Хари Потър и даровете на смъртта

осветлението. — Правя го неволно!

— Не можеш ли да си намериш нещо полезно, с което да се заемеш?

— Например да чета детски приказки ли?

— Тази книга, Рон, ми е завещана от Дъмбълдор…

— Загасителят също ми е завещан от него — сигурно за да го използвам!

Хари не издържа на заяждането им и незабелязано се измъкна от стаята. Насочи се надолу към кухнята, където от време на време се отбиваше, защото беше сигурен, че Крийчър най-вероятно ще се появи отново именно там. Но по средата на стъпалата за вестибюла чу леко почукване по входната врата, после металното тракане и стържене на веригата.

Всеки нерв в тялото му сякаш се изопна: той извади магическата пръчка, премести се в здрача при отрязаните глави на домашни духчета и зачака. Вратата се отвори: Хари зърна на фона на осветения от уличните лампи площад отвън силует с наметало, който се шмугна във вестибюла и затвори вратата след себе си. Неканеният гост пристъпи напред, а гласът на Муди попита:

— Сивиръс Снейп?

После от дъното на коридора се издигна сянката от прах, която му връхлетя с вдигната мъртвешка ръка.

— Не съм те убил аз, Албус — пророни тих глас.

Заклинанието се развали: сянката от прах и този път се пръсна и остави след себе си гъст сив облак, закрил новодошлия.

Хари насочи пръчката към средата на облака.

— Не мърдай!

Беше забравил за портрета на госпожа Блек: от крясъка му завесите, зад които беше скрита старицата, се разтвориха и тя се разпищя:

— Мътнороди и боклуци, да позорят дома ми…

Рон и Хърмаяни се втурнаха надолу по стълбището след Хари и също насочиха магическите пръчки към новодошлия, който сега стоеше с вдигнати ръце във вестибюла долу.

— По-спокойно, аз съм, Ремус!

— О, слава на небесата! — промълви премаляла Хърмаяни и отклони пръчката към госпожа Блек: завесите се люшнаха, затвориха се с плющене и се спусна тишина.

Рон също свали пръчката, но Хари продължи да я държи насочена.

— Покажи се! — извика той.

Лупин пристъпи напред към светлината на лампите, без да сваля ръце, все едно се предава.

— Аз съм Ремус Джон Лупин, върколак, известен още като Лун, един от четиримата създатели на Хитроумната карта, женен за Нимфадора, или Тонкс, именно аз, Хари, те научих как да призоваваш покровител, който приема формата на млад елен.

— А, добре — каза момчето и смъкна пръчката, — но бях длъжен да проверя.

— Ако трябва да говоря като твой бивш преподавател по защита срещу Черните изкуства, напълно съм съгласен, че беше длъжен да провериш. А другите не биваше да свалят толкова бързо гарда.

Тримата се затичаха надолу по стълбището към него. Той се беше загърнал в дебело черно пътническо наметало и изглеждаше изтощен, но и радостен от срещата.

— Значи няма и следа от Снейп, а? — попита Лупин.

— Няма — отговори Хари. — Какво става? Всички добре ли са?

— Да — потвърди Лупин, — но всички сме под наблюдение. Отвън на площада има двама смъртожадни…

— Знаем.

— Наложи се да бъда много точен при магипортирането и да се приземя на горното стъпало пред входната врата, за да съм сигурен, че те няма да ме видят. Не знаят, че вие сте тук, иначе щяха да пратят отвън още хора — държат под око всички места, които са свързани по някакъв начин с теб, Хари. Хайде да слезем долу, имам да ви разказвам много неща, искам да знам и какво се е случило, след като напуснахте „Хралупата“.

Всички отидоха в кухнята, където Хърмаяни насочи магическата пръчка към огнището. В миг лумна огън, който създаде илюзията за уют между голите каменни стени и заблещука по дългата дървена маса. Лупин извади изпод пътническото наметало няколко бирени шейка и ги сложи отгоре.

— Идвах и преди три дни, но не успях да се отскубна от смъртожадните, които ме следяха — обясни той. — Значи след сватбата сте дошли право тук?

— Не — отговори Хари, — дойдохме чак след като в едно кафене на „Тотнъм Корт Роуд“ се натъкнахме на двама смъртожадни.

Лупин глътна на един дъх почти целия бирен шейк.

— Виж ти!

Те му обясниха какво се е случило и след като приключиха с разказа си, Лупин изглеждаше доста стреснат.

— Но как са ви открили толкова бързо? Невъзможно е да проследиш човек, който се магипортира, освен ако не се вкопчиш в него още преди да е изчезнал от поглед.

— А е малко вероятно просто да са се разхождали по „Тотнъм Корт Роуд“ — отбеляза Хари.

— Питахме се дали Хари не носи още Следата — намеси се плахо и Хърмаяни.

— Невъзможно е — отсече Лупин. Рон погледна самодоволно, а на Хари му олекна неимоверно. — Като изключим всичко останало, ако той още носи Следата, те щяха със сигурност да знаят, че е тук. Но не проумявам как са ви проследили до „Тотнъм Корт Роуд“, това си е притеснително, много притеснително.

Лупин изглеждаше разтревожен, но поне според Хари този въпрос можеше и да почака.

— Кажи какво стана, след като тръгнахме, нямаме ни вест, ни кост, откакто бащата на Рон ни съобщи, че всички от семейството са в безопасност.

— Е, Кингзли ни спаси — потвърди Лупин. — Благодарение на предупреждението му повечето гости на сватбата успяха да се магипортират още преди да се появят онези.

— А кои бяха те, смъртожадни или хора от министерството? — вметна Хърмаяни.

— Имаше и от едните, и от другите, но общо взето, сега те са едно и също — отговори Лупин. — Бяха десетина-дванайсет, ала не знаеха, че и ти си бил там, Хари. Артър е чул слух, че преди да убият Скримджър, са го изтезавали, за да откопчат от него къде си, и ако това е вярно, не те е издал той.

Хари погледна към Рон и Хърмаяни, върху лицата им се беше изписало стъписване, примесено с благодарност. Никога не беше харесвал особено Скримджър, но ако казаното от Лупин отговаряше на истината, последното, което министърът беше направил, беше да предпази Хари.

— Смъртожадните претърсиха „Хралупата“ сантиметър по сантиметър — продължи Лупин. — Намериха таласъма, но решиха да не се приближават много до него, после с часове разпитваха онези от нас, които бяхме останали. Опитваха се да научат нещо за теб, Хари, но освен хората от Ордена никой, разбира се, не знаеше, че си бил там. Докато смъртожадните вилнееха на сватбата, други са проникнали с взлом във всички свързани с Ордена къщи в страната. Няма загинали — побърза да добави той, за да изпревари въпроса, — но хич не са си поплювали. Опожарили са до основи къщата на Дедалус Дигъл, ала както знаете, той не е бил там, а на родителите на Тонкс са направили проклятието Круциатус… пак за да разберат къде си отишъл, след като си бил у тях. Майката и бащата на Тонкс са добре… потресени са, естествено, но иначе им няма нищо.

— Значи смъртожадните са преодолели всички защитни магии, така ли? — попита Хари, като си спомни колко непробиваеми бяха в нощта, когато той падна в градината на родителите на Тонкс.

— Разбери, Хари, сега смъртожадните имат на своя страна цялата мощ на министерството — обясни Лупин. — Имат власт да правят жестоки магии, без да се страхуват, че ще бъдат засечени или задържани под стража. Успяха да обезвредят всички защитни заклинания, които направихме срещу тях, и след като проникнаха, изобщо не криеха защо са дошли.

— И дават ли си труда да оправдават някак това, че изтезават хора само и само да разберат къде е Хари? — попита Хърмаяни с доста напрегнат глас.

— Хм… — Лупин се поколеба, после извади сгънат брой на „Пророчески вести“. — Виж — добави той и го побутна през масата към Хари, — при всички положения рано или късно ще научиш. Ето каква причина