— Значи е било убийство — каза Рейко — и действителен пример на смърт, причинена от киай. Много интересен случай.
— И труден — допълни Сано. Той млъкна за момент и отстрани с пръчиците си костиците от рибата. — Надявам се скоро да разполагам с някои улики, както и с показанията на заподозрените. Тогава ще можем да ги обсъдим. Твоите идеи ще ми бъдат от полза…
— Обсъждане и идеи — това ли е единственото, с което ще ми позволиш да участвам в разследването?
— Доведох те тук, за да те пазя — припомни й Сано.
— От Янагисава, който остана там далеч в Едо…
— От редица сериозни опасности — отвърна Сано.
— Сигурно има нещо, което мога да правя — настоя Рейко. — Набелязал ли си някакви свидетели, които трябва да се разпитат?
— Все още не.
— А заподозрени?
— Папката, която донесох, съдържа доклада на йорики Хошина за резултатите от предварителното разследване. Снел е подозрението от повечето обитатели на двореца, след като е проверил алибито им. Но има хора, чието местонахождение по време на престъплението засега е неизвестно. Сред тях са самият император Томохито и братовчед му принц Момозоно. — Сано поясни, че те двамата са открили трупа, и после каза: — Тях не можеш да разпиташ, но има и още заподозрени: майката на императора — госпожа Джокьоден, и съпругата му — госпожа Асагао.
Рейко разцъфна от отворилата се възможност за действие:
— Още утре ще си уредя посещение при тях — като дама при дами, разбира се…
— Нали ти е ясно на какъв риск се излагаш? Не съм чувал за жена, владееща силата на киай, и по всяка вероятност убиецът е мъж, но…
— В императорския двор никой не знае, че ти помагам за разследванията — възрази Рейко. — За тях това ще бъде проява на светска вежливост и нищо повече. Освен това жените си говорят по-откровено от мъжете. Дамите от двореца вероятно не са свикнали да се срещат със самураи. Имам по-голям шанс да се сдобия с информацията, която ти е необходима… — Сано кимна с неохота, после се навъси, остави пръчиците за хранене точно в средата на купичката с ориз и се взря в разделеното на две равни половини съдържание. Рейко усети у него борбата между любовта и дълга, между предпазливостта и необходимостта да използва всички възможни методи, за да разреши случая. Тя пое силните твърди ръце на Сано в малките си длани и каза: — Откакто се оженихме, за добро или за зло, споделям съдбата ти. Затова съм длъжна да направя всичко, което е по силите ми, за да ти помогна да успееш!
В отговор Сано стисна ръцете на Рейко, въздъхна дълбоко и кимна.
В замъка Ниджо един слуга влезе в белия салон, поклони се и каза на Янагисава:
— Посетителят ви дойде.
— Добре. Ще го посрещна в голямата приемна! — Янагисава се обърна към Айсу: — Ще се оправя сам.
В очите на Айсу проблесна неодобрение.
— Но откъде сте сигурен, че можете да му се доверите? — помощникът мразеше да го изключват от важните дела и се страхуваше, че някой друг ще му отнеме благоразположението на господаря. Но дворцовият управител предпочиташе по-малко хора да знаят за намеренията му. Затова не искаше в тази тайна среща Айсу да застане между него и човека, чрез когото щеше да постигне своята главна цел.
— Свободен си, ще се видим утре.
— Да, господарю — поклони се обидено Айсу.
В голямата приемна стената зад подиума бе изрисувана с борови дървета върху златен фон. В гредите над прозорците бяха изрязани пауни. Стражи охраняваха входните врати, декорирани с пищни пискюли. През отворените прозорци нахлуваше наситен аромат на липи. Янагисава седеше на подиума и оглеждаше новопристигналия — йорики Хошина Согору изглеждаше много по-различно, отколкото си го бе представял. Деловите писма, с които местният агент бе осведомил дворцовия представител за обстоятелствата около смъртта на Коное и за резултатите от предварителното разследване, съвсем не издаваха, че авторът им е висок и снажен самурай с красиво ъгловато лице, плътни устни и тежки мигли. Янагисава потръпна от внезапно пронизалото го сексуално желание. Хошина също го разглеждаше с преднамерен интерес. После плътните му устни се извиха в мимолетна дръзка усмивка. Янагисава интуитивно разпозна в Хошина мъжа, който харесва мъже, и откликна на предизвикателството с нескрито възхищение от изваяните мускули на ръцете и гърдите му. Но в същия миг го прониза все още неотшумялата болка по мъртвия му любовник Шичисабуро. Да, Янагисава не бе забравил единствения сред десетките си партньори — мъже и жени, — който го бе дарил с цялата си любов. Докато съзерцаваше йорики Хошина, дворцовият управител усети скрита опасност в привличането между тях. Трябваше да се съсредоточи върху работата!
— Добре дошъл — наруши той мълчанието. Хошина коленичи и се поклони. — Някой видя ли те да влизаш тук?
— Не, сигурен съм! Дойдох сам, през задната порта, както ми наредихте.
— Кажи ми какво стана със Сано днес. Успя ли да спечелиш доверието му?
— Заведох го в императорския дворец да огледат мястото на престъплението. Сосакан трудно би се доверил на човек, когото среща за първи път, но не допускам да ме подозира. Смята, че просто съм амбициозен и целя бързо издигане…
— Отлично. И какво заключи Сано след огледа на местопрестъплението?
— Реши, че чутият в нощта на убийството звук е бил киай,
Янагисава също смяташе, че идеята за киай е плод на суеверие. И все пак нищо друго не би могло да обясни състоянието на трупа.
— И какво друго каза сосакан сама за убийството?
— Обясних му, че съм провел предварително разследване и съм определил като заподозрени император Томохито, принц Момозоно, императрицата майка Джокьоден и императорската съпруга госпожа Асагао — отвърна Хошина. — Точно както ми наредихте.
Янагисава кимна одобрително:
— Продължавай все така усърдно! Трябва да убедиш Сано, че си вещ и почтен, като му подаваш полезна информация, която би издържала всякаква проверка. Не си му казал за другите си находки, нали?
— Не, той дори и не подозира за тях! — Хошина го погледна дръзко и Янагисава се усмихна. Спестената информация му осигуряваше предимство пред неговия враг в разследването. — Освен това — продължи снажният йорики — Сано разговаря със семейството на Коное, но само си изгуби времето. После претърси стаите на министъра и намери някои неща, които явно вашите хора не са успели да открият… — вестта за поредния провал на доскоро надеждния Айсу разгневи Янагисава. Не можеше в такъв момент да търпи нехайство от страна на главния си помощник. Май трябваше да си намери нов васал! Хошина усети раздразнението на дворцовия управител, но продължи: — В един тайник в стената беше скрита връзка любовни писма, писани от Коное до бившата му съпруга Козери… — Хошина цитира по памет някои пасажи. — За съжаление Сано взе писмата, а аз не посмях да предизвикам подозрението му, като се възпротивя. Успях само да го убедя, че засега би трябвало да остави Козери на заден план и да се заеме с разпитите на заподозрените…
— Добре! — похвали го Янагисава. Може би инициативността и съобразителността на Хошина бяха неутрализирали донякъде фаталния пропуск на важна за разследването информация. Възхищението към красивия йорики засили желанието на дворцовия управител, защото до този момент той никога не се бе чувствал привлечен от чужд интелект.
— Какво друго откри Сано?
Йорики бръкна в кесията на кръста си и извади от там малък предмет. Янагисава протегна отворена длан. Хошина се пресегна и пусна в нея една монета. Ръцете им се докоснаха. От топлината от допира
