Тя не успя да отвърне очи от нежния му, страстен поглед, от тихото очакване в тези влажни очи. Страховете и съмненията бяха като дим, отнесен от силата на желанието му. Карес не можеше да се бори със страстта си към него, това чудно чувство да принадлежиш, да бъдеш желан. Избавление от несретите в живота си намираше само в прегръдките му.
— Да, любов моя, когато съм с теб, аз забравям всичко, освен радостта — прошепна тя, когато устните му се сведоха към нейните.
Езикът му докосна меките й заоблени устни. Той простена от удоволствие, като чу излизащите от душата й думи, които проникваха през всички издигнати бариери около сърцето му. Бавно, с чувствена радост, той отпи от сладостта на тези устни, които тя му предлагаше като дар.
Притисната към него като жасмин към издръжлив дъб, Карес отпиваше, целуваше кораловата панделка, която бе езикът му, обвит от нейния собствен, с пълно съзнание, че иска да погълне всичко. Тя моделираше меките си очертания спрямо неговите, търсейки начин да се плъзне в чудото на прегръдката му.
— Цял ден чаках да те докосна, скъпа, да показа колко горд съм от теб, от смелостта ти. — Гласът му се превърна в шепот, докато целуваше краищата на устните й, съвършените й, като опали клепки, меката кожа на шията й.
Дъхът й бе въздишка, която приветства ръцете му, внимателно разкопчаващи жакета на костюма й за езда. Фините й пръсти се преместиха към ризата му. После следваха само пламенните движения на страстната нужда, докато сваляха дрехите от тялото му, които бяха пречка за дивното усещане на мъжката кожа до сатененото й тяло.
Те застанаха голи един пред друг, без неудобство в пълните с обожание погледи. Светлината от лампите обливаше телата им с мек блясък и те изглеждаха като съвършени бронзови скулптури на древни богове. Люсиен повдигна за миг ръката й до устните си и я поведе към леглото.
Изкусителния жасминов аромат отвън и уханието на лилия, излъчващо се от кожата й обвиха Люсиен, легнал до тази чудна жена — дете, чието единствено желание изглежда бе да е с него. Тя искаше толкова малко от него, че късаше сърцето му. В този момент той бе готов да свали звездите от небето, за да украси прелестните й форми.
Той я придърпа под себе си върху меката кожа. Устните им се сляха с копнеж и жадувана нежност. Краката й се вплетоха в неговите, пръстите й галеха мускулестия му гръб. Устните му целуваха шията й, след което се преместиха надолу към съвършените, розови върхове на гърдите й. Докосваше я с влажния си кадифен език и устни, а в същото време сърцето му се изпълваше с музиката от доволните й стенания.
Някъде отвън се носеха обикновените звуци на цигулка и шума на вятъра, преминаващ през клоните и листата на вечнозелените дъбове. Вътре, в техния скрит будоар, отделен от останалите в селото, се чуваха само екзалтирани стенания и въздишки на съединяващи се влюбени.
Горещите му устни търсеха всяка красива извивка, всяка нежна вдлъбнатина, а пръстите му галеха чувствителната коприна на бедрата й, докато тя ги разтвори за палещата му целувка, за чудното му докосване.
— Красива, толкова красива, моя красива съпруго — прошепна той, повдигайки се, за да може да погълне с поглед гледката под себе си.
Тя вземайте дъха. Съвършена жена. Русата й коса я обкръжаваше като златна аура. Гледайки го изпод тежки клепки, пушечно сивите й очи изразяваха едновременно учудване и желание, меките й розови устни бяха погълнати от настойчивата му уста.
Не съществуваше спомен от друга, защото никога не бе имал жена, която да показва с всяко изражение и докосване любовта си към него. Това бе такова ново преживяване, това невинно приемане на желанието му и обземащата я страст. Беше изживял чувствена възбуда с други, но никога тази дълбока необходимост от съединяване на двете тела и души.
Навеждайки глава, той нежно целуна мекото възвишение на слабините й, задъхан от уханието и гладкостта на кожата й.
— Имам чувството, че никога не съм любил преди, скъпа.
— Любов, моя, желая те! — въздъхна тя. Думите му бяха развълнували душата й.
— Аз също, любима — отговори Люсиен нежно, разтваряйки пулсиращите й, деликатни вътрешни листенца, той търсеше вход към тази влажна, сладка пещера. Не можеше да контролира нито миг повече острия си глад. Със стон, който бе едновременно завоевание и капитулация, той проникна в горящото й, очакващо го тяло.
— О, да, това е, което искам, което трябва да имам! — извика тя. Ръцете й обвиха гърба му, докато тя се огъна, за да го посрещне със своя тласък. Силата на обсебилото я желание я смайваше. Тя посрещаше тласъка с тласък, отвръщаше на възторжения стон с възторжен стон. Тя почувства сълзи да се стичат по бузите й, когато, отхвърляйки всички задръжки, те се пренесоха в друг, замайващ свят, изпълнен от спираловидния танц на любовта, с екзалтирана хармония на движенията, чувствени усещания и сливане на духовете.
— Карес, обичам те, — думите се изтръгнаха от гърлото му, когато той достигна върха на удоволствието.
— Люсиен, любов моя, обичам те! — отвърна като ехо тя и гласовете им звучаха като един-единствен възторг от върховното удоволствие и пълната наслада, обединили телата и душите им в едно.
Хладът на кадифената нощ ги обгръщаше, легнали под мъхестото одеяло от черна, мечешка козина. Той я притискаше към себе си, а златни кичури от косите й се пилееха по гърдите му и по тъмната козина на одеялото. Малките газени лампи бяха угаснали и само промъкващата се през вратата и отвора на покрива лунна светлина докосваше със сребро копринените й коси. Бавното й, едва доловимо дишане показа на Люсиен, че тя е заспала, изтощена от дългия ден.
Въпреки тревогите, които заплашваха да го обземат, той не можа да заспи. Бе обзет от угризения и странни, чужди за него мисли. Ако можеше, щеше да промени миналото си, но знаеше, че това е невъзможно. Но ако не бяха трагичните грешки от миналото, той нямаше да държи в ръцете си тази прелестна жена. Противоречието, което измъчваше душата му и отнемаше съня му, бе, че ако тя узнаеше истината за миналото, Люсиен можеше да я изгуби, а на това той щеше да се противопоставя с всяка фибра на тялото си. Но той знаеше, че има начини да бъдат откривани тайните. Имаше хора, които щяха да бъдат твърде щастливи да я осведомят за другите страни от характера на съпруга й. Затягайки прегръдката си, той се закле тихо в самотата на нощта, че ще я предпазва от истината толкова дълго, колкото бе възможно. Мисълта, че тези нежни сиви очи могат да го гледат с отвращение и омраза, режеше като нож. Не, тя никога не трябваше да узнае истината. Никога.
18.
Непроницаемата, маслиненозелена вода се простираше пред тях в криволичещият си път под надвисналите огромни клони. Тишината бе постоянният им придружител, след като изпращачите от Чоктоу останаха зад гърба им. Само ритъмът на спускащите се и вдигащи се гребла нарушаваше спокойствието на следобеда.
Карес седеше на носа на пирогата и гледаше преминаващите покрай тях картини от дивата природа, а ръката й опипваше от време на време малката кожена торбичка в джоба й. Луиу я бе дръпнала настрани, докато Люсиен се сбогуваше с войните на Нашоба и с него самия.
— Вземи това, дете мое — тихо рече старата жена, поставяйки в дланта й малка торбичка от еленова кожа.
— Скрий я у себе си — напътстваше я тя, докато озадачената Карес пускаше кесията в джоба на костюмите си. — Не позволявай на никого да я види, но ако се чувстваш уплашена, извади кристала от торбичката и остави слънцето да го затопли в ръката ти. Това е магия срещу онези, който ти желаят злото в Сан Рьогре — обясни тя, докосвайки още веднъж бузата на Карес, жест, който приличаше на благословия.
Преди да успее да попита Луиу кой й желае злото в плантацията, Люсиен застана до нея и я подкани да тръгват.
За последен път Карес видя жената индианка, когато изтласкаха пирогата от покрития с мъх бряг на езерото Понтчартрейн. Майката на Нашоба стоеше настрана от останалите, обърната на изток, към
