музикантите, които започваха да се предвижват към разчистеното място пред огъня. Нощта изведнъж се изпълни с дълбоки, смразяващи кръвта удари на барабаните, ритмичното биене на кратунените дрънкалки и високото, пронизително свистене на тръстиковите цигулки.
Младите войни започнаха да танцуват първо с леки движения, с които разказваха, както каза Луиу, за успешния лов на елена, сервиран на яхния. Жените бавно започваха да се изправят и да се присъединяват към мъжете, като танцуваха в кръга си обратно на часовниковата стрелка. Над тях, върху клона на дъба един бухал, чийто силует се очертаваше на лунната светлина, издаваше своите траурни звуци, които се прибавяха към необичайната сцена.
Карес стана, след като другите жени затанцуваха, дори и Луиу. Скоро тя остана да стои сама. Жените на Чоктоу се движеха грациозно под ритъма на странната музика. Примитивните удари объркаха нещо вътре в нея.
Това стана, докато наблюдаваше движещите се силуети. Видя през играещите пламъци друг мъж, който не беше Чоктоу, но не беше и французин, понеже носеше червената куртка на британски офицер. Изненадана от това, което видя, понеже знаеше, че се говори за война между французи и британци, тя стоеше като омагьосана; интересът й към танцуващите изчезна, като видя, че Люсиен говори настоятелно на британския офицер. Тя знаеше, че британците са принудили някои избягали банди от Чоктоу да напуснат френските си земи и да се присъединят към тях срещу всеки враг на Британия. Една от тези банди бе нападнала и избила френски и германски заселници по река Мисисипи.
Настоятелният й поглед все пак накара Люсиен да погледне към нея. В черните му очи гореше някакво непонятно чувство, което тя забеляза, преди той да се обърне към британския офицер за още няколко думи. Разговорът им, макар и кратък, беше напрегнат, почти приличаше на спор. Група танцуващи се придвижиха пред нея и скриха гледката за миг. След като преминаха, тя видя, че британския офицер е изчезнал. Люсиен се отправи към нея с хладно и непроницаемо изражение. Когато беше само на няколко ярда, нежна женска фигура се появи и сграбчи ръката му, издърпвайки го в кръга на танцьорите.
За момент по мъжественото му лице премина сянка, но изчезна като сенките, преминаващи покрай луната, след което се остави да го издърпат сред танцьорите. Той се движеше в кръг заедно с Иси под първобитните ритми и яркия огън.
Карес почувства голяма умора. Мускулите я боляха от напрягане през деня, а духът й бе изтощен от опитите да се нагоди към странностите на тази екзотична земя. Франция изглеждаше толкова далечна, като че някой друг, а не тя бе живяла там. А този нов живот бе изпълнен с толкова въпроси и съмнения, че се почувства смазана. Тя обърна гръб на съпруга си, който танцуваше със съблазнителната Иси, чиито бедра се извиваха като змии и говореха на свой собствен език и тръгна надолу към брега на езерото. Беше изморена също и от жените на Люсиен, истински или такива, които бяха само преследващи като духове спомени.
Езерото блестеше на сребърната лунна светлина и Карес се движеше бавно по брега му. Сиви филизи от мъх се люлееха на вятъра, който докосваше плискащата се вода като с целувка. Тъмни, зловещи силуети на мъртви дървета във водата се прибавяха към уединената атмосфера и внезапно самотен крясък на гмурец раздра тишината на нощта.
Какво правеше тя на това непознато, диво място, толкова различно от досегашните й представи? Криеш се, напомни й вътрешният глас ужасната причина, поради която бе дошла в Луизиана. Тези, които желаеха зло на нея и семейството й, никога нямаше да я намерят в тази забравена колония. Споменът за високия, загадъчен мъж, който я посети в затвора се промъкна в съзнанието й, както всеки път, когато беше самотна или я измъчваше носталгия по Франция. Кой бе той?
— Скъпа, не е безопасно да се разхождаш тук сама — сепна я познатият глас и я измъкна от глъбините на спомените.
— Свършиха ли танците? — попита тя, без да показва раздразнението си.
— За мене свършиха — отвърна тихо той.
— Иси сигурно е доста разочарована, че си си тръгнал рано. Тя изглежда харесва твоята компания — саркастично произнесе тя всяка дума. И когато вдигна високо красивата си глава, се взря в него с леденостудени очи.
— Ревност ли откривам в тези хубави очи? — промърмори той, хващайки брадичката й с твърди пръсти. Пронизващите му тъмни очи светеха като въглени на лунната светлина, изливаща се над езерото.
— Има ли жена в Луизиана, която не те познава? — възрази тя.
— Малко, може би — каза той, като повдигна рамене, а чувствените му устни се разтегнаха в тънка усмивка. — Казах ти, че невинаги съм водил примерен живот.
— Да, и Ивон ме предупреди, че си жребец — самец — призна Карес печално, с горчива усмивка, която предизвика трапчинки по бузите й.
— Дори измамниците могат да се променят, скъпа, под подходящо ръководство — закачи я той, очертавайки с пръст пълната й долна устна.
— А ако греховете му не подлежат на изкупление? — прошепна тя със закачка в гласа.
Усещането, предизвикано от досега на пръстите му, топлината на тялото му, толкова близо до нейното, изпращаха по вените й бавно, палещо, сладко желание.
— Всеки е способен да изкупи греховете си, мила. Може би просто трябва да намери подходящия човек, който да му покаже пътя — противопостави й се той нежно. След това се наведе и впи устни в нейните, зажаднели за целувка, с такава страст, че я привлече към себе си, механично, водена от собственото си изкушение.
Той я държеше в прегръдките си, докато устните му притискаха нейните с дълбока, наркотична целувка, която изчисти всички съмнения, всички мисли от главата й. Тя потъна в него както той в нея, като устремена река, вливаща се в приветстващата я прегръдка на морето.
— Ела! Има едно тихо място за нас — прошепна той в копринените й коси и я поведе, обвил с ръка кръста й, по едва забелязваща се пътека край утихналите кипариси.
Те излязоха от кръга жилища в средата на селището и ги оставиха зад гърба си. Лекият бриз от езерото носеше звуците на музиката и танците. Стигнаха до едно открито място между кипарисите, където стоеше четириъгълна, лятна къща покрита с кипарисови клони и листа, а стените й бяха измазани с пластир, примесен с мъх. Карес си отдъхна, като видя, че ще бъдат сами. Тази нощ тя искаше да се люби с Люсиен, да намери оня възторг с него, който успокоява, макар и за малко, съмненията и страховете от този мъж, който я държеше здраво до себе си чрез странна, невидима нишка.
Поток лунна светлина се спусна през преплетените клони и посребри тревата. Но от вътрешната страна на лятното жилище, през отворената врата, също се прокрадваше слаба светлина.
— Има ли някой там? — попита Карес с напрегнат глас.
Тя знаеше, че чоктоу живеят по много в едно жилище. Тази нощ нямаше желание да разделя с никой собствеността си.
— Не, Луиу е оставила да свети газената лампа, за да намерим пътя — отговори той, придърпвайки я към себе си — Ще бъдем съвсем сами тази нощ, скъпа, само с бухалите и Бруно за компания.
— Това е, което желая — прошепна тя, докато вървяха по високата трева към отворената врата.
— Ти си това, което аз желая, скъпа, моя. — Дрезгавият му глас бе изпълнен със страст, която само чакаше да бъде отприщена.
Отвътре лятната къща представляваше само една стая, със земна настилка, отъпкана с пластир и боядисана в бяло със стрити мидени черупки, донесени от течението. Грубо легло с дюшек от оплетена тръстика, чаршаф от кожа на сърна и черно одеяло от козина, което лежеше преметнато върху него, стоеше почти в средата на единствената стая. Сега Карес можеше да види, че имаше няколко малки глинени газени лампи, които висяха на въжета. Беше примитивно, но чисто и изпълнено с уханието на дивия жасмин, който се виеше по вратата и по празните ъгълчета на къщата.
Бруно възпроизведе нещо като поздрав, когато влязоха, след това се търколи и заспа. Той не беше сам, до него имаше още две кучета от неопределена порода. Те също затупаха приятелски с опашки.
— Изглежда, че Бруно си е довел дами в къщи — засмя се Люсиен.
— Какви глупачки сме ние жените. Красив мъжкар, който може да ни омайва с уменията си, може и да ни накара да забравим всичко, дори достойнството си — обсъди печално Карес.
— Мисля, че не говориш от сърце, моя прекрасна лейди — закачи я Люсиен и я притисна към себе си.
