Янагисава настръхна. За миг погледите им се преплетоха. Хошина се усмихна несигурно. Нещо непонятно премина между тях. За да прикрие смущението си, Янагисава разгледа изображението на папратовата клонка върху монетата. Хошина се отпусна назад и седна на пети.
— В наметалото на Коное бяха скрити три такива монети… — дишането на йорики бе станало пресекливо и то по особен начин накъсваше речта му. — Детективите на Сано държат останалите. Когато сосакан сама им нареди да установят какво представляват тези монети и дали имат някаква връзка с убийството, аз също изявих желание да проуча въпроса. Все пак моите връзки в града ще ми спечелят предимство пред Маруме и Фукида.
— Веднага ми докладвай всичко, каквото научиш! Какви са плановете на Сано за утре?
— Ще го водя в двореца да разговаря със заподозрените — отвърна Хошина, вече с по-овладян глас. — Вечерта ще посетим угощението на шошидай.
Янагисава мислено подреди плановете си. После обсъди с Хошина по-нататъшните им стъпки и тогава му хрумна една идея:
— Какво прави госпожа Рейко? — попита, внезапно заинтригуван.
— Стои си в имението. Домакинката там е мой информатор. Наредил съм й да я държи под око.
Но Янагисава знаеше достатъчно за Рейко, за да допусне, че Сано я е довел чак дотук само за да му прави компания.
— Искам пълна информация къде ходи, с кого се вижда и какво прави! — с това деловата част от срещата им приключи, но и двамата останаха неподвижни. Навън далечен звън на храмова камбана оповести часа на глигана8. Хошина чакаше, вперил поглед в Янагисава. После промълви:
— Ако има още нещо, което желаете от мен… — гласът му бе тих, а изражението — сериозно, — … бих бил изключително щастлив да ви го предоставя…
Дързостта на йорики бе оскърбителна. Как смееше той да направи първата стъпка към лични взаимоотношения? Това бе изключително право на Янагисава.
— Така ли? — реагира остро дворцовият управител. — И какво очакваш в замяна? Богатство? Имот? Пост в моя антураж?
И макар че наистина желаеше всички тези неща, Хошина само разпери ръце и каза безстрастно:
— Не, просто искам да докажа, че съм достоен да ви служа! — после се приведе напред и впери поглед в Янагисава с недвусмислено намерение: — И да спечеля честта да бъда във вашата компания!
Дръзкото предложение на Хошина силно изкуши Янагисава. Той се изправи, слезе бавно от подиума и рече:
— Ще се видим утре, йорики — после се отправи към вратата. В слабините му пулсираше болката от дълго потискано желание и въпреки страха от предателство той вече очакваше с нетърпение следващата им среща.
Глава 5
Над императорския дворец грееше утринното слънце. Тълпите вече изпълваха булевард „Терамачи“. Сано, йорики Хошина, няколко стражи и паланкинът на Рейко оформяха малко шествие. Когато стигнаха пред портите на замъка, шествието се раздели — Сано и Хошина се отправиха към покоите на императора, а един придворен поведе носачите на паланкина надолу по друг проход. Миризмите на канал, дим от дървени въглища и тропически цветя се носеха из района на куге като топъл зловонен дъх. Въпреки ранния час времето бе тежко и задушно, а във въздуха се усещаше напрегнатост като пред буря. Но Сано се чувстваше свеж и пълен с енергия, уверен, че разследването ще приключи успешно.
В южната част на императорския дворец се намираше залата на моравия дракон — арена на всички по-важни дворцови събития. От двете страни на входа растяха вишнево и цитрусово дръвче, за да напомнят за „божествения“ произход на императора. Осемнайсетте стъпала с червени парапети пък символизираха броя на благородническите титли в йерархията на двореца. Сано и Хошина се приближиха до стълбата, където ги чакаше около шейсетгодишен мъж с къси блестящи сиви коси.
— Добре дошли! — поздрави ги той със силен кънтящ глас. Носеше черна шапка, копринена дворцова роба с цвят на мъх и широки бели панталони. Дълбоки бръчки бяха набраздили челото му и очертали устата му. Имаше проницателни интелигентни очи и боядисани в черно зъби в съответствие с древната дворцова традиция.
Йорики Хошина се обърна към Сано:
— Позволете да ви представя почитаемия десен императорски министър Ичиджо.
— Много благодарности за съдействието, което приехте да ми окажете в делата ми с императорския двор — каза Сано и се поклони. Ичиджо излъчваше изисканост, която предизвикваше респект. Сано знаеше, че благородното потекло на този човек датира от хилядолетие, от времето, когато собствените му предци са били селяни, а самурайската класа още не е била възникнала. Ичиджо бе издънка на прочутия клан Фудживара, който бе управлявал императорския двор през последния век на периода Хеян9 и досега продължаваше да бъде синоним на култура и престиж.
— Негово величество императорът ви очаква — каза Ичиджо.
Те се спряха при вратата, за да изуят обувките си, и после продължиха към залата за аудиенция. През препречените с решетки прозорци струеше слънчева светлина. Дълга бяла рогозка покриваше лакирания кипарисов под. Ичиджо поведе Сано по нея между два реда коленичили придворни. Други помощници бяха коленичили при императорския трон, който представляваше майсторска изработка на издигнато върху подиум тапицирано кресло от черно полирано дърво, поставено в осмоъгълен павилион с копринен балдахин. Огромен златен феникс увенчаваше покрива на павилиона. Рисунки на китайски мъдреци красяха стената зад него. Въздухът ухаеше на тамян. Десният министър Ичиджо коленичи пред трона и се поклони. Сано и йорики Хошина го последваха.
— Ваше величество, представям ви сосакан Сано Ичиро — после Ичиджо се обърна към Сано: — Имам привилегията да ви представя върховния император Томохито, сто и тринайсети суверен на Япония.
Щом вдигна глава към своя главен заподозрян, Сано едва успя да скрие изненадата си. Пред него стоеше шестнайсетгодишно момче, възкачило се на трона преди четири години след абдикацията на баща си. Едър за възрастта си, Томохито имаше по детски обло лице с пълни розови бузи и нацупени устни, гладко чело и искрящи очи. Той огледа Сано с нахалството на непослушно дете, което вече е твърде голямо, за да бъде наказвано.
Докато яздеха към двореца, Сано бе поискал от Хошина да му представи повече подробности за заподозрените. За Томохито Хошина бе казал: „Цял живот са му угаждали на капризите. Наследникът на трона вярва, че може да прави каквото си пожелае. Никой в двореца не смее да го критикува. Когато е в лошо настроение, обикновено заплашва, че ще стовари гнева на небесата върху страната ни.“
— Дошъл съм да ви задам някои въпроси, ваше величество — поде Сано.
— Така ли? Мислех, че аз трябва да задавам въпросите тук! — доста грубо го прекъсна императорът.
Над залата на моравия дракон надвисна неловка тишина. Всички чакаха да видят как ще реагира Сано на типичната за императора опърничавост.
— Ще отговоря на въпросите ви при едно условие — каза Сано. — Вие да отговорите на моите.
Томохито се намръщи, готов да откаже.
— Е-е, добре — съгласи се с неохота. А после с дяволит блясък в очите добави: — Истина ли е, че има места, където момичета седят в клетки с прозорец и мъжете могат да ги купуват за през нощта?
Очевидно великият император мислеше за същото, за което и не толкова божествените му връстници.
— Да — отвърна Сано, — в така наречените квартали на удоволствията.
— Вие били ли сте някога там? — на устните на Томохито трепна дяволита усмивка.
— Ваше величество, съветвам ви да ограничите въпросите си до теми с по-малко личен характер — каза десният министър Ичиджо. — Може да обидите сосакан сама… —
— Той трябва да отговори! — настоя Томохито. — Такава ни беше уговорката.
