необходимо, за да задвижи космичните сили. После стана причина за гоненията, които породиха отделяне на духовна енергия в рамките на „Черният лотос“. А сега доведе третия знак, предвещаващ нашия ден на слава — обсадата на храма! — Рейко се удиви как висшият свещеник бе изтълкувал събитията, така че да паснат на предсказанията му. Той, изглежда, вярваше на собствената си безумна логика. Гледайки Хару с любов, той я погали по косите. — Ти наистина си оръдие на съдбата. Благодарение на теб сме свидетели на триумфа на „Черният лотос“.
Хару се накипри като дете, похвалено за добро поведение, и отправи тържествуващ поглед към Джункецоин:
— Ти винаги си ме мразила, защото съм по-важна за него от теб. Сега ще ти кажа точно какво мисля за теб. Ти си една подла, ревнива и тъпа уличница — когато Джункецоин запелтечи от негодувание, Хару се засмя и после се обърна към доктор Мива:
— А ти си един мръсен и противен развратник! — доктор Мива я изгледа кръвнишки; презрителният поглед на Хару се насочи към двамата. — Опитахте се да се отървете от мен, само че не се получи — присмя им се тя. — И двамата ще съжалявате за хулите, с които ме засипахте — после, докато Анраку съзерцаваше последователите си с високомерна усмивка, тя изгледа ядно Кумаширо: — И ти ще съжаляваш, че се опита да ме принудиш да направя самопризнания, като ме изплашиш до смърт…
Рейко бе отвратена от отмъстителната злоба на Хару. Момичето бе извършило палеж и убийство, в момента умираха десетки люде, а тя, изглежда, се интересуваше единствено от това да спечели отново благоволението на Анраку и да отмъсти на враговете си. Отново изпита срам, че се бе отнесла приятелски към Хару.
— Господарю, трябва да възразя на мнението ви за това, колко добре са се стекли обстоятелствата — каза Кумаширо на Анраку. — Бях горе и видях какво става. Нашите хора са подложени на масова сеч. Няма да оцелеят достатъчно, за да завладеят Едо, да не говорим за цяла Япония. Мисията ни е обречена. Селяните не стават за самураи, обучавах ги, но…
— Отровата, която създадох — обади се доктор Мива с глас хрисим и в същото време горделив, — е много силна. Дори и само няколко от пратениците да стигнат до града, резултатът ще бъде напълно задоволителен.
Джункецоин се изсмя презрително.
— Няколко дози от твоя вонящ бълвоч ще свършат твърде малко, за да бъдат от значение. Ако беше усъвършенствал отровния газ, той щеше да се разнесе от вятъра. Но Шинагава показа, че ти си един жалък неудачник.
Доктор Мива изломоти нещо неясно.
— Господарю мой — обърна се Кумаширо към Анраку. — Войниците скоро ще дойдат да ни търсят тук. Трябва да тръгваме незабавно.
Рейко бе обзета от паника. Ако тръгнеха, тя какво щеше да прави?
— Оставаме — отвърна Анраку. Хару отпусна глава на коленете му, блажено неведома за спора им. — Моята армия ще победи. Ние ще постигнем просветление тук тази нощ точно както предсказаха виденията ми. Няма да позволя врагът да ме прогони.
Но на лицето на Джункецоин бяха изписани страх и стъписване.
— Те може би вече идват — каза тя. — Ще ни убият, аз искам да тръгвам!
— Искаш да ме изоставиш точно когато се възцарява моят нов свят? — глух за разума, Анраку се намръщи. — Така ли ми се отплащаш за богатството и привилегиите, с които те обсипах? С малодушие и предателство? — той отпрати Джункецоин с пренебрежителен жест. — Тогава си върви, не се колебай. Но сториш ли го, нашите пътища се разделят завинаги.
— Не! — извика Джункецоин. — Нямах предвид да ви изоставя — тя се устреми към Анраку, сякаш за да се хвърли в обятията му, но Хару вече ги беше заела.
Силен трясък над земята разтърси тунела. Рейко ахна. Приклекна и закри глава с ръце, когато между гредите се посипа пръст и от стаята на Анраку се разнесоха стъписани възклицания. Тя чу доктор Мива, който извика:
— Те възпламеняват бомбите…
А Джункецоин изпищя:
— Храмът ще се срути и ще ни премаже!
Нов взрив разклати висящите фенери. Докато Рейко се опитваше да овладее ужаса си от люшкащата се под нозете й земя, Анраку заяви благо:
— Може би ще бъде най-добре да потърсим съдбата си другаде. Наредил съм да ни подготвят провизии за пътуване. Ще съживим „Черният лотос“ и ще намерим друг храм… — той стана, слезе от подиума и помогна на Хару да се изправи.
— Без нея! — отсече Кумаширо. Хару смръщи вежди; Анраку се поколеба. Джункецоин занарежда припряно:
— Тя не умее да пази тайна. Ако тръгне с нас, ще ни издаде кои сме. Бакуфу ще ни открият. Никога не можем да бъдем в безопасност в нейно присъствие.
Изоставеха ли Хару, нямаше да има нужда Рейко да тръгва след тях. Тя затаи дъх с надеждата, че ще успее да хване Хару, след като Анраку и служителите му тръгнат, а после да предупреди Сано, преди да успеят да стигнат твърде далеч.
Хару се втренчи във враговете си ужасена и се вкопчи в ръката на Анраку.
— Но аз искам да дойда с вас! Нали няма да ме изоставите?
— Колкото по-малко тръгнем, толкова по-лесно ще си намерим тайно убежище — каза Кумаширо.
Анраку се отърси от Хару и отстъпи от нея.
— Не! — изпищя Хару. Падна на колене и прегърна краката му, след което занарежда трескаво: — Нищо не може да ни раздели. Моята пътека обединява всички останали — вие сам го казахте, не помните ли? Бъдещето на „Черният лотос“ зависи от мен. Ние сме обречени да бъдем винаги заедно. Трябва с да ме вземете с вас.
Анраку впери замислен, изпитателен поглед в Хару. После се обърна към свещениците:
— Доведете затворничката.
Двама свещеници изчезнаха през вратата зад завесите в дъното на помещението. Скоро след това се появиха отново, носейки някакво безжизнено тяло, облечено в сива роба. Ръцете се полюшваха, а дългата коса се влачеше по пода. Главата се изметна към Рейко. Беше Мидори. Очите й бяха затворени, а устните й — леко раздалечени. Когато свещениците я оставиха на земята близо до подиума на Анраку, тя беше в безсъзнание и не помръдваше. Джункецоин възкликна разпалено:
— Тя е шпионка. Не можете да я вземете с нас!
— Имам достатъчно лекарство, за да я поддържам упоена дълго време — каза доктор Мива, плъзгайки жаден поглед по тялото на спящата девойка.
— Ниу Мидори все още има важна мисия, която трябва да изпълни — заяви Анраку невъзмутимо.
— И ще вземете нея, а не мен? — обзета от паника извика Хару и се вкопчи още по-здраво в Анраку. — Не, не можете да го сторите!
— Ако се наложи да я носим, много ще се забавим — изтъкна Кумаширо.
Избухна друга бомба. Джункецоин изпищя; всички се приведоха. Разнесе се грохот като от падаща каменна лавина; наблизо се бе срутил тунел.
— Да тръгваме, преди да е станало твърде късно — възкликна умолително Джункецоин. — Можем да оставим Мидори тук с Хару.
Сърцето на Рейко подскочи при тази възможност. Мидори продължаваше да лежи безжизнена. Странна усмивка затрептя на устните на Анраку.
— Ново видение току-що ми разкри последната мисия, за която е предопределена Мидори — той сведе поглед към Хару. — Ти наистина ли искаш да получиш моето опрощение?
— Да — отвърна тя задъхано и вдигна лице, на което се изписа нова надежда, — повече от всичко на света!
— И искаш да докажеш верността си към мен?
— О, да — изхриптя Хару, трогателна в нетърпението си.
— И би направила всичко заради привилегията да ме съпровождаш?
