканото лице, обрамчено с гъста, но вече прошарена коса, и много му се прииска да отговори другояче.

— Не мога, Ремус, съжалявам. Щом Дъмбълдор не ти е казал, аз също не мога.

— Това и очаквах да чуя — отвърна разочарован Лупин. — И все пак мога да ти бъда полезен. Знаеш кой съм и какво е по силите ми. Мога да дойда с теб, за да те пазя. Не е нужно да ми казваш какво точно ще правиш.

Хари се поколеба. Предложението беше много примамливо, макар и момчето да не си представяше как ще опазят в тайна от Лупин какво точно правят, при положение че той през цялото време ще бъде с тях.

Хърмаяни обаче изглеждаше озадачена.

— Ами Тонкс? — попита тя.

— Какво Тонкс? — рече Лупин.

— Нали сте женени! — свъси се момичето. — Какво ще каже тя, ако тръгнеш с нас?

— Тонкс ще бъде в пълна безопасност — уточни Лупин. — Отива при майка си и баща си.

В гласа му имаше нещо странно, той беше почти студен. Имаше нещо странно и в това, че Тонкс ще се укрие в къщата на родителите си — в края на краищата тя беше от Ордена и поне доколкото Хари знаеше,