гласовете им заглъхнаха.
Хари, Рон и Хърмаяни намотаха на кълбо разтегателните уши. Докато бяха подслушвали, на Хари му беше все по-трудно да мълчи, а сега установи, че няма сили да каже нищо повече от:
— Джини… мечът…
— Знам! — рече Хърмаяни.
Тя се хвърли към обшитата с мъниста чантичка и този път бръкна в нея чак до мишницата.
— Готово… — заяви Хърмаяни през стиснати зъби и дръпна нещо, което очевидно беше чак на дъното.
Бавно се показа краят на богато украсена рамка. Хари бързо отиде да й помогне. След като изтеглиха от чантата празния портрет на Финиъс Нигелус, Хърмаяни продължи да сочи с магическата пръчка към него, готова да направи магия.
— Ако някой е заменил истинския меч с фалшив, докато той е бил в кабинета на Дъмбълдор — обясни задъхано момичето, след като подпряха рамката отстрани на палатката, — Финиъс Нигелус би трябвало да е видял, той виси точно до витрината!
— Освен ако не е спал — напомни Хари, но пак затаи дъх, когато Хърмаяни приклекна пред празното платно с пръчка, насочена към средата му, прокашля се и каза:
— Хм… Финиъс! Финиъс Нигелус!
Не се случи нищо.
— Финиъс Нигелус! — повтори тя. — Професор Блек! Може ли да поговорим, ако обичате! Много ви моля!
— „Много ви моля“ винаги помага — отбеляза студен високомерен глас и върху портрета се плъзна Финиъс Нигелус.
Без да губи и миг, Хърмаяни викна:
—
Върху проницателните тъмни очи на Финиъс Нигелус се появи черна превръзка, заради която той се блъсна в рамката и изпищя от болка.
— Какво… как смеете… какво си…
— Извинявайте, професор Блек — рече Хърмаяни, — но се налага да вземем тази предпазна мярка.
— Веднага махнете тая долна добавка! Махнете я, ви казах! Съсипвате велико произведение на изкуството! Къде се намирам? Какво става тук?
— Няма значение къде сме — заяви Хари и Финиъс Нигелус застина, отказал се от опитите да смъкне нарисуваната превръзка върху очите си.
— Нима чувам гласа на вечно изплъзващия се господин Потър?
— Може би — отвърна Хари, понеже знаеше, че така ще задържи интереса на Финиъс Нигелус. — Искаме да ви зададем два-три въпроса… за меча на Грифиндор.
— А, такава ли била работата! — Финиъс Нигелус започна да върти насам-натам глава в усилие да зърне Хари. — Онова глупаво момиче постъпи твърде неблагоразумно…
— Няма да говорите така за сестра ми! — ревна грубо Рон.
Финиъс Нигелус презрително вдигна вежди.
— Кой още е тук? — попита той, като продължи да върти глава. — Тонът ти никак не ми е приятен. Момичето и приятелите му постъпиха крайно безразсъдно. Да крадат от директора!
— Те не са крали — възрази Хари. — Мечът не е на Снейп.
— Той принадлежи на училището на професор Снейп — натърти Финиъс Нигелус. — Какво право има малката Уизли да посяга? Заслужи си наказанието, както и онзи малоумник Лонгботъм и чудачката Лъвгуд!
— Невил не е малоумник и Луна не е чудачка! — възнегодува Хърмаяни.
— Къде се намирам? — повтори Финиъс Нигелус и пак започна да се бори с превръзката върху очите си. — Къде сте ме пренесли? Защо сте ме махнали от дома на моите предци?
— Оставете това! Как Снейп наказа Джини, Невил и Луна? — припряно попита Хари.
— Професор Снейп ги изпрати в Забранената гора, да помогнат на урода Хагрид.
— Хагрид не е урод! — изписка Хърмаяни.
— Снейп може и да си е въобразявал, че това е наказание — подметна Хари, — но Джини, Невил и Луна сигурно са се посмели на воля заедно с Хагрид. Забранената гора… чудо голямо, виждали са и по-големи страхотии!
Олекна му, беше си представял какви ли не ужаси, в най-добрия случай проклятието Круциатус.
— Всъщност, професор Блек, искаме да знаем дали някой друг… хм, дали някой друг е взимал меча. Може би са го носили да го почистят… нещо от този род?
Финиъс Нигелус отново спря да се бори с превръзката върху очите си и се изсмя презрително.
— Мъгълокръвни! — рече той. — Просто момиче си: измайстореното от таласъми оръжие не се нуждае от чистене. Таласъмското сребро отблъсква мръсотията на тленния свят и всмуква само онова, което му вдъхва сила, което го укрепва.
— Не наричайте Хърмаяни просто момиче! — каза Хари.
— Уморявам се, когато ми противоречат — заяви Финиъс Нигелус. — Май е време да се завърна в директорския кабинет.
Все така със завързани очи, той започна да опипва рамката отстрани в опит да намери откъде да излезе от картината и да се върне върху портрета в „Хогуортс“. И в този момент на Хари му хрумна:
— Дъмбълдор! Можете ли да ни доведете Дъмбълдор?
— Моля? — попита Финиъс Нигелус.
— Портрета на професор Дъмбълдор… можете ли да го пренесете тук, във вашата рамка?
Финиъс Нигелус се извърна към посоката, откъдето идваше гласът му.
— Явно не само мъгълокръвните са невежи, Потър. Портретите в „Хогуортс“ могат да си гостуват един на друг, но не и да напускат замъка, освен ако не са тръгнали да посетят картина със своето изображение, окачена другаде. Дъмбълдор не може да дойде тук заедно с мен, а след отношението, което получих от вас, мога да ви уверя, че няма да ви посетя повече!
Леко посърнал, Хари загледа как Финиъс удвоява усилията си да напусне рамката.
— Професор Блек — намеси се Хърмаяни, — много ви моля, не бихте ли могъл поне да ни кажете кога за последен път мечът е ваден от витрината? Преди да го вземе Джини де…
Финиъс изсумтя нетърпеливо.
— Смятам, че за последно видях как мечът на Грифиндор напуска витрината, когато професор Дъмбълдор го извади, за да счупи един пръстен.
Хърмаяни рязко се извърна и погледна Хари. И двамата не се престрашиха да кажат нещо повече пред Финиъс Нигелус, който най-после беше успял да намери изхода.
— Е, лека ви нощ! — пожела им той малко ехидно и пак понечи да се скрие от поглед.
Вече се виждаше само периферията на шапката му, когато Хари внезапно изкрещя:
— Чакайте! Казвал ли сте на Снейп за това?
Финиъс Нигелус отново показа в картината главата си с превръзката върху очите.
— Професор Снейп има да мисли за по-важни неща от множеството особнячества на Албус Дъмбълдор. Довиждане, Потър!
След тези думи той вече наистина изчезна и в рамката остана само мътният фон.
— Хари! — възкликна Хърмаяни.
— Знам — извика той.
Не успя да се сдържи и размаха юмрук: беше научил повече, отколкото беше дръзвал да се надява. Започна да снове напред-назад из палатката с усещането, че е пробягал километър-два — вече не се чувстваше гладен. Хърмаяни отново напъха портрета на Финиъс Нигелус в обшитата с мъниста чанта и след като щракна закопчалката, метна чантата встрани и извърна към Хари грейналото си лице.
— Мечът може да унищожава хоркрукси! Изработеното от таласъмите оръжие всмуква само онова, което го укрепва… Хари, мечът е укрепен с отровата на базилиска!
— И Дъмбълдор не ми го е дал, защото още му е трябвал, искал е да го използва за медальона с капачето…
