изчезнало нищо.
— Проверихме няколко пъти, Семьон Антонович. Всички книги са по местата си.
— Благодаря, можете да си вървите в къщи.
Когато полковникът се върна в лабораторията, там вече се бяха появили експертите. Той се обърна към професора:
— Ще разрешите ли нашите сътрудници да направят оглед в лабораторията?
Професорът каза „моля“ и поведе цялата група след себе си. Лейтенант Марченко с разперени ръце спря любопитните, а после се присъедини към Тарнов, следователя и експертите.
Огледът не отне много време. Заснеха отпечатъците от пръсти по електронната ключалка, по съдовете и приборите, прегледаха целия боклук, всяко парче хартия. Професорът поглеждаше косо полковника. Тясното лице на Тарнов с рязко очертани устни ставаше все по-унило и скучно, сякаш му се спеше. На сбогуване той каза на професора:
— Запишете домашния ми телефон. Моля ви да повикате всички сътрудници и още веднъж внимателно да огледате лабораторията, всички шкафове и термостати. Може би просто сте сложили епруветките на друго място?
— Ние вече… — понечи да каже професорът, но полковникът беше настойчив:
— Моля ви, изпълнете молбата ми.
Професорът се обади на полковника, след като бяха минали повече от три часа.
— Добър вечер — каза той, — безпокоят ви от института…
Гласът му звучеше глухо и нерешително, сякаш имаше намерение да се извинява.
— Намерихте ли ги? — не се стърпя Тарнов.
— Търсихме навсякъде, но за съжаление епруветките ги няма…
Полковникът подържа още известно време слушалката до ухото си и мислеше, после бавно, сякаш неохотно я остави върху вилката…
Сутринта в кабинета на полковник Тарнов донесоха акта за дактилоскопичното изследване. В лабораторията бяха приложили посипване с метални прахове, наблюдаваха предметите в различни спектри на излъчване и откриха върху електронната ключалка и върху съдовете няколко отпечатъка от пръсти, сред тях и съвсем необикновени. Първо, следите се оказаха много слаби; второ, при многократно увеличаване на фотоснимките можеше да се види как дактилографските линии прекъсват и вместо тях се появяват кръстосани чертички, наподобяващи знаци за умножение.
Полковникът изпитателно погледна високия и тъничък началник на бюрото за съдебни експертизи, който бе донесъл материалите.
— Имате ли да кажете нещо, Лев Илич?
Едната вежда на Лев Илич многозначително се повдигна, другата остана на мястото си. Това трябваше да означава потвърждение.
Полковникът отдавна вече познаваше началника на бюрото и престорено въздъхна:
— Без вас сме загубени, Лев Илич.
По устните на Лев Илич се появи доволна усмивка.
— Смейте се, смейте се на стареца… Но първо слушайте! Слабите отпечатъци не са се получили случайно. Онзи, който е оставил следите, навярно има патология на кожата. Тя почти не отделя мазнини и пот. Такова явление е възможно например при висока температура. Но, както ми се струва, едва ли човек с четиридесет градуса температура ще вземе да обикаля лабораториите…
Полковникът кимна в знак на съгласие и целият му вид издаваше усилено внимание.
— Отделянето на пот се нарушава и при базедова болест, Семьон Антонович. Но ние с вас знаем, че тогава отпечатъците все пак щяха да се виждат по-ясно…
Той отново млъкна, като не можеше да се лиши от удоволствието да заинтригува слушателя, а после многозначително смръщи чело и каза:
— На времето веднъж ми се случи да видя точно такива отпечатъци. Беше знаменитото дело Баркасов. Две години все не успяваха да открият престъпника. В края на краищата показаха отпечатъците от пръстите му на един стар криминалист…
— Никак не сте стар, Лев Илич. Мъж в разцвета на силите си.
Началникът на бюрото се помъчи да изглежда строг, но колкото и да криеше доволната си усмивка, тя все пак се появи на лицето му.
— Не искам дори да си спомням колко време се бяха занимавали с това. Да… А аз погледнах отпечатъците и тихо, обърнете внимание, много тихо — за да не натрапвам волята си, пази боже, и за да чуе само оня, който иска да чуе — казах: струва ми се, че вашият „джелатин“ страда от кожна болест. И правилно ще е да го наричате не „джелатин“, който има на съвестта си шест убийства, не и „часовникар“, който е разбил седем банкови сейфа, а обикновен „ихтиозавър“. Защото, както изглежда, е болен от ихтиоза и кожата му прилича на рибешки люспи. Груба е и уплътнена. А лицето му съответно трябва да бъде слабо подвижно, маскообразно. Изобщо по думите ми нарисуваха предполагаемия словесен портрет. А когато най-после с помощта на същия, обърнете внимание, предполагаем портрет заловиха престъпника и го сравниха с моето описание, всички подробности съвпаднаха като две капки вода.
— Извинете, Лев Илич — прекъсна разказа му полковникът. Той знаеше, че криминалистът може часове наред да си спомня случаи от своята практика. — Искам да ви покажа още едни отпечатъци.
Той извади от чекмеджето на бюрото си няколко снимки. На тях също бяха увеличени отпечатъците от пръсти, заснети от вдлъбнатината върху бронята на автомобила, в който бе загинал Алексей Резанов. Биеше на очи характерният рисунък на линиите — като знаци за умножение.
С тънките си дълги пръсти Лев Илич извади от джоба лупа и шаблонче, няколко секунди изучаваше и сравняваше снимките, после нерешително каза:
— Представете си, може да се мисли, че съществува идентичност.
— Значи и там, и тук е присъствало едно и също лице, „ихтиозавър“, както сполучливо го нарекохте?
— Трябва да се сравнят и отпечатъците в лабораторията, да се уточнят нещата — уклончиво отвърна Лев Илич.
— И ако прогнозата ви, както винаги, се потвърди…
— Е, изводите вече са ваша работа, Семьон Антонович. Впрочем на ваше място бих направил въображаем словесен портрет.
— Знаем някои неща и за костюма му — каза полковникът. — Ето заключението на стоковедската експертиза: „Вълна с двадесетпроцентов примес от лавсан, тъмносин цвят с бели точици, артикул седемдесет и четири, състав на плата четиридесет и осем, първо качество. Произведен в Черниговския комбинат, доставен на шивашките фабрики «Смирнов-Ласточкин» в Киев и «Клара Цеткин» в Днепропетровск… За съжаление върху парчето плат не са открити петна от пот…“
— Е, Семьон Антонович, общият баланс съвсем не е лош — можете да имате подробности от предполагаемия словесен портрет и описание на облеклото…
— Ще си позволя да ви задържа още малко — припряно каза полковникът. — Вижте, моля ви, тия изчисления…
Лев Илич бързо прегледа книжата.
— Вече се съветваха с мене и съм ги проверявал. Тук всичко е вярно.
— Но излиза…
— Излиза кръгла глупост. Но изчисленията са правилни. — Лев Илич подаде ръка на полковника. Тарнов я стисна.
— Благодаря… Мисля, че пак ще имам нужда от вашата помощ.
Автотехническата експертиза потвърди изчисленията на криминалистите. След внезапното спиране петтонният камион с извъртян волан е трябвало да се влачи поне още метър и половина напред. Но човекът с тъмносин костюм е протегнал ръка, спрял го е и при това е останал невредим…
Новият познат на Алина Ивановна
