живота.
Пак настъпи мълчание, през което се чу как огънят пука, а реката буйства. След това Тед каза:
— А вие двамата какво търсите тук? Аз… хм… останал съм с впечатлението, че като цяло таласъмите са на страната на Вие-знаете-кого.
— Впечатлението ти е погрешно — възрази таласъмът с по-пискливия глас. — Ние не заставаме на ничия страна. Това си е война между магьосниците.
— А защо тогава се криете?
— Сметнах го за благоразумно — отвърна таласъмът с по-плътния глас. — Отказах да изпълня искане, което прецених като неуместно, и видях, че е застрашена личната ми безопасност.
— Какво поискаха от теб? — полюбопитства Тед.
— Нещо, което обижда достойнството на моята раса — отговори таласъмът с вече по-груб и не толкова човешки глас. — Аз да не съм домашно духче!
— Ами ти, Грипкук?
— Сходни причини — уточни таласъмът с по-пискливия глас. — „Гринготс“ вече не е само в наша власт. Аз не признавам за господар никой магьосник.
Той добави тихо нещо на таласъмешки и Горнук се засмя.
— Какво му е смешното? — попита Дийн.
— Той каза — отвърна Дърк, — че има неща, които и магьосниците не признават.
Настъпи кратко мълчание.
— Не те разбрах — призна си Дийн.
— Преди да замина си отмъстих — обясни на английски Грипкук.
— Браво на теб, добро момче си… таласъм де — одобри Тед. — Да не си заключил някой смъртожаден в строго охраняваните стари трезори?
— И да го бях заключил, мечът нямаше да му помогне да се измъкне — отвърна Грипкук.
Горнук отново прихна и дори Дърк се засмя сухо.
— Ние с Дийн пак не схващаме — продължи Тед.
— Същото важи и за Сивиръс Снейп, макар че той не го знае — заяви Грипкук и двата таласъма се закискаха злобно.
Вътре в палатката Хари от вълнение дишаше учестено; двамата с Хърмаяни се спогледаха и отново нададоха ухо.
— Не си ли чул, Тед? — попита Дърк. — За децата, които се опитали да откраднат меча на Грифиндор от кабинета на Снейп в „Хогуортс“?
Хари изпита усещането, че го удря електрически ток, който разтърсва всяка клетка в тялото му, и се вцепени на място.
— Не, не съм чул — отвърна Тед. — Ти откъде научи, едва ли от „Вестите“?
— А, не — изсмя се Дърк. — Грипкук ми каза, той пък е чул от Бил Уизли, който работи в банката. Сред ония деца била и по-малката сестра на Бил.
Хари погледна бързо към Хърмаяни и Рон: и двамата се бяха вкопчили в разтегателните уши като в спасителен пояс.
— Проникнала заедно с двама свои приятели в кабинета на Снейп и разбила витринката, където той държал меча. Снейп ги хванал, когато се опитвали да го пренесат по стълбището.
— А, Бог да ги поживи! — рече Тед. — Дали са смятали, че могат да използват меча срещу Вие-знаете- кого? Или срещу самия Снейп?
— Е, каквото и да са смятали да правят с меча, Снейп решил, че там оръжието не е в безопасност — обясни Дърк. — Два-три дни по-късно, вероятно чак след като е получил одобрението на Ти-знаеш-кого, той го пратил в Лондон на съхранение в „Гринготс“.
Таласъмите отново се закискаха.
— И пак не виждам какво толкова му е смешното — каза Тед.
— Фалшив е — обясни хрипливо Грипкук.
— Мечът на Грифиндор?!
— Ами да. Това е копие — вярно, много добро, — но е изработено от магьосник. Оригиналът е измайсторен преди много векове от таласъми и притежава свойства, с каквито се отличават само оръжията таласъмска направа. Не знам къде е истинският меч на Грифиндор, но при всички положения не е в трезорите на банка „Гринготс“.
— Ясно — рече Тед. — И доколкото разбирам, не си си направил труда да съобщиш на смъртожадните.
— Не видях причини да ги безпокоя с такава информация — заяви самодоволно Грипкук и сега вече Тед и Дийн се засмяха заедно с Горнук и Дърк.
Вътре в палатката Хари стисна очи и си пожела някой да зададе въпроса, чийто отговор искаше да чуе на всяка цена, и след минута, която му се стори цели десет, Дийн откликна; а той беше (както Хари си спомни със свито сърце) и бивше гадже на Джини.
— Какво е станало с Джини и другите, които са се опитали да го откраднат?
— О, били са наказани, и то жестоко — отговори безразлично Грипкук.
— Но са добре, нали? — побърза да попита Тед. — Само това оставаше, да пострада още някое от децата на семейство Уизли.
— Поне доколкото аз знам, не са пострадали сериозно — потвърди Грипкук.
— Провървяло им е — отсъди Тед. — Като знаем миналото на Снейп, сигурно трябва да сме доволни, че още са живи.
— Значи вярваш на онова, което се мълви, Тед — намеси се и Дърк. — Вярваш, че именно Снейп е убил Дъмбълдор.
— Естествено, че вярвам! — рече другият мъж. — Само не ми казвай, че според теб Потър има нещо общо с това.
— В последно време е трудно човек да каже в какво вярва — промърмори Дърк.
— Аз познавам Хари Потър — намеси се и Дийн. — И смятам, че той наистина е Избрания, или както искате го наречете.
— Да, синко, на мнозина им се ще да вярват, че е така, включително на мен — сподели Дърк. — Но къде е той сега? Както личи, плюл си е на петите и е избягал. Човек би си помислил, че ако знаеше нещо, в което ние не сме посветени, ако разполагаше с нещо по-особено, сега щеше да се бие, да оказва съпротива, вместо да се крие. Пък и в „Пророчески вести“ са посочили доста неща срещу него…
— В „Пророчески вести“ ли? — презрително изсумтя Тед. — Щом още четеш тия глупости, Дърк, заслужаваш си да те лъжат. Ако искаш истината, отвори „Дрънкало“.
Последва внезапен взрив от кашляне и давене, както и тупане по гърба: ако се съди от звука, Дърк беше глътнал рибешка кост. Накрая той изпелтечи:
— „Дрънкало“ ли? Онова шантаво вестниче на Ксено Лъвгуд?
— Напоследък не е чак толкова шантаво — възрази Тед. — Не е зле да го прегледаш. Ксено публикува всичко, което „Вести“ пренебрегват, в последния брой никъде не се споменава за нагънатороги шнорхелоподобни квакльовци. Виж, не знам докога ще го оставят да си разиграва коня. Но на първата страница на всеки брой Ксено повтаря, че всеки магьосник, който е срещу Ти-знаеш-кого, трябва да смята за своя първостепенна задача да помага на Хари Потър.
— Как да помогнеш на момче, което е изчезнало от лицето на земята! — възкликна Дърк.
— Слушай, това, че още не са го заловили, си е страхотен успех — отбеляза другият мъж. — Лично аз шапка му свалям. Нали и ние се стремим към това — да останем свободни!
— Да, тук си прав — съгласи се тъжно Дърк. — Цялото министерство и всичките му доносници са насъскани да го издирват, лично аз очаквах вече да са го заловили. Всъщност кой може да е сигурен, че не са го хванали, без да го разгласяват?
— О, не говори така, Дърк! — прошепна Тед.
Настъпи дълго мълчание, отново запълнено с тракане на ножове и вилици. Когато заговориха пак, мъжете започнаха да обсъждат къде да пренощуват — на брега или горе в гората по склона. Решиха, че дърветата ще ги прикриват по-добре, угасиха огъня и се изкачиха обратно по нанагорнището. Скоро
