тръгвам!
— Но къде? — попита Рейко, замаяна от събитията, които се случваха твърде бързо и се изплъзваха от контрола й.
— Не знам…
Вероятно момичето щеше да свърши като просякиня на улицата. Мисълта за това ужаси Рейко, но още по-ужасна й се струваше опасността да изпусне единствения заподозрян на Сано. Вероятно Хару ловко я манипулираше, като първо прие доброволно да направи самопризнания, а после заплаши, че ще избяга. Въпреки това Рейко виждаше само една възможност за действие.
— Ела с мен — каза тя и взе вързопа от ръцете на Хару. Прегърна треперещите рамене на момичето и добави: — Ще те отведа на сигурно място.
Глава 10
— Е, сосакан Сано, докъде стигна с… ъ-ъ… разследването си? — шогунът седеше сред купчина възглавници върху подиума в голямата приемна зала на замъка, а точно пред подиума от дясната му страна един до друг бяха коленичили петимата членове на съвета на старейшините — върховното управително тяло на Япония. Сано коленичи близо до края на редицата. Срещу тях бе застанал игуменът на храма Зоджо. На по-ниското ниво седяха градските старейшини. При вратите пазеха стражи. Зад бюра, разположени покрай стената, бяха коленичили секретари. Личните помощници на шогуна очакваха с готовност всяка заповед, а слугите сипваха чай на събралите се и внасяха метални кошнички със запалени въглени за лулите с тютюн.
— Установих, че и трите жертви са били убити преди пожара — заяви Сано и описа раните им, без да споменава за доктор Ито. Самоличността на жената и детето още не е разкрита; разпитваме за тях из целия град. До този момент сирачето е единствената заподозряна. Имаме сведения, че Хару непрестанно е нарушавала разпоредбите в храма и е имала основание да мрази оябун Ояма — Сано разказа на държавниците за игуменката Джункецоин, за доктор Мива и за сина на Ояма. — Тя обаче твърди, че изобщо не си спомня какво е ставало от момента, в който си е легнала, докато е била намерена недалеч от мястото на пожара. Един от моите детективи работи с нея, за да се опита да възстанови паметта й… — при мисълта за Рейко той отново усети тревогата, която съзнателно се стараеше да потиска. Предишната нощ тя бе отклонила ласките му с извинението, че е изморена, но тази сутрин той я беше видял да практикува кенджуцу, самурайското изкуство за бой с меч. Всяко нейно движение сякаш заявяваше недвусмислено решимостта й да докаже, че е права по отношение на Хару. — Продължаваме диренето на свидетели и на други заподозрени — завърши Сано. — Скоро ще разполагам с повече информация, за която ще ви уведомя.
Реакцията на присъстващите потвърди опасенията му, че резултатите звучаха твърде неубедително. Свещениците и съветът на старейшините го гледаха със скрито неодобрение; шогунът, повлиян от нагласата на останалите, се навъси. Старейшините наблюдаваха с раболепно мълчание.
— Очаквах повече от вас, сосакан — отбеляза Макино Нарисада от съвета на старейшините. Бледата му кожа бе изопната като маска върху изпъкналите кости на лицето му. Откакто между Сано и дворцовия управител Янагисава бе настъпило примирие, той бе поел ролята на основен хулител на сосакан. — Без съмнение досега вече трябваше да сте разрешили тази загадка; а вие не сте напреднали особено… — другите членове на съвета замърмориха одобрително. Сано усети, че губи увереност. — Освен това с действията си сте разстроили напълно живота на обитаващите манастирите в района на храма — продължи Макино и погледна към игумена на Зоджо.
Благият старец кимна и рече:
— Да, отрядът детективи смущава всекидневните ни ритуали, но сосакан Сано може да разчита на пълното ни съдействие до разрешаването на проблема…
Макино подкани и градските старейшини да изразят тревогата си от проточването на разследването, което затруднявало разкриването на причините за другите пожари, зачестили през последните месеци в районите Суруга, Нихонбаши и Канда. Сано се поклони и отвърна, че ще се постарае да установи дали пожарът в „Черният лотос“ е свързан с хора или с места извън територията на храма. Шогунът подкрепи идеята му, но раздразнението в очите на Макино показа, че замисълът му не се е осъществил така, както се бе надявал.
— Проявявате удивително безразличие към тревогите на нашите граждани, сосакан — заговори отново той. — Ще ни обясните ли защо толкова протакате разследването си?
Шогунът се навъси объркан, но Сано усети, че одобрението на господаря му започва да клони към Макино.
— Едно щателно разследване изисква повече време — възрази той. — Едва ли бихте искали да претупам работата си…
— Самураят не бива да оневинява грешките си! — Макино излъчваше безмерен гняв. — А добрият детектив не бива да загърбва онова, което е пред очите му. Момичето от сиропиталището е явният виновник, но то и досега не е арестувано! — останалите членове на съвета закимаха. Игуменът на Зоджо погледна Сано със съчувствие. Нерешителност помрачи челото на шогуна. Макино се възползва от негласната подкрепа на останалите присъстващи и продължи: — Какви доказателства са ви нужни, щом самопризнанията й са напълно достатъчни? Или сте толкова некадърен, че не можете да изтръгнете истината от едно петнайсетгодишно селско девойче? Трябва ли да ви учим как да провеждате разпити?
Сано преглътна резкия отговор, който се въртеше из главата му, за да не обиди шогуна с недостойното си поведение. Запази самообладание и рече:
— Изтезанията ще принудят Хару да направи самопризнания, дори и да е невинна. Никой няма полза от това. Ако екзекутираме невинен човек, няма да допринесем кой знае колко за сигурността на обществото…
— Да, точно така, ти трябва да… ъ-ъ… се грижиш за сигурността на обществото… — шогунът повтори като ехо думите му със задъханото облекчение на човек, току-що пробягал голямо разстояние, за да настигне другарите си. Сано наблюдаваше как Макино скри огорчението си зад дима на лулата си. — Ето защо отдавна трябваше да си арестувал Хару — продължи шогунът, вперил укорителен поглед в Сано. — Твоето… ъ-ъ… бавене кара бакуфу да изглежда безсилно. Не бива гражданите да си мислят, че могат да се измъкнат безнаказано, след като са извършили… ъ-ъ… убийство. Ужасно съм разочарован от теб, сосакан Сано.
Сано бе обзет от тревога, съзирайки прикритото злорадство на Макино, и каза предпазливо:
— Съжалявам, господарю, но трябва да изтъкна, че бакуфу ще изглежда още по-безсилно, ако екзекутираме Хару, а след това има нови пожари и убийства само защото истинският виновник е избегнал закона.
— Аха! — Цунайоши схвана смисъла на казаното и лицето му се проясни. Грозните черти на Макино помрачняха. Всички останали бяха свели поглед. — Тогава действай по-бързо, сосакан Сано. Или докажи, че момичето е виновно, или намери действителния извършител. Иначе ще наредя на някой друг да поеме… ъ- ъ… разследването — шогунът се озърна и спря поглед върху Макино. Смиреният поклон на главния старейшина не скри задоволството му. — Не постигнеш ли резултати в най-скоро време — продължи
