Катърмоул.
— Вие? — прошепна тя, взирайки се в лицето му. — Но… но Рег каза, че именно вие сте ме посочил за разпит!
— Така ли? — промърмори Хари и задърпа веригите върху ръцете й. — Е, промених си мнението. —
— Чакай малко, опитвам нещо тук…
— Хърмаяни, обкръжени сме от диментори!
— Знам, Хари, но ако тя дойде на себе си и медальона го няма… трябва да направя копие…
Хърмаяни дотича по стълбите.
— Чакай да видя…
Веригите издрънчаха и се прибраха в страничните облегалки на стола. Госпожа Катърмоул изглеждаше не по-малко уплашена отпреди.
— Нищо не разбирам — прошепна тя.
— Сега ще тръгнете с нас — обясни Хари и я дръпна да стане. — Отивате си вкъщи, грабвате децата и се махате, махате се от страната, ако трябва. Дегизирайте се и бягайте. Видяхте какво е, тук няма да получите справедлива присъда.
— Хари — намеси се Хърмаяни, — как ще се измъкнем оттук с всички тези диментори пред вратата?
— С покровители — отвърна той и насочи магическата си пръчка към своя покровител: младият елен забави ход и все така бляскав, се отправи към вратата. — Колкото успеем да измагьосаме — и ти призови своя, Хърмаяни.
—
Не се случи нищо.
— Това е единственото заклинание, което някога я е затруднявало — обясни Хари на смаяната госпожа Катърмоул. — Наистина може да се съжалява… хайде, Хърмаяни…
—
От върха на пръчката й изскочи сребриста видра, която изящно се зарея във въздуха в посока към младия елен.
— Тръгвайте — подкани Хари и поведе Хърмаяни и госпожа Катърмоул към вратата.
Когато покровителите плавно излязоха от тъмницата, хората отвън нададоха стъписани викове. Хари се огледа: дименторите от двете им страни падаха назад, пръсваха се пред сребристите създания и хлътваха в мрака.
— Беше решено всички да се приберете по домовете си и да се скриете заедно със семействата си — каза Хари на чакащите мъгълокръвни, които бяха заслепени от сиянието на покровителите и леко се бяха снишили. — Ако можете, заминете в чужбина. Просто идете възможно най-далеч от министерството. Това е… ъъъ… новата официална позиция. А сега, ако тръгнете след покровителите, ще се измъкнете и от атриума.
Успяха да се качат по каменните стъпала, без да ги заловят, но щом наближиха асансьорите, Хари беше обзет от лоши предчувствия. Беше почти сигурен, че ще привлекат нежелано внимание, ако се появят в атриума заедно със сребрист млад елен, с видра, рееща се до него, и с двайсетина души, половината от които бяха обвиняеми мъгълокръвни.
Тъкмо стигна до този твърде неприятен извод, когато асансьорът издрънча и спря пред тях.
— Рег! — изпищя госпожа Катърмоул и се хвърли в ръцете на Рон. — Рънкорн ме освободи, нападна Ъмбридж и Йаксли и каза на всички да напуснем страната, според мен наистина е най-добре да го направим, Рег. Хайде, бързо… да се приберем и да вземем децата… Защо си толкова мокър?
— Вода — изпелтечи Рон и се отскубна от жената. — Хари, те знаят, че някой е проникнал в министерството, споменаха нещо за някаква дупка върху вратата в кабинета на Ъмбридж, според мен разполагаме с пет минути и ако…
Покровителят на Хърмаяни изчезна с
— Ако ни хванат тук…
— Няма да ни хванат, ако побързаме — успокои я Хари. После се обърна към притихналите хора зад тях, които го гледаха изумени. — Кой има магическа пръчка?
Около половината вдигнаха ръце.
— И така, който няма, да се хване за някого с пръчка. Трябва да побързаме, иначе ще ни спрат. Хайде, идвайте.
Те се сместиха някак в два асансьора. Покровителят на Хари стоеше като на пост пред златната решетка, докато тя се затваряше и асансьорите започнаха да се изкачват.
— Осми етаж — оповести хладният глас на магьосницата, — атриумът.
Хари веднага разбра, че са в беда. Атриумът гъмжеше от хора, които сновяха от камина на камина и ги запечатваха.
— Хари! — изписка Хърмаяни. — Ами сега?
— СТОЙ! — ревна Хари и мощният глас на Рънкорн гръмна из атриума: магьосниците, които запечатваха камините, застинаха на място. — Вървете след мен — пошушна той на ужасените мъгълокръвни, които тръгнаха на група — най-отзад бяха Рон и Хърмаяни.
— Какво има, Албърт? — попита същият плешивеещ магьосник, който беше пристигнал след Хари през същата камина.
Изглеждаше притеснен.
— Тези тук трябва да излязат преди да запечатате изходите — обясни Хари с цялата властност, която успя да вложи в гласа си.
Групата магьосници пред него се спогледаха.
— Получихме нареждане да запечатаме всички изходи и да не пускаме никого…
— Противоречите ли ми? — избухна Хари. — Или искате да разследвам и вашето родословие, както направих с Дърк Кресуел?
— Извинявай! — простена плешивеещият магьосник и отстъпи назад. — Не исках да го изтълкуваш превратно, Албърт, но смятах… смятах, че са доведени тук за разпит и…
— Чистокръвни са — заяви Хари и гърленият му глас избоботи внушително из помещението. — Ако искате много да знаете, по-чистокръвни са от мнозина сред вас. Хайде, тръгвайте — ревна той на мъгълокръвните, които забързаха към камините и започнаха да изчезват двама по двама.
Магьосниците от министерството се отдръпнаха назад, някои изглеждаха объркани, други уплашени и изпълнени с омраза. И точно тогава…
— Мери!
Госпожа Катърмоул погледна през рамо. От един асансьор тъкмо беше слязъл истинският Рег Катърмоул, който вече не повръщаше, но беше блед, с изпито лице. Той се завтече към нея.
— Р-р-рег?
Жената премести поглед от съпруга си към Рон, който изруга високо.
Плешивеещият магьосник зяпна изумен и започна глупаво да върти глава ту към Рег Катърмоул, ту към Рон.
— Ей… какво става тук? Какво е това?
— Запечатайте изхода! НЕЗАБАВНО!
От друг асансьор беше изскочил Йаксли, който се втурна към множеството при камините, но всички мъгълокръвни вече бяха изчезнали без госпожа Катърмоул.
Плешивеещият магьосник насочи пръчката си, но Хари вдигна огромен пестник и с мощно кроше го запрати във въздуха.
— Йаксли, той помага на мъгълокръвните да избягат! — изкрещя Хари.
Колегите на набедения нададоха вой и Рон се възползва от това: сграбчи госпожа Катърмоул, изтегли я във все още отворената камина и се магипортира. Объркан, Йаксли премести поглед от Хари към плешивия магьосник, а истинският Рег Катърмоул се разврещя:
