изгряващото слънце. Тя държеше по нещо във всяка от вдигнатите си ръце. Карес бе твърде далеч, за да види какво е то, но й се струваше, че устните на жената се движат като при магия или молитва.
Един броненосец, показал се от купчина сухи листа, накара Бруно да започне да души и лае, което извади Карес от размислите й. Тя се обърна да успокой кучето, докато преминат. Допирът до рунтавата му козина и кривенето на несръчния броненосец повдигнаха настроението й. Като слънцето, което се показва иззад облак и разпръсква сенките, така и земните действия на Бруно разсеяха притесненията й около завръщането в призрачната атмосфера на Сан Рьогре. За седем години останките на Аурора отдавна са изгнили в тропическия климат на Луизиана в мраморната й гробница. Нямаше никакъв дух: единственият призрак, който обитаваше стаите в плантацията бе сътворен от самата нея, от мълвата и суеверията на робите.
— Като се върнем, ще изпратя покана на семейство Сониер, да дойдат на кратка визита — проговори Люсиен за първи път от часове. Дори когато спряха да хапнат за обяд, той изглеждаше далечен и обзет от мисли.
Гласът му стресна Карес. Беше така усамотен и изгубен в мислите си, откакто напуснаха селото, че тя се чувстваше объркана и несигурна след нощта в лятното жилище. Ядосваше се от факта, че след интимността им той още веднъж се бе отдръпнал в твърдата си студена черупка, с която прикриваше чувствата си като броня на древен рицар.
— Да, ще се радвам да видя Ивон отново. Чудя се, как се приспособява към новия си дом — каза Карес, като се надяваше да е й по-лесно, отколкото на нея, самата.
— Те ще бъдат в безопасност с нас през следващите няколко дни. Разбрах от Нашоба, че ще има друго нападение на индианците над заселниците по реката. Хората на Нашоба ще пазят Сан Рьогре. Не мога, обаче, да гарантирам сигурността на другите плантации. Има неуморни банди около Чоктоу, които са недоволни от качеството на стоките, които получават при търговията си с французите. Лоялността им отслабва и британците ги привличат. Намесата на краля в европейските войни отряза снабдяването с провизии, необходими за търговия с Чоктоу. Дьо Водрюл знае това, но дори той може да направи само толкова, въпреки че той и Соланж вземат дал от всичко, което се появи от Франция. След като те си отидоха, много малко остана за тези, нагоре по реката, за да търгуват с индианците. Французите в Луизиана ще си плащат за глупостта и безразличието си относно Версай и за корупцията в Нови Орлеан — каза ядосано Люсиен.
— Това от британския офицер, с който говори снощи при огъня, ли го научи? — попита внимателно Карес, като се опита да не позволи на страха да я обземе.
Тя знаеше, че индианските нападения винаги са били заплаха за колонията, но бе оставила този факт дълбоко в съзнанието си, понеже съществуваха други, много по-неотложни опасности, срещу които трябваше да се изправи след пристигането си в Сан Рьогре.
— Какъв британски офицер? — попита остро Люсиен.
— Британския офицер, с когото разговаряше снощи, докато танцуващите, играеха в кръг — обясни Карес с вдигнати вежди.
— Грешиш, скъпа, не е имало никакъв британски офицер до огъня на Нашоба — противопостави се той, но тъмните му очи гледаха в страни.
Той я лъжеше. Карес разбра това шокирана и ядосана. Тя видя британския офицер. Беше толкова сигурна в това, както в собственото си име.
— Аз го видях, Люсиен. Не можеш да ми кажеш, че не е бил там. Трудно е да се сбърка червената куртка на британската униформа — настоя тя.
Над тях закръжи сокол, търсещ жертвата си и като че ли усетили присъствието му, блатните жители утихнаха, опитвайки се да се скрият от опасността, която летеше, надвисваше над тях. Наоколо се възцари тишина и очакване. Люсиен също спря да гребе за момент. Той се вгледа замислено в гъстата гора на брега от дясната им страна. Бруно, които с кучешкия си инстинкт усещаше вибриращата в тежкия въздух опасност, се изправи на задните си лапи с наострени уши, сякаш искаше да открие заплахата, която висеше като осезаемо присъствие във въздуха.
— Може би си видяла един от войните, който носеше офицерска куртка, взета от убит британец в битката между тях и Чикасоу — каза Люсиен с острота в думите.
Чертите на лицето му се бяха превърнали в непроницаема маска, изключваща всичко общо с мъжа, който познаваше, мъжът, който я бе държал до сърцето си.
— Наистина един от войните бе облечен с такава куртка, но бях забравил, докато ти не заговори. Това се смята за голяма чест, понеже войните на Нашоба мразят британците. Те опитаха заедно със съюзниците си от Чикасоу да затворят търговските пътища на Чоктоу към Нова Франция. Не, британски офицер не би бил добре дошъл на съвета на Нашоба, край огъня — повтори Люсиен напрегнато, с глас, който не допускаше каквито и да било въпроси. Той потопи греблото в блатистото езеро и те подновиха тихото си плъзгане по тъмната вода.
Карес се обърна, за да прикрие объркването и яростта си. Тя знаеше, че по някаква причина Люсиен я лъжеше. Беше забелязала русата коса на британския офицер да блести от отражението на огъня, бе видяла бялото, ленено жабо около врата му. Не бе никакъв войн на Чоктоу, облечен в открадната униформа. Отричането на Люсиен я стресна и предизвика особено обезпокоителни мисли в съзнанието й. Защо всъщност, трябваше да има британски офицер на съвета на Нашоба? Тази ли бе причината, поради която извършиха целия преход през блатата от Сан Рьогре до езерото Понтчартрейн, за да може Люсиен да се срещне с британски офицер до огъня на Нашоба?
Изведнъж тази тъмна, праисторическа кипарисова гора започна да я плаши, пълна с невиждани ужаси и тайни. Сигурността, която намираше в присъствието на Люсиен, се разклати от настояването му, че това, което е видяла, не е истина.
Търговията с британците беше забранена от френските закони в колонията, въпреки че плантаторите от време на време трябваше да прекарват контрабандно реколтата си от индиго с британските кораби, чакащи на устието на Мисисипи, за да оцелеят. Беше ли това само ангажимент, който той прикриваше, или беше нещо много по-сериозно? Ако той, член на върховния съвет, съставен от видни граждани, който съветваха губернатора, можеше да се срещне с британски офицер в изолираното село Чоктоу — среща, забранена от френския закон, — то той бе способен на всякаква измама. Какви ли други лъжи й е наговорил?
— Скоро ще бъдем в Сан Рьогре — каза й той с по-нежен тон, съзирайки лекото й треперене, за което си помисли, че е признак на умора.
Въздухът бе топъл и тежък в гористите блата, почти преситени от влажност. На никой не можеше да му бъде студено във влажния и топъл климат, освен ако не беше болен и той се прокле тихо още веднъж за това, че й позволи да го придружи през носещите треска блата.
Карес му се усмихна леко, след което му обърна гръб. Плантацията с нейната тайнствена атмосфера не беше спасение, а само друг въпрос в обърканото й съзнание.
Люсиен смръщи вежди, защото усети, че тя се е отдръпнала от него и е изпаднала в едно от меланхоличните си настроения, които я спохождаха в манастира на урсулинките. Той никога не би й позволил да го придружи до селото Чоктоу, но си помисли с мрачно изражение, че не знаеше как би могъл да я спре. Тя можеше, независимо от крехката си външност, да бъде невероятно упорита. Може би едно посещение на приятелката й Ивон ще отстрани тъгата от нежните й сиви очи, ще я приближи до него. Нищо не можеше да се направи: тя трябваше да бъде предпазвана, дори ако това означаваше да престане да му вярва. Лицето й бе помрачено, забеляза той, като гледаше елегантната линия на гърба й. Сега знаеше защо винаги е пазил сърцето си от любовта — болката беше твърде силна. Но дълбоко в себе си знаеше, че каквато и цена да плати, за да я задържи при себе си, няма да бъде достатъчно висока. Той трябваше да я има, защото тя беше неговата съдба.
Есенното слънце залязваше, когато те достигнаха сенчестите земи на имението. Бруно, освободил се от тясната пирога, радостно затича към къщата. Вкусна миризма на сготвено месо се носеше във въздуха и кучето се втурна към кухнята.
— Чувствам се изгладнял като Бруно — призна Люсиен, като вървеше до Карес. Той усещаше хлада и отдалечаването й по държанието й, по нежеланието да го погледне.
— Хубаво ще е да се потопя във ваната — отбеляза тя с учтив тон, докато вървяха през кухненските помещения.
