— Всичко, без изключение! — извика Хару, докато Рейко се опитваше да разбере накъде бие този разговор.
Усмивката на висшия свещеник стана по-широка.
— Тогава убий Мидори!
Ужасът отекна в съзнанието на Рейко като звън от разбита камбана. Обзета от паника, тя забеляза как при заповедта на Анраку лицата на Мива и Джункецоин застинаха от изненада. Кумаширо се навъси, сякаш разочарован, че му се отнема удоволствието лично да убие Мидори. Хару бавно отдели ръце от Анраку и се отпусна на пети. Рейко прочете вълнение във внезапно помръкналия профил на момичето.
После тя кимна и отвърна тихо:
— Щом желаете, Анраку сан. Тя стана и отиде при Мидори. Ужасена, че животът на приятелката й е в ръцете на една убийца, Рейко усети, че в гърдите й се надига вик на протест.
Анраку се върна на подиума и нареди на Кумаширо:
— Дай й меча си.
Рейко наблюдаваше изстинала от ужас как свещеникът извади дългия си меч и го подаде на Хару. Тя непохватно стисна дръжката с две ръце. Вдигна острието над главата си и застана на няколко крачки от врата на Мидори. Пое дълбоко въздух и започна да сваля меча, като гледаше встрани към Анраку. Той кимна и се усмихна окуражително. Кумаширо и доктор Мива наблюдаваха движещото се острие, а Джункецоин се извърна настрана и притисна ръка върху устата си. Рейко не бе състояние да помръдне. Можеше само да гледа. Хриповете на Хару и трополенето в тунелите отбелязваха бавно точещото се време. Клепачите на Мидори потръпнаха. Острието увисна над гърлото й. Хару и се поколеба, после стисна конвулсивно дръжката на меча.
Ясното съзнание, че смъртта на Мидори е неизбежна, разтърси Рейко и я изтръгна от вцепенението й.
— Спрете! — изкрещя тя.
Блъсна вратата и се втурна в помещението.
Глава 36
Слисани лица се извърнаха към Рейко. Хару дръпна меча от Мидори. В настъпилото кратко мълчание Рейко се видя как изглежда в очите на присъстващите — уплашена млада жена, която размахва кинжал. После тишината бе разкъсана.
— Това е Рейко, жената на сосакан Сано — възкликна Джункецоин.
— Не ме доближавайте! — заповяда тя с престорена храброст. — Сега ще изведа Мидори — обърна се към Хару, която я гледаше смутено. — Ти ще дойдеш с нас.
Думите й прозвучаха твърде дръзко дори за самата нея. Анраку заповяда спокойно:
— Хванете я! — свещениците я заобиколиха. Рейко размаха кинжал срещу тях. Последва шумна гоненица. Тя се извиваше и нападаше, като оставяше кървави резки по ръцете, които се мъчеха да я докопат. Ранените ругаеха. Кумаширо я сграбчи през кръста, сключи пръсти около дясната й китка и я изви. Болка прониза ръката й, тя извика и изпусна кинжала. Кумаширо притисна ръцете й до тялото в желязна хватка. После се обърна към Анраку.
— Колко невъзпитано от ваша страна да нахлувате в личното ми пространство, госпожо Рейко — каза висшият свещеник с язвителна усмивка.
— По-добре ме пуснете… Мидори също — заяви му Рейко, задъхана и ужасена. — Моят съпруг и войниците му вече нападат подземието. Ще бъдат тук всеки момент.
Анраку посрещна лъжата й с хладнокръвна усмивка, след което се обърна към Хару:
— Значи никой не те е видял да влизаш в подземието, така ли?
Момичето се сви от обвинението в гласа му.
— Никой, кълна се!
— Тогава как ни е открила госпожа Сано?
— Не зная.
— Очевидно ти си й показала пътя — отбеляза злобно Джункецоин. — Довела си я тук да ни нападне.
— Нищо подобно! — възрази Хару. — Никога не съм предполагала, че тя ще тръгне след мен, наистина!
— Сосакан ще дойде да потърси жена си — каза Кумаширо на Анраку.
Висшият свещеник вдигна ръка, призовавайки към търпение.
— Изглежда, ти отново си ме предала, Хару — каза той. — Затова задачата, която ти поставих, вече няма да е достатъчна да докажеш верността си към мен — той нареди на Кумаширо: — Отведи госпожа Рейко до другата ни пленница — Кумаширо преведе Рейко през помещението. Тя се съпротивяваше, но той я принуди да застане на посоченото място с лице към Хару. Другите членове на сектата се наредиха покрай стената зад момичето. — За да заслужиш привилегията да останеш с мен, сега трябва да убиеш не само Мидори, но и Рейко. Можеш да се отървеш първо от госпожа Рейко — каза Анраку на Хару.
Рейко усети, че й призлява, зави й се свят, но успя да види, че Хару не смее да я погледне. Момичето вдигна меча, а Кумаширо бутна Рейко напред, така че острието опря в гърлото й. От допира със студената стомана дъхът й секна. Мислите й отлетяха при сина й. Представи си личицето му, в ушите й зазвъня щастливият му смях, спомни си усещането за топлото му телце в прегръдките си.
Сано, Масахиро и тя бяха тъй щастливи заедно у я дома. Обзе я неустоим копнеж по съпруга и сина й.
Сано, Хирата и четирима детективи се втурнаха през двора на храма, покрай околните постройки и дървета. Докато се сражаваха с връхлитащите свещеници, Сано се озърташе за Рейко, но напразно. Димът лютеше в очите му; цялото тяло го болеше от ударите върху бронята му. Разнесе се нов взрив.
И изведнъж със смразяваща сигурност Сано разбра какво се бе случило с Рейко и Хару.
— Слезли са в подземието! — извика той на Хирата, който се биеше с трима свещеници. Съобразявайки, че някъде в постройките непременно трябва да има входове към тунелите, той се втурна нагоре по стъпалата на главната зала за богослужение. Вратата беше отворена, сумрачното помещение беше празно. На висок олтар, издигнат пред фреска с черен лотос, горяха лампи и ароматни пръчици. Сано спря, за да се огледа; миг по-късно към него се присъединиха и хората му. Той забеляза, че долната част на олтара отпред е закрита с ламперия, украсена с дърворезба. Средната плоскост бе на панти и сега бе отворена. Зад нея зееше черен мрак. — Ето там! — извика Сано и избърза към вратата, която ордите на „Черният лотос“ очевидно бяха забравили да затворят, след като бяха излезли от тунелите. Той и хората му се вмъкнаха под олтара и се гмурнаха в наситеното с мирис на пръст пространство под сградата. Минаха приклекнали под гредите на пода и откриха дупка в земята. Сано видя една стълба, която се спускаше в шахтата и стигаше до тясно осветено пространство, чу отчаяни вопли и ритмично тракане на някакъв механизъм.
— Мидори, идвам! — гласът на Хирата издаваше страх и надежда. — Спускам се първи — той прибра меча си в ножницата и забърза надолу по стълбата. Сано и детективите го последваха. Когато стигнаха
